Решение № 4975 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4975 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100505018 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25002032/24.01.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство М. Т. Ч., чрез назначения й особен представител адв. В. В., срещу Решение № 20110576/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 15597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, в частта му, в която съдът е признал за установено по предявените от „Топлофикация – София“ ЕАД срещу М. Т. Ч. по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че М. Т.

Ч. дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД следните суми, а именно: ½ част от сума в размер на 1661,93 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с аб.№ 361906, за периода от м.05.2013г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.05.2015г. до окончателното плащане на задължението, както и ½ част от сума в размер на 38,98 лв. – мораторна лихва за периода от 1.07.2013г. до 30.04.2015г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 26675/2015г. по описа на СРС, 44 с-в.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановения от Софийски районен съд съдебен акт в обжалваната му част. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с доказателствата по 1 делото е приел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване реална доставка на топлинна енергия в процесния обект за процесния период в претендирания размер. В допълнение се поддържа, че процесните вземания са погасени по давност. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове – да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба вх. № 25005115/21.02.2024г. от „Топлофикация – София“ ЕАД, чрез юрк. А., с който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решение № 20110576/11.12.2023 г., постановено по гр.д. № 15597/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 38,98 лв. до пълния претендиран размер от 144,88 лв. и за датата 30.06.2013 г., както и искането за солидарно осъждане на ответниците за признатите вземания за главница и за мораторна лихва, като необжалвано е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за инТ. на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния 2 период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

Изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на обжалвания съдебен акт касаят единствено доставката на топлинна енергия до процесния имот в претендирания размер, както и релевираното от ответника възражение за изтекла по отношение на процесния вземания погасителна давност. Настоящият въззивен съдебен състав намира същите за неоснователни по следните съображения:

По отношение доставката на топлинна енергия в претендираните от ищеца размери пред първоинстанционния съд са представени от ищеца и от третото лице-помагач редица писмени доказателства, а именно - извлечения за начислени суми, фактурирани ежемесечно по прогнозен дял от предишен отоплителен сезон, и изравнителна сметка за потребление, протокол от Общо събрание на етажната собственост за избор на фирма за топлинно счетоводство и сключен с избраната фирма договор. Приети са заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че посоченият в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр.

София, ул. ****, се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ 361906. Сочи се също, че потребената 3 топлинна енергия е правилно отчитана и остойностявана, като дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД при коректно приложена методология и при спазване на техническите правила, съобразно изискванията по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.), действаща през процесния период. Потреблението на топлинна енергия в топлоснабдената сграда е измервано по показанията на общия топломер, монтиран в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на доставчика, като разпределението между етажните собственици е извършвано съобразно пълния обем на отопляемата кубатура по проект на имотите в сградата. Общият топломер периодично е преминавал метрологични проверки, извършвани от оторизирани юридически лица, при които е установена годността му за коректно отчитане на потреблението.

Съобразно установеното от експерта за процесния имот през исковия период е била потребявана и отчитана топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Припадащият се на имота дял от топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е бил отчитан според съотношението на пълния му отопляем обем към пълния отопляем обем на сградата етажна собственост, при спазване на техническите нормативи по Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) за изчисляване на реалното количество топлинна енергия и разпределение на общия разход между етажните собственици. По отношение на потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване експертизата констатира, че разходът по това перо е бил остойностяван на база реален отчет на показанията на 2 бр. технически изправни и сертифицирани водомери за топла вода. Топлинна енергия за отопление на имота не е била потребявана (показанията на апартаментния топломер са били занулени), поради което не е било отчитано и остойностявано потребление по това перо. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза общо дължимата от ответниците цена на доставената топлинна енергия за имота е в размер на сбора от прогнозно начислената стойност на потребление и сумата за доплащане съобразно резултата от изравняването или 1661,95 лв., която сума отразява действителното задължение, определено за реалния разход на топлоенергия.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съдебен състав намира, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за основателност на предявения иск за главница за незаплатена топлинна енергия в претендирания размер.

Следователно следва да бъде разгледано релевираното от ответницата възражение за изтекла в нейна полза погасителна давност по отношение на процесните вземания:

Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, 4 като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият състав приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната погасителна давност.

На следващо място, съгласно чл. 116, б. "б.", пр. 1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск. В процесния случай съгласно чл.

422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Прилагайки двете разпоредби се налага изводът, че погасителната давност за нуждите на настоящото производство се счита за прекъсната от 18.05.2015 г. датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.