Определение № 813 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 813 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500838 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, чрез пълномощника му юрисконсулт П.П. , срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1291 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2023г. по ч. гр. д. № 2003/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, VI гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу В. С. Б., ЕГН: **********, за сумата от 401,22 лв. – неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504753145 със системен партиден № М4910373 и за претенцията за мораторна лихва в размер на 113,41 лв., начислена за периода от 27.02.2020 г. до 27.01.2023 г. върху сумата за неустойка. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска същото да бъде отменено и се постанови издаване на заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на отсрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от 1 легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумата от 401,22 лв.

– неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504753145 със системен партиден № М4910373, съдът е приел, че това вземане произтича от неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение- чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП. Развити са мотиви, че в договора страните са уговорили, че максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси. Неустойката всъщност е равна на цената на самата услуга за оставащият период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цената, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Получаването на неустойката, предвид начина по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период. Доколкото не се дължи главното вземане неустойка, то недължима се явява и начислената мораторна лихва върху нея.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение за вземане за неустойка по Рамков договор № 504753145 със системен партиден № М4910373. Съгласно предвиденото в т.7 от приложение №1 към споразумението , в случай на прекратяването на договора преди изтичане на срока по вина или искане на потребителя 2 той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер. Според настоящия състав на съда е налице обоснована вероятност посочената клауза да е неравноправна съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока, тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди, които операторът би претърпял. Последните не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти, тъй като получаването на последните е свързано с предоставяне на определени услуги за абоната, които след прекратяването на договора вече няма да бъдат предоставяни и за предоставянето на които не съществува пречка да бъде сключен договор с друг абонат. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар.

„стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. Горното нарушава принципа за справедливост, а аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 1291 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от

ГПК от

24.02.2023г. по ч. гр. д. № 2003/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив , VI гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:

3

131468980, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу В. С. Б., ЕГН: **********, за сумата от 401,22 лв. – неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504753145 със системен партиден № М4910373 и за претенцията за мораторна лихва в размер на 113,41 лв., начислена за периода от 27.02.2020 г. до 27.01.2023 г. върху сумата за неустойка

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4