Решение № 143 от 17.12.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Бургас, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20212000500455 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т.

ИВ. А.., ЕГН **********, и въззивна жалба от “Д. З.” АД, ЕИК ***********, против решение № 260042 от 13.08.2021 г., постановено по т.д. № 89/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол.

С обжалваното решение съдът е осъдил застрахователя да заплати на ищеца А. сумата 28 800 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 16.01.2019 г., причинено виновно от водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, заедно със законната лихва върху сумата от 10.05.2019 г. до окончателното изплащане. Претенцията над уважения размер от 28 800 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. е отхвърлена.

Въззивникът-ищец Т. ИВ. А.. е останал недоволен от тази част на решението, с което искът е отхвърлен за разликата от 28 800 лв. до 50 000 лв.

Решението в тази част било неправилно и необосновано. Присъденият размер на обезщетението не бил достатъчен, за да репарира претърпените от ищеца вреди, поради което бил в противоречие с правилото на чл. 50 ЗЗД.

Определеният размер не съответствал на претърпените болки и страдания, от една страна, а от друга - не съответствал на присъжданите от съдилищата 1 обезщетения за подобен тип увреждания.

Налице било и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката на съда за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. В тази част решението било и необосновано, тъй като съдът не направил анализ на събраните доказателства в съвкупност. Не било установено по делото пострадалият да е допринесъл с поведението си за сблъсъка с автомобила.

Въпреки че управляваната от него каруца била без светлоотразители и осветително тяло и че самият той бил без светлоотразителна жилетка, не била налице причинна връзка между нарушението на чл. 71 ЗДвП и настъпването на удара. Дори каруцата да е била оборудвана в съответствие със закона и ищецът да е носил светлоотразителна жилетка, те биха били видими едва на разстояние осветеността на фаровете на автомобила, която в случая била 70 м., и водачът на автомобила не би могъл технически да предотврати удара. Не било установена, по-нататък, причинна връзка между употребата на алкохол от страна на пострадалия и настъпването на произшествието. Не били взети под внимание показанията на свид. С., возила се в каруцата, че тя е държала светещо фенерче.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане допълнително на разликата от 28 800 лв. до 50 000 лв заедно със законната лихва. Иска се присъждане на адвокатско възнаграграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Въззиваемият по тази жалба “Д. з.” АД е представил писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни аргументи против оплакванията на ищеца и отправя искане за потвърждаване на решението в тази част.

Въззивникът-ответник “Д. З.” АД е останал недоволен от осъдителната част на решението. В жалбата си излага аргументи за това, че при установените по делото телесни увреждания на пострадалия и установеното съпричиняване на вредоносния резултат за обезщетяване на вредите е достатъчна сумата 2000 лв., която е изплатена на ищеца от прекия причинител на увреждането Т. Т. З..

Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенциите изцяло. Претендира сторените по делото разноски.

2

Въззиваемият по тази жалба Т. ИВ. А.. е представил писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна. След като излага отново доводите си за вида и степента на нанесените му телесни увреждания и липсата на съпричиняване, иска отхвърляне на въззивната жалба на застрахователя.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 25.10.2021 г. са допуснати за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва. Ищецът Т.А. изложил твърдения, че при ПТП, станало на 16.01.2019 г., предизвикано от водача на МПС Т. Т. З., който е управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, му е била причинена автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия в областта на главата с анамнестични и клинични данни за сътресение на мозъка и охлузна рана в областта на дясната очница; контузия на гръдния кош без клинични и рентгенологични данни за фрактури на кости или контузия на белия дроб; контузия на шийния сегмент от гръбначния стълб с клинични и рентгенологични данни за счупване на тялото на пети шиен прешлен без наличие на фрагменти с дислокация; контузия на левия крак в областта на подбедрицата с болезненост и съмнение за непълно счупване на големия пищял. От тези травми ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, продължително и непълно възстановяване. Ищецът поискал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 0000 лв. заедно с лихва за забава от 10.05.2019 г. до изплащането.

Ответникът - застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска. Възразил, че от страна на водача не е извършено противоправно деяние.

3

Повдигнал възражение, че ищецът, като водач на каруца с животинска тяга, с поведението си е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като при движение в тъмната част на денонощието каруцата не е била оборудвана със светлоотразители и светещи тела, а водачът не е носил светлоотразителна жилетка и е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Оспорил нанесените на ищеца телесни увреждания и връзката им с произшествието. Оспорил размера на претендираното обезщетение като завишен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска до размер от 28 800 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 10.05.2019 г. до изплащането, като в останалата част до претендирания размер отхвърлил претенцията.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части допустимо.

По съществото на спора:

Прекият иск против застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди се основава на чл. 432 КЗ, като е съединен с претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт (фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Във въззивното производство не се поддържа спор относно извършеното от водача на автомобила деяние и неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на ищеца вреди и връзката им с катастрофата, както и правото му да получи обезщетение за тях. С оглед конкретните оплаквания на страните във въззивните им жалби спорни по делото остават само въпросите за размера на обезщетението и намаляването 4 му поради принос от страна на пострадалия на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р А. С., ортопед-травматолог, чието заключение не е оспорено от страните и се приема от съда като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП от 16.01.2019 г. ищецът е изпаднал от управляваната от него каруца, която е била блъсната от автомобила, управляван от застрахования водач, и е получил тъпи травми по тялото: контузия на главата и мозъка; контузия на шията, гърба и двете подбедрици; охлузвания и рани по челото и двете подбедрици. Контузията на мозъка се характеризира като краткотрайна загуба на съзнанието – комоцио и посткомоционно главоболие. При контузията на шията не се е стигнало до фрактури/фисури на шийните прешлени, а е настъпило сътресение на лигаментарно-укрепващия механизъм на шийния гръбнак. Понесена е мекотъканна травма, която е довела до последващо пукане, хрускане при движението на врата и двигателна ограниченост. При спазване на двигателно пасивен режим и носене на имобилизационна яка до третия месец, както и на назначената противовъзпалителна и аналгетична терапия, страданията и болките от травмите биха се овладели до 2-3 месеца с намаляващ интензитет. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът е бил в добро общо състояние, като оплакванията му от стегнатост, втвърденост на вратната мускулатура и болки в коленните стави при натоварване не се дължат на получените травми, а са физиологична изява на артрозно-дегенеративни хронични изменения по скелета и укрепващата скелета мускулатура.

От показанията на свид. П. С., живееща на съпружески начала с ищеца, той е отказал да остане на лечение в болницата, защото искал да търси избягалия при катастрофата кон. По-късно постъпил на лечение в болницата за три дни. Изпитвал силни болки във врата, краката и гърдите. Не можел да стане от леглото, имал нужда от помощ в продължение на три месеца.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за 5 които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания, съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на нанесените телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от шокиращото и болезнено преживяване, а от друга страна, сравнително лекото възстановяване и липсата на трайни и необратими последици от травмите.

Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия към 2019 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е справедлива и достатъчна сума в размер на 36 000 лв.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този смисъл, повдигнато от ответника, е основателно.

Установено е с помощта на извършена пред окръжния съд автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно, пълно и обосновано, че произшествието е възникнало при следните обстоятелства. Управляваният от деликвента Т. З. л.а. Фолксваген се е движил в условията на нощна тъмнина и осветеност на фарове на къси светлини по суха асфалтова настилка със скорост 91 км/ч в попътната си дясна лента за движение. При същите условия попътно пред автомобила се е движила каруца с впрегнат кон, управлявана от ищеца Т.А..

Настигайки каруцата, автомобилът се е блъснал в задната част, в резултат на което тя е била отхвърлена напред и надясно.