Акт от 18.01.2022, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 260004

18.01.2022 г., гр. Сливен

В ИМЕТО

НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти

ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на седемнадесети септември

2021г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ

ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр. дело № 1608 по описа за 2020 година.

Б.Г.Б. и В.Д.Ш. излагат в исковата си молба, че на 22.07.2016г. сключили със земеделския производител /ЗП/ С.З.К. договор за аренда, по силата на който му отдали, за седем стопански години, за временно и възмездно ползване множество на брой земеделски земи, с обща площ 159.052дка, намиращи се в землището на с.Червенаково, Сливенска обл. Те му ги предали, за което свидетелствал самия документ, в който е оформена двустранната сделка, а той, след като извършил оглед, започнал да ги ползва. Твърдят обаче, че не им е заплащал уговорената адрендна цена, поради което двамата се обърнали за съдействие към съда. Последният им издал заповед, с която разпоредил на ЗП да им заплати вноските за стопанските

2016/2017г., 2017/18 и 2018/19 години. Това той обаче отново не сторил, при което Б. и Ш. предявяват искове съда да приеме с решение, че той дължи на всеки от тях по 7 157.34лв., заедно със законната лихва, считано от 11.12.2019г.

Претендират и сторените от тях разноски- както в исковия процес, така и в заповедното производство.

В своевременно депозирания писмен отговор ответника оспорва исковете и прави няколко възражения против тях.

Първото е, че ищците са били длъжни, но не са го сторили, преди да сезират съда, да отправят до него покана да изпълни задълженията си по договора за аренда. Следващото е, че задължението му е погасено по давност- с изтичането в негова полза на краткия 3-годишен давностен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД, защото е периодично, като давността е изтекла за времето от влизане на договора в сила /01.10.2016г./ до 01.10.2019г. Всъщност, ответника прави и друго възражение против исковете, което обаче е в колизия с това, че задълженията му са погасени по давност- възражение, че вземанията на Б. и Ш. не са изискуеми.

Следващото възражение също е правопогасяващо- счита, че не дължи, тъй като е погасил задължението си чрез плащане, т.е. чрез изпълнение. Това той сторил чрез трето за делото лице, като тезата е подробно развита.

Следващото възражение на ответника против исковете е, че не всички зем.имоти, предмет на договора за аренда, са собственост на ищците-арендодатели.

Друг довод на ЗП е, че не всички имоти, предмет на договора, са му предадени в състояние, годни да се ползват по предназначение, а това не само му попречило да ползва цялата площ, но и го принудило да направи разходи, за да почисти терена.

Ответникът също претендира разноски- направени от него както в настоящия исков процес, така и в предхождащото го заповедно производство.

Ищците не се явяваха на проведените съдебни заседания. В тях не присъства и техен процесуален представител, но пък чрез такъв по пълномощие-адвокат, поддържаха в хода на делото с писмени изявления исковете. Ответникът също не се явяваше в заседанията, но се представляваше от адвокат, чрез който поддържа на практика непроменената от самото начало негова позиция против ищцовите претенции.

Ответниците депозират и допълнително писмено изявление, с оглед твърдението в писмения отговор, че ответника е заплатил, чрез плащания, дължимите от него на ищците суми, при това и по други сключени между тях договори за аренда. Б. и Ш. потвърждават, че са сключили със земеделския производител още три, т.е. общо четири договора за аренда, но излагат теза, че дори и в тяхна полза да са постъпили плащания по сделките, то с тях са били погасявани дължими им от ответника по всеки от тях неустойки за забава, каквито са предвидени във всяка една от тези идентични по съдържание сделки, по реда, указан в чл.76 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/. По тази причина и е останала дължима цялата главница по договора, предмет на настоящото дело, а и по останалите договори, за които също има висящи производства пред СлРС, по която причина във всички тях арендодателите претендирали само за главницата.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а то се установява и от диспозитивния документ, представляващ листи №№ 6 до 10 вкл. от материалите по делото, че на

22.07.2016г. е бил сключен описания в исковата молба договор. В него подробно-с площ, местност и граници, са описани отдадените под аренда зем.земи- общо 159.052дка. Предвидено е, че ще бъдат ползвани от земеделския производител в продължение на седем стопански години- чл.2, начиная от 01.10.2016г., срещу което ще заплаща съответна цена- чл.7. В чл.14 е предвидено, че тя е 30лв. на дка или общо 4 771.56лв. за стопанска година, като следва да се плати до 01.08. на текущата стопанска година. С чл.чл.19 и 20 са предвидени неустойки при забава на арендното плащане и при неизпълнение на други задължения по договора, като за забава тя е равна на 1% върху дължимата сума за всеки ден на забавата.

Съгласно чл.3, договора има действие и на приемно-предавателен протокол и удостоверява предаването от арендодателите на арендатора земите, негов предмет, а и свидетелства, че ЗП е извършил оглед на същите и те отговарят на състоянието, за да могат да бъдат ползвани по предназначение; че нямат недостатъци; предадени са в надлежно състояние и арендатора няма претенции/възражения за същото.

С протоколно определение съда откри нарочно производство по чл.193 от ГПК - за оспорване автентичността на представен от ответника, в хода на делото, документ- Договор за встъпване в дълг, представляващ листи №№ 99 и 100 от делото. Логична последица от това бе назначаването на съдебна експертиза за изследване на подписите след текста на документа. От заключението на вещото лице по нея съда приема, че подписа на позиция „За ПОЕМАТЕЛЯ“ е положен от Д.В.Т., а подписа на позиция „За ДЛЪЖНИКА“ е положен от С.З.К.. При тези данни съда ще обяви документа за неистински-неавтентичен и ще го изключи от доказателствения по делото материал. Това се налага от обстоятелството, че в началната част на договора, при индивидуализиране на страните по него, е налична информация, непроменена в останалата част от договора, че за поемателя, който е дружеството „БГ ПЛАНТ“ООД с управител Д.

Т., той се сключва чрез пълномощника С. З.. Това означава, че след текста на договора трябва да стоят два идентични подписа- както в ляво, в полето „За ПОЕМАТЕЛЯ“, така и в дясната част- „За ДЛЪЖНИКА“, като те трябва да са на С. З..

След като не е така, документа е неавтентичен- не носи подписа на едно от лицата, сочени за негов автор. По тези причини съда няма да обсъжда документа по същество.

От документът, представляващ л.55 от делото съда приема, че на 09.01.2018г., по банкова сметка *** В.Д.Ш. в „Токуда банк“АД е постъпила сумата 18 884.00лв., с платец „БГ ПЛАНТ“ООД. Също, че плащането представлява арендна вноска за 2017г. От друг документ, наречен по същия начин- ОТЧЕТ:№0 – л.56 от делото, е видно, че на 12.02.2019г. същото дружество е превело на същото физическо лице сумата 9 100лв., представляваща рента за 2018г.

Няколко дни преди това, на 29.01.2019г. „БГ ПЛАНТ“ е превело на Б.Г.Б., като арендна вноска за 2018г., сумата 9 100лв.-л.57.

От т.н. Информация за сметка за период: 21.11.2019г.- 21.11.2019г.- банкова сметка *** „БГ ПЛАНТ“ООД съда приема, че на тази дата дружеството е превело на В.Д.Ш. сумата 9 135лв., за рента за 2019г. и още толкова - по сметка на Б.Г.Б., отново за рента за 2019г.

Видно от материалите в ч.гр.д.№

6899/1999г. на СлРС, то е образувано по заявление на Б.Г.Б. и В.Д.Ш., подадено на 11.12.2019г. Издадени са им заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с които на ЗП С.К. е разпоредено незабавно да им заплати 14 314.68лв. по договора за аренда от 22.07.2016г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 8834 от същата дата на нотариус Н.С., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и 974.30лв. - разноски по делото. Против заповедта ответника е подал възражение по чл.414 от ГПК, което пък е дало основание на заповедния съд да даде указание на заявителите да предявят искове, с които да установяват съществуването на вземането. Това те са сторили своевременно.

От документите, представляващи листи №№ 44,45 и 46 от материалите в настоящото дело се установяват и други значими за настоящото дело факти: на 13.12.2019г. и 16.12.2019г. от Сливенски районен съд са издадени на Б.Б. и В.Ш. още три изпълнителни листа, за осъждането на С.З.К. да им заплати: по 1 842.92лв. – непогасена главница по Договор за аренда на зем.земя от 22.07.2016г., с нот.заверка на подписите с рег.№ 8838/ 22.07.2016г. на нотариус Н.С.- ч.гр.д.№ 6898/2019; по 6 175.20лв.- непогасена главница по Договор за аренда с нот.заверка на подписите – ч.гр.д.№ 6900/2019г. и по 13 474.50лв.- главница по договор за аренда на зем.земя от 22.07.2016г. с нот.заверка на подписите рег.№ 8836/ 22.07.2016г. на нотаруис Н.Стойчева- ч.гр.д.

№ 6897/2019г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на две парични вземания- еднакви по размер и основание, на всеки от двамата ищци. Именно по тази причина- че почиват на едно и също основание, а и защото безусловно имат връзка помежду си, исковете бяха разгледани в едно и също производство. Налице е субективно съединяване на искове.

Няма спор между страните по делото, че са в договорни отношения, по четири договора, по силата на които ищците отдават под аренда на ответника зем.земи, а той се задължава да им заплаща арендни вноски.

Четирите договора са от една и съща дата- 22.07.2016г., а предмет на настоящото дело е един от тях- с който са отдадени под аренда зем.земи с обща площ 159.052дка. в землището на село Червенаково, Сливенска обл. Ответникът не оспорва размера на вземанията на Б. и Ш. по него, т.е. не оспорва размера на дължимата от него арендна вноска- по 7 157.34лв. на всеки от двамата, общо за стопанските 2016/2017г.; 2017/2018г. и 2018/2019г..

Твърди обаче, че не им дължи, защото не всички зем.имоти, предмет на договора за аренда, са тяхна собственост, а също и тъй като не всички имоти, предмет на договора, са му предадени в състояние, годни да се ползват по предназначение, а това не само му попречило да ползва цялата площ, но и го принудило да направи разходи, за да почисти терена. Тези възражения съда намира за неоснователни-защото ответника не само не конкретизира имотите, които според него не са собственост на ищците, но и защото последните доказват, че са му предали ползването на всички зем.земи, предмет на процесния договор за аренда, които при това са подробно индивидуализирани; той е извършил оглед на същите и ги приел, при това без забележки за състоянието им и годността за ползване по предназначение.

Полагайки подписа си под текста на договора, С.К. се е съгласил с клаузите на същия; по този начин те стават и негово изявление, като това се отнася и до чл.3, съгласно който договора има действие и на приемно-предавателен протокол и удостоверява предаването от арендодателите на арендатора земите, негов предмет, а и свидетелства, че ЗП е извършил оглед на същите и те отговарят на състоянието, за да могат да бъдат ползвани по предназначение; че нямат недостатъци; предадени са в надлежно състояние и арендатора няма претенции/възражения за същото.

Съдът не може да се съгласи и с възражението на ответника, че исковете са неоснователни, защото преди да бъдат предявени, ищците трябвало да се обърнат към него с покана за изпълни. Доводът е несъстоятелен, защото в процесния договор изрично е предвиден срок, падеж на задължението му за плащане на арендната вноска за всяка стопанска година, а срока/падежа кани към изпълнение-чл.84 ал.1, изр.първо от ЗЗД. В такива случаи покана от кредитора до длъжника не е необходима.

Друго възражение на земеделския производител е, че задължението му е погасено по давност- с изтичането в негова полза на краткия 3-годишен давностен срок по чл.111 б.“в“ от ЗЗД, защото е периодично, като давността е изтекла за времето от влизане на договора в сила /01.10.2016г./ до 01.10.2019г. То също не може да бъде споделено от съда- защото процесните вземания на арендодателите не са за периодични плащания. По тази причина се погасяват с общия – 5-годишен, давностен срок. Първото по ред от тях е за стопанската 2016/2017г. година и трябва да се заплати, т.е. падежа му е, до първи август /а не до първи октомври, която е датата на влизане на договора в сила/. В чл.14 страните изрично са предвидили, че арендната цена трябва да се заплати до 01.08. на текущата стопанска година. Те не са дали обяснение на това понятие, поради което съда ще ползва легалната дефиниция, дадена от законодателя- съгл.§ 2,т.3 от ДР на Закона за арендата в земеделието, стопанска година е времето от 01.10. на текущата година до 01.10. на следващата. Ето защо съда приема, че арендната вноска по процесния договор за стопанската 2016/17г. е трябвало да се заплати до 01.08.2017-та година. Този извод се налага и от чл.2 от договора, съгласно който последния влиза в сила от 01.10.2016г. Да се приеме, че за първата стопанска година плащането трябва да се извърши на 01.08.2016г. би означавало, да се приеме, че земеделския производител трябва да плаща авансово. А такъв извод не налага никой от останалите текстове на договора, нито пък от някой от текстовете на споменатия ЗАЗ. Така, тълкувайки, каквото право има на осн.чл.20 от Закона за задълженията и договорите, клаузата на процесния договор за аренда касателно падежа на задължението за плащане на арендната цена, съда достига до извода, че това са датите 01.08.2017г. за стопанската 2016/17г.; 01.08.2018г. за стопанската 2017/18г. и 01.08.2019г. за стопанската 2018/19 г.

Разпечатката съдържа 42 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e29598a8-26ea-4a57-b79c-386a075323b3