Решение № 42 от 01.08.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Тутракан, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв.Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20253430200080 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 19-2500066/22.04.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Силистра, за извършено административно нарушение на чл. 264 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал. 1 от КТ, на „Т. А. Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя П.

Н. Н., в качеството му на работодател, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300,00 лв.

Недоволен от НП останал жалбоподателят „Т. А. Т.“ ЕООД, който го обжалва в срок, навеждайки аргументи за неговата незаконосъобразност. Иска се НП да бъде отменено, в условията на евентуалност – да се измени, като се намали наложената санкция. В хода на с. з. жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощения адв. Т. С. от ****, който поддържа изложеното в жалбата. Претендира присъждането на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

1

Административно наказващ орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, редовно призован, явява се старши юрисконсулт И.А., редовно упълномощен. Пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не изпраща представител, не излага становище по спора.

Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.03.2025 г. и на 13.03.2025 г. актосъставителят Р. П. и свидетелят С.

Б. – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Силистра, извършили проверка (съответно, на първата дата по работните места, а на втората – по документи в сградата на Д „ИТ“ – гр. Силистра) за спазване на трудовото законодателство и безопасни условия на труд в транспортно предприятие, стопанисвано от дружеството жалбоподател. Проверката приключила със съставен Протокол № ПР2510094 от 01.04.2025 г., съгласно който служителите констатирали нарушения на трудовото законодателство и това, свързано с безопасните условия на труд. За отстраняването на констатираните нарушения били издадени съответни предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, като бил даден срок на работодателя до 10.04.2025 г. за изпълнението на повечето от тях (а за други – до 15.04.2025 г. и до 25.04.2025 г.).

На 01.04.2025 г. бил съставен АУАН № 19-2500066 за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 264 от КТ. Нарушението се изразявало в това, че на 25.12.2024 г. и на 26.12.2024 г. (официални празнични дни съгл. чл.

154, ал. 1 от КТ) работник на жалбоподателя – Й.М.М., е осъществявал трудова дейност, като не му е било изплатено дължимото допълнително възнаграждение за работа на официални и празнични дни. Като свидетел при установяване/извършване на нарушението бил привлечен св. С. Б., а като свидетел на съставянето на акта – св. Д. Ц., също служител на Д „ИТ“ – гр.

Силистра. Непосредствено след съставянето му, актът бил подписан без възражения от представителя на дружеството работодател – П. Н., който 2 получил и препис от същия.

На 07.04.2025 г. в Д „ИТ“ – гр. Силистра била представена извадка от платежна ведомост на м. март 2025 г., удостовереняващо изплащането на допълнително трудово възнаграждение на Й.М. за упражнения от последния труд през празнични дни през м. декември 2024 г.в размер на 55,00 лв., с което АНО приел, че нарушението било своевременно отстранено.

На 22.04.2025 г. Директорът на Д „ИТ“ – гр. Силистра издал атакуваното НП № 19-2500066, с което наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 264 във връзка с чл. 414, ал. 1 и чл. 415в, ал.1 от КТ. На 25.04.2025 г. управителят на дружеството получил екземпляр от НП.

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства: показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на АУАН № 192500066/01.04.2025 г.; з. к. на НП № 19-2500066/22.04.2025 г.; ведомост за заплати за м. март 2025 г. на Й.М.; известие за доставяне; Протокол за извършена проверка № ПР2510094 от 01.04.2025 г.; Трудов договор № 20/31.10.2024 г. на Й.М.; Експертно решение № 92583/127/05.07.2023 г.;

Допълнително споразумение към трудов договор; уведомително писмо от „Т.А.Т.“ ЕООД до Й. М.; Карта за предварителен медицински преглед от 18.10.2024 г.; Служебна бележка № 222/01.11.2024 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления; Длъжностна характеристика на длъжността „шофьор на автобус“; Удостоверение за психическа годност № 673398; карта на водача; карта за квалификация на водач; молба от Й. М.; Пътен лист № 823549/26.12.2024 г.; Пътен лист № 823544/25.12.2024 г.; ведомост за изплатено възнаграждение на Й. М.; работен дневник на Й. М. за м. декември 2024 г.; 5 бр. маршрутни разписания на автобусна линия № 25 Силистра – Бабук; Заповед № З-0693/15.08.2022 г.; Заповед № ЧР-988/01.09.2016 г.;

Заповед № ЧР-78/10.02.2015 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

3

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Настоящото административнонаказателно производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-2500066/01.04.2025 г. в законово предвидените сроковете по чл. 34, ал. 1, като съдържа всички изискуеми по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Актът е съставен от компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността „главен инспектор“ в Дирекция „ИТ“ гр. Силистра. Материалната и местната компетентност на актосъставителя следва от чл. 399 във връзка с чл. 416 от КТ и чл. чл. 20 и 21 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“.

Атакуваното Наказателно постановление № 19-2500066/22.04.2025 г. съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН реквизити, като е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и инструктивния такъв по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

Компетентността на АНО произтича от чл. 47 ЗАНН във връзка с чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 399 от КТ и Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ“.

Нарушението по чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 264 от КТ се състои в бездействие – неизплащането на работника/служителя на трудово възнаграждение за работа през дните на официални празници в размер, не помалък от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. По делото няма спор, а и е безусловно доказано, че работодателят „Т.А.Т.“ ЕООД е осъществил процесното нарушение. АНО е квалифицирал деянието по привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ (маловажно нарушение), което, доколкото е безспорно за страните, също не подлежи на обстоен коментар. Необходимо е единствено да се отбележи, че са налице предпоставките за прилагането на цитирания състав, тъй като нарушението не е измежду изброените в ал. 2 на същата разпоредба, жалбоподателят го е отстранил (по-точно неговите общественоопасни последици) веднага след установяването му, заплащайки дължимото за м. декември 2024 г. възнаграждение за работа през официални празнични дни, и не са настъпили (или поне не са представени доказателства да са настъпили) други вредни последици за работника.

Изложените в жалбата доводи за отмяната на НП съдът отхвърля като неоснователни. Първо, обстоятелството, че нарушението е отстранено веднага 4 и че не са настъпили вредни последици за работника, е основание за по-леката квалификация на деянието, а не само по себе си за отмяната на НП. Второ, обстоятелството, че дружеството жалбоподател поддържа добри трудовоправни отношения, смекчава неговата отговорност, а не я изключва.

От гореизложеното следва извод, че липсват основания за отмяна на атакуваното НП, тъй като при издаването му не е допуснато неправилно приложение на материалния закон, от една страна, и от друга – в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Правният спор между страните (в същината си) е развит на плоскостта на индивидуализирането на санкцията от АНО. Предвиденото в чл. 415в, ал. 1 от КТ наказание е имуществена санкция или глоба в диапазона от 100 до 300 лв. Видът на наложеното наказание – имуществена санкция, произтича от това, че жалбоподателят е ЮЛ (чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 412а от КТ).

Размерът му – 300 лв., определен от АНО, е максималният такъв, като наказващият орган е обсъдил отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи завишаването му. Тези обстоятелства, според АНО, са:

„установени /в хода на проверката, б. с./ редица нарушения на трудовото законодателство и правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за чието отстраняване са дадени 11 бр. задължителни предписания…“.

Изложените мотиви за налагане на максималния размер на наказанието, според настоящия съдебен състав, са несъстоятелни поради следните съображения.

На първо място, наличието на констатирани „редица нарушения“ само по себе си не представлява обстоятелство, което отегчава отговорността. От една страна, тези нарушения касаят други административнонаказателни производства, по които към момента на издаване на процесното НП е нямало влязъл в сила акт (нито съдебен, нито такъв по чл. 58д от ЗАНН). По този начин, освен че АНО презумира носенето на отговорност (или виновността в процесуален смисъл) за констатираното нарушение (което съгл. чл. 16 от НПК, приложим на осн. чл. 84 от ЗАНН, е недопустимо), би могло да се стигне още и до своеобразно нарушаване на принципа non bis in idem (тъй като 5 жалбоподателят един път би бил наказан по-строго за текущото нарушение и втори път за това друго нарушение, което е послужило като отегчаващо отговорността му). Отделно от посоченото, хипотетично дори е възможно и да не се стигне до наказване за тези „редица нарушения“, щом към момента на издаване на НП не са приключили административнонаказателните производства по тях, което би довело пък до неоснователно утежняване отговорността на нарушителя.

На второ място, дадените предписания на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, също не следва да се приемат за отегчаващи отговорността на жалбоподателя. Както административнонаказателната теория, така и законодателят, разграничават принудителните административни мерки (каквито са предписанията) от административните наказания, въз основа на различния им характер и различните цели, които преследват. Теорията определя ПАМ като част то диспозицията на правната норма (т.е. при наличието на определени предпоставки, длъжностното лице е задължено да издаде ПАМ с оглед преустановяването на нарушението и/или неговите вредни последици), за разлика от наказанието – част от санкцията на нормата, преследващо целите по чл. 12 от ЗАНН. Законодателят (ЗАНН) също ги разграничава, отделяйки ги систематично в различни раздели на глава втора от закона. Излиза така, че според АНО нарушителят следва да бъде наказан построго поради това, че администрацията си е изпълнила задълженията, като му е издала задължителни за изпълнение предписания (които въпреки субективните усещания за идентичност с наказанията нямат характера на такива).

Освен гореизложеното съдът счита, че са налице смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства. На първо място, това е липсата на преходни наказания (или доказателства за наличието на такива), свързани с нарушения на трудовото законодателство. На следващо място – това е ниският размер на неизплатената сума, явяваща се предмет на нарушението – 55,00 лв. за м. ноември 2022 г., който в крайна сметка е възстановен на работника (което не следва да се взема предвид като намаляващо отговорността на работодателя, поради това, че служи за окачествяването на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ). Съдът, въз основа на изложеното по-горе, не намира да са налице отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. Поради това следва 6 изводът, че липсва основание за налагането на наказание в размер, по-висок от минимално предвидения. Налице е основание за изменение на НП, доколкото настоящият съдебен състав намира за необходимо размерът на наложената имуществена санкция да се намали до законоустановения минимум от 100 лв.