Решение № 174 от 30.10.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Русе, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Александър Иванов

Пламен Дочев при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600569 по описа за 2023 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 58 постановена на 28.04.2023г., по НОХД № 100/2023г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия О. Й., р. на ******г. в Русе, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за виновен в това, че на 05.03.2019г., в Русе, чрез използване на специален начин - кражба на ключ за брава, отнел чужди движими вещи: LED телевизор „Strong SRT40FX4003” и дистанционно управление за него на обща стойност 289 лв. от владението на А. И. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.3, вр. чл.194 ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за една година. На основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години.

С присъдата си Районен съд - Русе признал подсъдимия О. Й. за невинен и го оправдал за обвинението, че използвал ключ за брава, в качеството му на техническо средство.

1

Недоволен от присъдата останал В.Г., прокурор в Районна прокуратура - Русе, който я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по първоначалното обвинение. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа протеста на съдържащите се в него основания.

Подс.О. Й. не се явява, редовно призован и не взема становище по протеста. Служебният защитник адв.С. С. счита, че протестът е основателен.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐ сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐ ва ние чл.314 ал.1 от НПК, констатира:

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след ните фак тически положения:

Подс.О. Й. е роден на *******г. в Русе, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.

Свидетелите Н. Б. и А. А. били приятели. Последният нямал къде да живее и свид.Н.Б. го допуснал в свой имот в местността „К.д.”, ул.

„К.” № ** край Русе. На 24.01.2017г. свид.А. А. закупил LED телевизор, „Strong SRT40FX4003” за 499,00 лв. от магазин „Техномаркет” в Русе. В гаранционната карта вписал като купувач свид.Н. Б.. Отнесъл го в имота на последния, който обитавал.

Подс.О. Й. и свид.А. А. били роднини и поддържали близки отношения. Подсъдимият често посещавал дома където живеел свидетеля и по този повод знаел, че оставя ключа за входната врата на къщата на греда над касата на вратата.

На 05.03.2019г. сутринта свидетелите Н. Б. и А. А. тръгнали за Велико Търново с намерение да отсъстват няколко дни. Преди да напусне имота свид.А. А. заключил входната врата и оставил ключа на обичайното място.

2

Подс.О. Й. се нуждаел от парични средства. От контактите си със свид.А. А. знаел за новозакупения телевизор и мястото, където оставял ключа за входната врата. Решил да го открадне, след което да се разпореди с него в своя полза. В изпълнение на намисленото, влязъл в двора на имота, взел секретния ключ от гредата над касата на вратата и отключил входната врата на къщата. Влязъл вътре и взел телевизора с дистанционното управление, след което заключил вратата и оставил ключа на обичайното място. По-късно на същия ден (05.03.2019г.) го заложил в обект на заложна къща „М. К. Г.” ЕООД, намиращ се в Р., на ул.„Р.” № ** за 100,00 лв. Вещта била приета от свид.А. С., която съставила заложен билет № 79981 от 05.03.2019г.

След промяна в плановете им, около 13:00 часа на същия ден, свидетелите Н. Б. и А. А. се върнали в Русе. Направило им впечатление, че макар вратата на къщата да била заключена, портата на двора е отворена.

Намерили ключа за входната врата на обичайното място, но влизайки в къщата констатирали липсата на телевизора и дистанционното му. По този повод, свид.Н. Б. подал сигнал във Второ РУ при ОД на МВР - Русе. На място пристигнал свид.Ж. Ж. - с. п. в същото управление, на когото свид.А. А. съобщил за извършеното престъпление. Свид.Н. Б.подал писмена жалба и била образувана предварителна проверка. При нея, в обекта на ЗК „Монарх Кредит Груп” ЕООД било установено, че на 05.03.2019г. подсъдимият е заложил LED телевизор „Strong SRT40FX4003”. На 22.03.2019г. той погасил сумата по кредита си към „Монарх Кредит Груп” ЕООД и като взел телевизора и го предал с протокол за доброволно предаване. Впоследствие, вещта била върната на свид.Н. Б. срещу разписка.

Видно от заключението но назначената и изготвена по делото съдебно-ценова икономическа експертиза стойността на LED телевизор, „Strong SRT40FX4003” и дистанционно управление възлиза на 289.00 лв.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебнопочеркова експертиза, от заключението на която е видно, че подписите, положени в реквизита „платил” в приходен касов ордер № 3433/22.03.2019г., издаден от ЗК „Монарх Кредит Груп" ЕООД и в реквизита „приел” в приемопредавателен протокол от 22.03.2019г. са изпълнени от подс.О. Й..

Като анализирал така установените фактически положения, първоинстанционният съд приел, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава по чл.195 ал.1 т.4 пр.3, вр. чл.194 ал.1 от 3

НК, тъй като на 05.03.2019г., в Русе, чрез използване на специален начин кражба на ключ за брава, отнел чужди движими вещи - LED телевизор, „Strong SRT40FX4003” и дистанционно управление за него на обща стойност 289.00 лв. от владението на свид.А. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк уми съл.

За първоначалното обвинение, а именно, че подс.О. Й. е използвал ключа като техническо средство, Районният съд признал подсъдимия за невинен и го оправдал. В мотивите обосновал извод, че е налице другия квалифициращ признак по чл.195 ал.1 т.4 от НК, а именно извършена по специален начин. Той се изразявал в кражбата на ключа, който бил предназначен за бравата на вратата на къщата. Наличието на кражба аргументирал с твърдението, че подсъдимият прекъснал владението на свид.А. А., тъй като не му било давано от него изрично съгласие да го ползва.

С това „временно установил свое владение върху ключа с намерение да го ползва”. В мотивите се позовал на т.11.11 от ПП № 6/26.04.1971г. по н.д. № 3/1971г. на ПВС, според която „кражбата е извършена по специален начин, когато е използван откраднат ключ за помещението.

Окръжният съд не споделя този извод по следните съображения. Фактическият състав на кражбата включва прекъсване владението на собственика върху чужда на дееца движима вещ, с намерение за своене. В случая е представена само една от тези предпоставки - вещта е чужда по отношение на подс.О. Й.. Ключът обаче не е преместен в пространството и владението на пострадалия, по начина, по който е било реализирано до момента, с нищо не е накърнено, респ. прекъсвано. Найсъществена обаче е липсата на третата предпоставка. Няма никакви данни, липсват дори предположения, че подсъдимият имал намерение да го присвои.

Напротив, последващите негови действия (ключът не е изнесен от имота и дори е върнат на мястото си), издават единствено намерение за ползване, което не се припокрива с интелектуалния и волевия момент на умисъл за кражба. Точно в този смисъл е приложеното в преписката на делото, но необсъдено в мотивите решение № 102 от 13.03.2014г., по НД 2093/2013г. на ВКС, постановено по идентичен случай. Единствената разлика се състои в 4 това, че в този случай ключът е бил окачен от вътрешната страна на вратата.

При липсата на кражба, въпросът за правната квалификация следва да се прецени с оглед наличната съдебна практика. Основно място в нея заема ПВС № 6 от 26.04.1971г., по н.д.№ 3/1971г. Действително в неговата т.І т.5 се казва, че „Когато при извършването на кражбата, деецът си е послужил с обикновени технически средства или с намерен ключ ... това обстоятелство следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство”. В този раздел (І.) обаче се обсъждат не обективните признаци на състава, а размера на налаганите от съдилищата наказания, като препоръката на ВС е да се завишат.

В същото време според т.ІІ 11., която третира изрично обективните елементи на състава, се приема, че не е необходимо техническото средство да е специално пригодено за извършване на кражбата.

Нещо повече, в следващото изречение се пояснява, че такива са ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни, подправени, или оригинални, откраднати, намерени, предназначени, или случайно са се оказали годни за отключването ... По-нататък е обсъден и квалифициращият признак „особена ловкост или умение”, които са описани като: „използване на въжета, катерене по улуци, балкони и фасади на сгради, използване на стълби за качване на високи места и др.” Въпреки, че изброяването не е лимитативно, очевидно кражбата или намирането на ключ не попада в тази категория.

За разлика от т.І. 5., която е запазила съдържанието си от 1971г., действащият в момента текст на т.ІІ 11. е резултат от изменението с ПВС № 7 от 06.02.1987г. Следователно, първоначалното становище на (тогавашния) ВС по отношение качеството на ключа, като средство за извършване на кражба, е изоставено. Тази промяна е отразена и в последващата практика на ВКС. (Р.№ 327 от 26.0/.1996г., по н.д.№ 141/1996г. Р.412 от 24.02.2014г., по н.д.№ 1402/2014г. и др.).

Тук следва да се посочи, че в мотивите на протестираното решение (на л.87) е цитиран, при това в курсив, стар, неактуален текст на т.ІІ 11 от ПВС № 6 от 26.04.1971г., по н.д.№ 3/1971г. Изменената, действащата в момента редакция е обсъдена по-горе, като нейният смисъл е диаметрално противоположен на предходната.

При тези обстоятелства, Окръжният съд преценява, че при 5 извършване на кражбата подс.О. Й. не е използвал специален начин, а техническо средство, каквото обвинение му е било повдигнато с обвинителния акт.

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.О. Й. са доказани по несъмнен начин, но извършеното от него престъпно деяние е неправилно квалифицирано в присъдата. Въпреки това наложеното наказание е справедливо. В този смисъл следва да се измени протестираната присъда.

Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, съ дът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 58 постановена на 28.04.2023г., по НОХД № 100/2023г., от Районен съд - Русе, в частта относно правната квалификация на деянието, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия О. В. Й., род. на *****г. в Р*, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за

ВИНОВЕН в това, че на 05.03.2019г., в Русе, чрез използване на техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи: LED телевизор „Strong SRT40FX4003” и дистанционно управление за него на обща стойност 289 лв. от владението на А. И. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2, вр. чл.194 ал.1 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия О. В. Й., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН в това, че извършил престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 от НК - чрез използване на специален начин.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

6

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7