Решение № 26 от 03.04.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Г. Т. Канакиева

Петя Ив. П.а Дакова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600184 по описа за 2022 година С присъда № 11/25.07.2022г. по НОХД № 30/2022г., Окръжен съд – Ямбол е признал подсъдимия Й. П. С., роден на ... г. в гр.Ямбол, ЕГН:**********, за виновен в това, че на 12.08.2021 г., във времето от 18,30 ч. до 19.50 ч., в с. Недялско, общ. Стралджа, обл. Ямбол, в дом, находящ се на ул. Р.К€, умишлено умъртвил бременната М.Т. Х. от същото село, с ЕГН:

**********, чрез удушаване, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.1-во и т.6, пр.2-ро и 3-то, вр.чл.115 от НК и чл.54 от НК го осъдил на доживотен затвор, при първоначален режим на изтърпяване – специален.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК ОС-Ямбол е приспаднал времето, през което подсъдимият Й. П. С. е бил задържан, считано от 20.08.2021г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Й. П. С. да заплати на Т. С. Х. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането - 12.08.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата от 150 000 лева до 200 000 лева - отхвърлил гражданския иск като неоснователен.

Съдът е осъдил подсъдимия Й. П. С. да заплати на С. Й. С., К. Й. С. и 1

Татьо Т. Х. сума от по 40 000 лева, на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането - 12.08.2021г. до окончателното й изплащане, като за разликата от 40 000 лева до 100 000 лева отхвърлил гражданските искове на С. С. и К. С. като неоснователни.

Със същата присъда подсъдимият Й. П. С. е осъден да заплати направените по делото разноски, както следва: 10 062,90 лева по сметката на ОД на МВР - Ямбол, в приход на Републиканския бюджет, 299,25 лева по сметка на Окръжен съд - Ямбол, Бюджет на съдебната власт и 2 060 лева по сметката на НБПП – София, както и сума в размер на 10 800 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

С Присъдата ОС-Ямбол се е разпоредил и с веществените доказателства по делото, постановявайки част от тях /подробно изброени/ след влизане в сила на присъдата да се върнат на собствениците им - Т. С. Х. и подсъдимия Й. П. С., а за останалите - унищожаването им като вещи без стойност.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат И. И. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия Й. П.

С.. В жалбата е направено оплакване за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди се, че липсват преки доказателства за авторството на инкриминираното деяние, поради което и обвинението срещу подсъдимия С. се явява недоказано. Направено е искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова, с която подс. С. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, т.6, вр. чл. 115 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че постановената от ОС-Ямбол присъда изпълва всички законови критерии за обоснованост и законосъобразност. Изтъква, че мотивите на съда са ясни, всеобхватни и коректни на събрания доказателствен материал, съдържат убедителна аргументация по въпросите, касаещи извършеното престъпление и неговия автор, като в тях е даден също категоричен отговор на всички повдигнати от защитата възражения.

Отсъствието на преки доказателства за авторството на инкриминираното деяние прокурорът счита, че не рефлектира върху правилността на осъдителната присъда, тъй като в изводите си по фактите и правото първостепенният съд се е основал на множеството налични косвени доказателства, при задълбочения анализ на които е достигнал до единствено възможния, безпротиворечив и несъмнен извод, че именно подсъдимият Й. С. е извършител на умишленото убийство на непълнолетната бременна М. Х..

2

Представената от подсъдимия в обясненията му версия за случилото се на инкриминираната дата счита, че съдът правилно е отхвърлил като недостоверна такава предвид противоречието й с останалите, събрани по делото гласни и веществени доказателства, както и с изготвените експертни заключения. Обсъждайки доказателствените източници по делото, прокурорът сочи, че в индивидуалната и комплексната си насоченост същите способстват установяването по несъмнен начин както на времето, мястото и начина на извършване на убийството, така и последващите действия на подсъдимия, насочени към прикрИ.е на извършеното престъпление изхвърлянето на трупа в кладенеца, находящ се в съседния имот, покрИ.ето му и опитите на подсъдимия да насочи издирването на пострадалата в посока, различна от мястото на укрИ.ето. Акцентирайки върху отделни гласни доказателствени източници - свидетелските показания на разпитаните по делото Ж. Д., Р. Д., Р.Б., Р.Р. и Р. М.а, прокурорът сочи, че съобщените от тях данни, се явяват значими такива в разкрИ.ето на подсъдимия като автор на престъплението. Сред носителите на важна информация, подкрепяща тезата на обвинението, прокурорът извежда и показанията на свидетелите Т. Х., П.

С., Т. Х., както и на В. М.а и С. С.а, за които изтъква, че установяват по време на убийството присъствието само на подсъдимия в къщата, а така също и разкриват факти относно облеклото на подсъдимия в деня на инкриминираната дата. Подробен анализ представя и на останалите, събрани по делото доказателствени източници и експертни изследвания, като в заключение посочва, че липсата на преки доказателства в случая е компенсирано от множеството косвени такива, които са от такова естество и брой, че анализирани в своята цялост, хармонично единство и логическа връзка, водят до единствено възможния извод за авторство на деянието в лицето на подсъдимия С.. При очертаните по делото факти от кръга по чл.102 от НПК, прокурорът намира, че материалният закон е приложен правилно.

Изцяло се солидаризира с изводите на ОС-Ямбол досежно наличието на потежко квалифициращите деянието признаци по т.4, предл.1-во и т.6 предл. 2ро и 3-то на чл. 116 от НК. Наложеното на подсъдимия наказание доживотен затвор при специален режим, счита за обективно обусловено и справедливо както от гледна точка на специалната, така и от гледна точка на генералната превенция. Подчертава, че извън необремененото съдебно минало на подсъдимия, други смекчаващи неговата вина обстоятелства, не могат да се изведат от данните по делото – нито на основата на личностните му характеристики, нито от механизма на осъществяване на деянието, нито от проявеното му поведение след това. С горните аргументи прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Ямбол потвърдена.

Гражданските ищци и частни обвинители Т. Т. Х. и К. Й. С. не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. Последният се представлява от назначения особен представител – адвокат А. Д. от АК-Ямбол.

Гражданските ищци и частни обвинители Т. С. Х. и С. Й. С. се явяват 3 пред въззивната инстанция лично и с назначения им особен представител – адвокат А. Д. от АК-Ямбол.

Особеният представител – адвокат Д. изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Намира постановената присъда за правилна - обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Присъединявайки се към аргументацията на прокурора относно несъмнената доказаност на авторството на инкриминираното деяние, особеният представител пледира за потвърждаване на акта на първата инстанция.

Гражданският ищец и частен обвинител Т. Х. заявява искане за справедлива присъда.

Гражданският ищец и частен обвинител С. Й. С. се присъединява към изразената от адвокат Д. позиция по жалбата и не ангажира допълнителни съображения.

Пред въззивния съд жалбоподателят подсъдим Й. П. С. се явява лично и с упълномощения защитник - адвокат И. И. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата. Защитникът сочи, че присъдата на ЯОС е незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа, че приетите от съда за установени фактически положения не намират подкрепя в доказателствата по делото. Твърди недоказаност на обвинението срещу подсъдимия, като акцентира върху липсата на преки доказателства, установяващи го като извършител на инкриминираното деяние. Намира, че самостоятелният и съвкупен анализ на събраните по делото множество косвени доказателства, не води до единствен извод за съпричастност на подс. С. към инкриминираното деяние. Изтъква допуснати от първата инстанция нарушения на чл. 13 и чл. 107, ал. 3 от НПК.

Моли въззивният съд да упражни правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, да отмените присъдата на ЯОС както в наказателната, така и в гражданската част и да постановите нова присъда, с която да оправдае подс.С. по предявеното му обвинение и да отхвърли предявените срещу него граждански искове.

В личната си защита пред съда подсъдимият С. изтъква, че не е извършил деянието, за което е обвинен. Твърди, че всички разпитани по делото свидетели, чийто показания подкрепят обвинението, са в роднинска връзка с лицето, което подозира, че е автор на убийството, а именно Я. М..

Претендира провеждането на ново разследване, с оглед разкрИ.е автора на престъплението и лицата, които са го набедили като извършител на същото.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен 4 преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Ямбол съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал, с оглед правилното му решаване. Въззивната инстанция констатира, че поради неустановяване местонахождението на посочените като свидетели по обвинителния акт лица П. Й. С., Я. В. М., С. А. И. и И. Н. Д., ОС-Ямбол не е провел разпит на същите, а ги е заличил като свидетели предвид отсъствието на законовите предпоставки по чл. 281 от НПК за приобщаване към доказателствения материал на техните показания от досъдебното производство. Това наложи за въззивния съд да прояви допълнителна инициатива по установяване местопребиваването на лицата, с цел тяхното призоваване и изслушването им като свидетели на обвинението, както и изчерпване на възможността за попълване на делото с доказателства, способстващи изясняване на релевантните факти и обстоятелства. Въпреки положените процесуални усилия, съдът не успя да осигури за разпит явяването на посочените свидетели, за които по данни от справките на ОД МВР-Ямбол бе установено, че са извън пределите на РБългария, без данни за техните адреси и прогноза за завръщането им на територията на страната.