Определение № 14475 от 10.11.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14475 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330115848 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК.

Образувано е по предявен от „Лено“ АД против Агенция по вписванията иск за заплащане на сумата от 525 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразен отказ на Служба по впиванията – гр. ****** за заличаване на особен залог, който отказ е обективиран в Определение № ****** г.

Подадената от „Лено“ АД искова молба срещу Агенция по вписванията с предмет вреди от незаконосъобразни действия на ****** при Районен съд – гр. ******* е изпратена с Определение № *****/29.10.2025 г. на Административен съд – ******** по подсъдност на Районен съд – Пловдив. Предмет на делото е твърдяно вземане на ищеца за вреди от незаконосъобразен отказ на ****** при Районен съд – *******, отменен по реда на чл. 32а от ПВ от ********** съд с постановяване на Определение № *****/14.07.2025 г. по ч.гр.д.

№ ******/2025 г. по описа на ****С. Макар съдията по вписванията да осъществява дейността си под шапката на Агенцията по вписванията, съставляваща администрация на министъра на правосъдието, дейността по вписванията не съставлява административна дейност, а е с характера на охранително производство. Актовете на съдията по вписванията не са административни актове и не попадат в приложното поле на нито една от разпоредбите на чл. 1- 2 в ЗОДОВ. Предвид изложеното редът по ЗОДОВ е неприложим за търсене на отговорност за твърдяното вредоносно поведение. Приложим е общият ред по ГПК. В този смисъл е константната практика на петчленните състави на ВКС и ВАС, обективирана в Определение № *** от ******.2022 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № ****/2022 г., 5-членен с-в, в което се приема следното: „Настоящият съдебен състав счита, че в случая редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили от актове и действия на ******, извършени в кръга на правомощията му е общият исков ред. Исковете за обезщетение са срещу възложителят на работата и са такива по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

1

Устройственият правилник на Агенцията по вписванията характеризира агенцията като администрация към министъра на правосъдието и службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина предвиден в правилника. Съдебният контрол се извършва от окръжен съд. Така характеризирани актовете по вписване са извън хипотезите, уредени в разпоредбите на нормите на ЗОДОВ. В чл. 1 от ЗОДОВ се предвижда държавата и общините да отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица при по повод изпълнение на административна дейност и макар Агенцията по вписванията да е администрация към министъра на правосъдието нейните актове не отговарят на характеристиката в чл. 21 АПК на индивидуални административните актове. Според това определение не всички актове на администрацията са административни актове, и в случая ЗОДОВ е неприложим.“ В този смисъл е и практиката на Гражданската колегия на ВКС, обективирана в Определение № ***** от ******.2024 г. на ВКС по гр. д. № ******/2023 г., I г. о., ГК, Определение № ******* от *****.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № *******/2021 г., III г. о., ГК, и др. Предвид изложеното, неприложима е специалната разпоредба на чл. 7 ЗОДОВ, уреждаща местната подсъдност. Следва да намери приложение чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която искове срещу държавни учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението. В случая това е Районен съд – *******, а не Районен съд – Пловдив. В правомощията на местнокомпетентния съд е да определи налице ли са всички предпоставки за допустимост на иска, след приемането му за разглеждане. С оглед служебното си правомощие да повдига въпроса за подсъдността в хипотезата на чл. 108, ал.

2 ГПК, съдът намира, че следва да прекрати делото пред себе си и да го изпрати по подсъдност на Районен съд – *******. Така мотивиран и на основание чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15848/2025 г. на Районен съд – Пловдив.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – *******.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – *******.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

2