Решение № 15 от 30.01.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пещера, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. П.а-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско дело № 20245240100938 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба на Х. К. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пещера, ****, чрез адв. П. П. от САК, против „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, с която са предявени следните искове: иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 915163/21.08.2023г. сключен между ищцата Х. К. Ч. и ответника „Кеш Пойнт България“ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал.

1, т. 9 ,т. 10 и т.12 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кеш Пойнт България“ ЕООД да заплати на ищцата Х. К. Ч. сумата в размер на 50,00 лв. (като частичен иск от сумата в размер на 1223,00 лв.) – представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 915163/21.08.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника „Кеш Пойнт България“ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит № 915163/21.08.2023г., по силата на който ответникът „Кеш Пойнт България“ЕООД е предоставил на ищцата Х. К. Ч. кредит в размер на 1000,00 лв. за срок от 9 месеца. Поддържа се, че заемната сума е усвоена от ищцата.

1

Между страните бил уговорен годишен процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 59,69 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 48 % .

Договорената месечна вноска по кредита била в размер на 264,56 лв., неустойка в размер на 958,44 лева, а общата дължима сума от потребителя – 2223,00 лв.

Съгласно чл. 1 т. 9 от договора е предвидено обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Като в чл. 5 ал. 2 от договора за кредит същото обезпечение следва да се предостави в 3- дневен срок от сключване на договора. При неизпълнение на чл. 5 от договора за кредит – предоставяне на обезпечение , кредитополучателят дължи на основание чл. 11 от договора за кредит неустойка в размер на 958,44лв.

Ищцата счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока.

Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил да посочи в Договора за потребителски кредит лихвения процент по заема и ГПР само като абсолютни стойности, без да са посочени останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и без ясно да е разписана методиката на формиране на ГПР, в това число кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в Договора размер на ГПР, съответно кои са допусканията, които са използвани при изчисляването му.

Акцентира, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил неустойката в размера на ГПР.

Сочи, че при условие, че същото е било включено в ГПР, то действителният размер на ГПР би възлизал на повече от петкратния размер на законната лихва Поради това счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водещо до нищожност на Договора за заем, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по Договора. С тези свои действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точното посочване на финансовата тежест за длъжника

Посочването в Договора за заем на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора за кредит за точното посочване на реалния размер на ГПР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то целият договор за заем е недействителен.

Ищцата твърди, че клаузата за възнаградителна лихва в размер на 48,00 2

% накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа за добросъвестност при договарянето, поради което е нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния Договор за заем. Поддържа, че недействителността относно договорната лихва води до нищожност на целия договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. чл. 22 от ЗПК.

Сочи, че клаузата на чл.11 във вр. чл. 5 от Договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неравноправна, като нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и излага доводи в тази насока.

Поддържа, че в процесния случай е неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на частта от Договора, в която се уговарят ГПР и ГЛП, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона и сделката не би била сключена при ГПР, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищцата поддържа, че доколкото съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи, то за нея е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника за сумата от 50,00 лв., като частичен иск от 1223,00лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кеш Пойнт България“ЕООД, в който твърди, че исковата молба е допустима , но неоснователна. Счита за неоснователен и предявения осъдителен иск .

Оспорва твърдението на ищцата, че Договора за потребителски кредит е недействителен. Поддържа, че Договора за потребителски кредит е сключен в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Счита за неоснователни твърденията на ищцата, че с Договора за потребителски кредит се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока. Твърди, че размерът на лихвения процент по Договора за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на ЗПК, както и че ГПР по Договора за паричен заем е изчислен съобразно изискванията на чл.

19, ал. 2 от ЗПК и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Поддържа, че Договорът за потребителски кредит е сключен в съответствие с условията на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК. Оспорва твърдението на ищцата, че се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че не 3 представлява пряк разход, свързан с кредита, поради което не следва да бъде включено в ГПР.

По изложените съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД .

Обявено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1) между ищцата Х. Ч. и ответника „Кеш Пойнт България“ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 915163/21.08.2023г, по силата на който ответникът „Кеш Пойнт България“ЕООД е предоставил на ищцата Х. Ч. сумата от 1000,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен иск от Х. К. Ч., ЕГН **********, от гр. Пещера, ****, срещу „Кеш Пойнт България“ ЕООД, ЕИК: 207079835, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н. П., чрез неговото увеличаване от 50.00 лева /петдесет лева/, на сумата от 1413.73 лева /хиляда четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа следното:

От представения

Договор за потребителски кредит

№

915163/21.08.2023г., сключен с Х. Ч. установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът „Кеш Пойнт България“ЕООД е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца - заемател, да върне сумата на 9 погасителни вноски , ГПР от 59,69 %. , при фиксиран лихвен процент от 48,00 %.

Общата дължима сума по кредита е 1264,56 лв. начало на договора 21.09.2023г. и крайният срок за погасяване на заема е 21.05.2024 г.

В чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от Договора за потребителски кредит е уговорено 4 задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) /поръчител-едно или две физически лица, ,които да отговарят кумулативно на определени условия или; 2) банкова гаранция .

Съгласно чл. 11ал. 1 от Договора за потребителски кредит в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи неустойка в размер на 958,44 лева, разсрочена с погасителните вноски .

Така общата дължима сума възлиза на 2223,00 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 247,00 лв., които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски.

От изготвеното заключение по допуснатата СИЕ се установява, че начислените суми за неустойка не са включени в ГПР-то. Ако при определяне на ГПР бъдат включени начислените такси, размерът на ГПР е 961.98 %.

Ищцата е платила общо 2 413,73 лева, като кредитът е изцяло погасен.

Посочено е че за главница е платена – 1000,00 лв., договорна лихва 264,56 лв., такси 190,73 лева и неустойка в размер на 958,44 лева.

Експертизата е приета в о.с.з. като не оспорена от страните по делото.

По отношение на твърдяната връзка на настоящето гражданско дело с гражданско дело №1032/2024 г. по описа на РС Пещера, то на настоящия състав му е служебно известно, че посоченото гр.д.№1032/2024 макар и между същите страни е с различен предмет- договор за потребителски кредит с друга дата и номер, касаещ различен период на погасяване от настоящия.

Ето защо липсва основание за съединяване на двете дела.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника „Кеш Пойнт България“ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № 915163/21.08.2023г., по силата на който Кеш Пойнт България“ е предоставило на Х. К. Ч. сумата от 1000,00 лв. срещу насрещното задължение на ищеца заемател, да върне сумата на 9 погасителни вноски , при ГПР от 59,69 % , при фиксиран лихвен процент от 48,00 %.

Общата дължима сума по кредита е 1264,56 лв. с начало на договора 21.09.2023г. и крайният срок за погасяване на заема е 21.05.2024 г., а след прибавяна на неустойка става – 2 223,00 лв., като видно от заключението на СИЕ е начислена и допълнителна такса от 190,73 лева.

Било е уговорено предоставянето на едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция .