Решение № 861 от 17.04.2026, Административен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 861

Кюстендил, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

Членове:

МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар АНТОАНЕТА МАСЛАРСКА и с участието на прокурора МИХАИЛ КРУШОВСКИ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА канд № 20267110600124 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

НАЧАЛНИК ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ ПРИ ЦУ НА НАП чрез пълномощника старши юрисконсулт Т. Х. със съдебен адрес: [населено място], [улица]обжалва решение № 341/ 17.12.2025 г. по а.н.д.№ 916/ 2025 г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва със спазване на процедурата по издаване на оспореното НП, доказано деяние и липса на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

В писмен отговор и съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество „***“ ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]със законен представител управителя И. А. А. оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на КОП дава заключение, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради което моли да се отмени и да се уважи касационната жалба като се потвърди НП.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 810420-[рег. номер]/ 27.01.2025 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

От фактическата страна на спора съдът е установил, че на 13.10.2024 г. инспектори по приходите при ЦУ на НАП – София са извършили проверка в търговски обект – магазин за продажба на строителни материали в [населено място], [улица], стопанисван от „***“ ООД. След извършване на контролна покупка, за която е издаден касов бон и легитимация проверяващите констатирали наличие на монтирано в обекта ФУ /касов апарат/, което работи и има дистанционна връзка с НАП. При проверка на касовата наличност е установено, че в касата има 101.10 лв., за което е изготвен опис на касата. Според дневния финансов отчет Х, разпечатан от касовия апарат оборотът включва 37.50 лв. и има служебно въведена сума от 46.50 лв., което прави обща сума от 84 лв. Установената разлика от 17.10 лв. са налични пари в касата, но неотразени чрез функцията „служебно въведени“ суми във ФУ. Касовият апарат в обекта е разполагал с функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Констатациите са обективирани в съставен ПИП.

От установените фактически обстоятелства районният съд е формирал правен извод за неясно обвинение поради липса на посочване в АУАН и НП дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи, както и дали има извършено нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, тъй като липсва връзка между цитираната Наредба и ЗДДС и санкционният състав на чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Отделно от това, АНО не е доказал, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Независимо от горното, съдът е приел маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН поради малката разлика в касовата наличност и първото по ред нарушение за дружеството. По посочените правни доводи съдът е отменил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

Правилен е извода на районния съд за неясно обвинение в съдържанието АУАН и НП по отношение на реквизитите по чл.42, ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

Обвинението срещу дееца е за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройство на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Нормата установява задължението извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна в касовата наличност /начална сума, въвеждане или извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Наложената имуществена санкция по оспореното НП е по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Санкцията в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС се прилага спрямо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, като изречение второ установява, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.

Използваната правна [жк], ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС задължава актосъставителят и АНО в словесното обвинение да посочат дали приемат, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тъй като само тогава може да се приложи облекчения ред за санкциониране по чл.185, ал.1 от ЗДДС чрез налагане на по-ниския размер на имуществената санкция. Липсата на подобно обвинение препятства проверката за материална законосъобразност на НП, тъй като не е ясна волята на органа досежно съставомерните елементи от обективната страна на приложената правна квалификация за нарушеното правило за поведение. Правилен е и извода на районния съд, че обвинението не съдържа изрично позоваване на приложимата хипотеза по чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като не е ясно дали санкцията е наложена за нарушение по чл.118 от ЗДДС или на нарушение от нормативен акт по прилагане на ЗДДС. Недопустимо е по предположение да се установява, че цитираната в АУАН и НП Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. е нормативен акт по приложението на ЗДДС, без да има ясна воля на АНО за това отнасяне в съответната словесна част на обвинението. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС е препращаща, поради което органът дължи изрично посочване на дължимата привръзка с относимия нормативен текст.

Отделно от изложеното, след като АНО е избрал да наложи имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, е дължал да докаже, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Това неотразяване на приходи следва да бъде изследвано, установено и доказано, което не е налице по делото. Установената промяна в касовата наличност на ФУ в по-малко от описа на парите в касата не е установено на какво се дължи. Няма приобщени обяснения на присъствалия на проверката продавач-консултант за причините в установената промяна на касовата наличност, поради което не е ясно дали сумата в повече в касата представлява приходи от продажби или има друг произход. Посоченото обстоятелство е определящо за правната квалификация на действително извършеното деяние и размера на дължимата имуществена санкция.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще остави в сила.

Поради изхода от спора касаторът няма право за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 341/ 17.12.2025 г. по а.н.д.№ 916/ 2025 г. на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

Председател:

Членове: