Решение № 7420 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7420 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20251100513411 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 16460/23.10.2025г. на ЧСИ А.Б. от длъжника по изпълнението - ЗД Бул Инс срещу отказа на съдебния изпълнител, обективиран в писмо с изх.№ 20246/06.10.2025г. да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20258500400786.

Доводите в жалбата са, че осъщественото по делото представителство се изразява единствено в подаването на молба за образуване на делото, като преди изтичане на срока за доброволно изпълнение са предприети и принудителни мерки и задължението е събрано в срока за доброволно изпълнение, поради което и не се налага извършването на каквито и да било други действия, няма доказателства възнаграждението да е било реално платено и разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до минималния размер от 200 лв. като претендира разноски Адвокатът на взискателя по делото взема становище, че е предоставил безплатно правна помощ по уговорка с взискателя, като твърди да е извършвал действия и във връзка с насочване на изпълнението, поради което и счита, че определеното му възнаграждение е в съответствие с Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски във връзка с нея

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като извършените от адвоката на взискателя действия не се изчерпвали с подаване на молбата за образуване на делото, а включвали и 1 други действия, необходимостта от които не била изначално ясна, като определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, като обсъди горните доводи и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на 29.09.2025 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.09.2025 г. от Окръжен съд Кърджали, с който Зд Бул Инс е осъдено да заплати на Н.Н.Д. на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в общ размер на 20 820 лв. за осъществена по делото безплатно процесуално представителство на две инстанции.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат Н.Х. с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е посочено, че правната защита се осъществява безплатно.С молбата е посочено, че се представя изпълнителен лист и направено искане за образуване на изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 29.09.2025г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, такси по т.26 ТТРЗЧСИ и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2969 лв., като поканата е връчена на 01.10.2025 г., а на следващият ден длъжникът е поискал намаляване на възнаграждението, каквото е отказано с обжалваното действие.

В изпратеното копие на изпълнително дело не се съдържат никакви документи установяващи подаването на други изявления от страна на взискателя, освен отговора на жалбата, която е предмет на разглеждане.

При тези факти съдът намира, че жалбата е основателна.

В случая молбата за образуване на изпълнително дело е нередовна- не отговаря на изискването на чл.426, ал.2 ГПК, тъй като не е посочен 2 изпълнителен способ, като за тази нередовност нито са давани указания, нито същата е отстранена към настоящия момент. Следователно към настоящия момент при нередовна молба за образуване на изпълнително производство и до отстраняването нередовността изобщо не са налице предпоставките за признаване на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение. С оглед диспозитивното начало обаче въззивният съд е обвързан от искането в жалбата, а то е за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до 200 лв., поради което и жалбата следва да се уважи именно съобразно това искане, като е безпредметно обсъждане на въпроса какво би било възнаграждението при редовна молба.

Независимо от основателността на жалбата на длъжника –жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Отговорността за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези действия.

Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като не е допустимо да се претендират в отделно производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по делото, но не и по отношение на трети за спора лица и от него са въведени изключения дори и в отношенията между страните /такива са например хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените разноски в обезпечителното производство, разноските направени в охранителни производства пред съда и др./.

На следваща място следва да се посочи, че съдебният състав счита, че никакви действия във връзка със спорове за разноски не могат да са основание за генериране на нови разноски или да обосноват по-висок размер на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като се касае акцесорна последица във връзка със защита на предявените права, респективно защитата по същество, а и възнаграждението за нея, поглъщат процесуалните действия във връзка с разноските.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№ 16460/23.10.2025г. на ЧСИ А.Б. от длъжника по изпълнението - ЗД Бул Инс отказа на съдебния изпълнител, обективиран в писмо с изх.№ 20246/06.10.2025г., да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № 20258500400786 като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско възнаграждение за представителство на взискателя в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4