Определение № 993 от 15.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11505/2025
- Вид
- Определение № 993
- Подписан
- 15.01.2026
- В сила
- 15.01.2026
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Дамян Ивайлов Христов, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 993 гр. София, 15.01.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100511505 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по постъпила от Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“ частна жалба срещу Определение № 31757 от 28.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4548/2023 г. по описа на СРС, 165-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, чрез определяне на адвокатски хонорар за безплатна правна помощ и за присъждане в полза на ищеца на разноски за държавна такса и за депозит за вещо лице.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на извода на съда за недължимост на разноски за заплатена от ищеца държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и относно възнаграждението за безплатна правна помощ. Счита, че наличието на идентични спорове, по който процесуалният представител осъществява безплатна правна помощ не позволява да бъде направен извод за недължимост на разноски в негова полза, доколкото същите се заплащат с оглед на положения от него труд. Наред с това поддържа, че с оглед изхода на спора са дължими и сторените от ищеца разноски. Моли определението да бъде отменено, като решението бъде изменено в частта за разноските и ответникът бъде осъден да заплати сторените разноски в полза на ищеца, както и възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител.
Въззиваемият – ответникът „Вива Кредит“ АД не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.
Производството пред СРС е образувано по подадена от А. Г. А. искова молба против „Вива Кредит“ ООД, с която са предявени установителни искове за прогласяване 1 нищожността на клаузите по чл. 1.3 за такса “експресно разглеждане“ и по чл. 4, ал. 2 за неустойка по Договор за потребителски кредит № 5825610 поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави, респективно като неравноправни, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 113, 13 лв., представляваща платена по нищожен Договор за потребителски кредит № 5825610, заедно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 27.01.2023 г.
Представен е договор за правна защита и съдействие /л. 61 от делото пред СРС/, в който между А. А. и адв. Д. М. е уговорено на ищеца да бъде оказана безплатна правна помощ и да бъде осъществено процесуално представителство по чл. 38 ЗА.
СРС е уважил предявените установителни искове и е уважил частично осъдителният иск за сумата от 106, 47 лв., като за разликата над 106, 47 лв. до пълния предявен размер от 113, 13 лв. осъдителният иск е отхвърлен. С решението не са присъдени разноски в полза на ищеца, както и възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния му представител.
С молба от 10.06.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК адв. Д. М., действащ като представител на А. Г. А. и в лично качество, е поискал решението да бъде изменено в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски за държавна такса и депозит за вещи лице, както и да заплати в полза на процесуалния представител възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 480, 00 лв. с ДДС.
С обжалваното определение СРС е оставил без уважението искането за изменение на решението в частта за разноските. Изложените са съображения, че възникванетона кредитни правоотношения на няколко различни лица с кредитна институция, изплащане на кредита предсрочно и предявяването на искове за неоснователно обогатяване и/или недейсвителност на правната сделка, по които ищците се представляват от един и същ процесуален представител, не представлява предвидена в разпоредбата на чл. 78 ГПК хипотеза за носене на отговорност.
Разгледани по същество жалбата е частично основателна.
Отговорността за разноските в исковото производство се разпределя съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК. Така съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, като в ал. 2 – ал. 4 ГПК са изрично уредени хипотезите, в които разноските се заплащат от ищеца.
В конкретния случай предявените от ищеца искове са частично уважени, поради което в негова полза по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част на исковете. Отговорността за разноски не е обусловена от наличието на други облигационни отношения между страните по спора, респективно от броя на предявените от ищеца срещу ответника искове, а от изхода на спора 2 и наличието на доказателства за реалното им заплащане. След като е разгледал спора по същество и е постановил съдебен акт, ищецът има право на разноските, които е направил, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът е заплатил сумата от 150, 00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 350, 00 лв. – депозит за вещо лице, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца е дължимата сумата от 470, 56 лв., представляваща разноски за държавна такса и заплатен депозит за вещо лице съразмерно на уважената част на исковете.
Наред с това, доколкото на ищеца е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.
38 ЗА, то в полза на процесуалния му представител – адв. Д. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ. Дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено с материалния интерес на предявените искове, като в конкретния случай следва да бъде взето предвид и че предявените искове произтичат от едно и също правоотношение, поради което и минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № Наредба № 1 от 9 Юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) е 400, 00 лв.
Следва обаче да бъде съобразено и че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която: от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1.2.0024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение/ виж изрично в този смисъл Определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I т. о., ТК/.
В Определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о., ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата и правна сложност на делото; качеството на защитата; минималната часова ставка в Република България. Настоящото производство не се характеризира с голяма правна и фактическа сложност, тъй като разглежданите в него въпроси са отдавна изяснени в съдебната практика, по тях не 3 съществува никакво противоречие, а исковите молби на страните са еднотипни, с оглед на типовия характер на договорите за потребителски кредит. Пред първата инстанция процесуалният представител на ищеца е подал единствено молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, заедно със списък на разноските. Настоящият състав на съда намира, че с оглед на дадените критерии предвидените в Наредбата минимум от 400 лв. се явява прекомерно завишен с оглед на предмета на исковото производство, като намира възнаграждение в размер на 240, 00 лв. с ДДС за съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка следва да бъде посочено, че по въпроса за дължимостта на ДДС върху присъденото възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е прието Решение от 23.10.2025 г. по дело C‑744/23 на Съда на Европейския съюз, което по аргумент от разпоредбата на чл. 633 от ГПК също е задължително за националния съд, и съгласно което върху определеното в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ се дължи ДДС.
С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира, че определението следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца за сумата от 470, 56 лв., както и адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на адв. Д. М. в размер на 240, 00 лв. с ДДС и решението следва да бъде изменено в частта за разноските като “Вива Кредит“ АД бъде осъден да заплати в полза на А. Г. А. сумата от 470, 56 лв., представляваща разноски за исковото производство, както и да заплати в полза на адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 240, 00 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ в производството пред СРС. Определението следва да бъде потвърдено в частта, с която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ищеца за разликата над 470, 56 лв. до 500, 00 лв., както и в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. Д. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ за разликата над 240, 00 лв. с ДДС до 480, 00 лв. с ДДС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 и ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящото определение не подлежи на обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 31757 от 28.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4548/2023 г. по описа на СРС, 165-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане в полза на страната на разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 470, 56 лв., както и на възнаграждение за безплатна правна помощ в размер на 240, 00 лв. с ДДС в полза на процесуалния му представител и вместо което ИЗМЕНЯ Решение № 9827 от 28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 4548/2023 г. по описа на СРС, 165-ти състав, в частта за 4 разноските, както следва:
ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин 7“, бул. “Джавахарлал“ Неру“ № 28, бл. АТЦ “Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 470, 56 лв., представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА “Вива Кредит“ АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Люлин 7“, бул. “Джавахарлал“ Неру“ № 28, бл. АТЦ “Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, да заплати на адв. Д. М. М., член на Софийската адвокатска колегия на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 240, 00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Разпечатката съдържа 34 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e292e4a4-9eb5-45f5-b836-8af388842c76