Определение № 62 от 04.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Пловдив, 04.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20215000500645 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалва се с въззивна жалба вх. № 278917/08.07.2021 г. от П.Р.Б. чрез Окръжна прокуратура П. Решение № 260859/01.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, в която в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Ф. М. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул.

“Г. П.“ № 5, офис 3, чрез адв. С.А., във връзка с повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по ДП №503/17 г. по описа на РУП – град К., производството, по което е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление от общ характер: сумата от 1500-хиляда и петстотин лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.05.2018 г. до окончателното плащане, като за разликата до претендираните 50000 лева и за искането за присъждане на законна лихва за периода 17.04.2018 г. - 30.04.2017 г. искът е отхвърлен и за сумата от 12.40-дванадесет лева и четиридесет стотинки - разноски в производството, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА П. на Р.Б. е осъдена да заплати на адвокат С.С. А., с адрес за кореспонденция град П., ул. “Г.

П.“ № 5, офис 3, сумата от 335-триста тридесет и пет лева, като адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно представителство на Ф. М. Т., ищец по гр.дело № 2866/20 г. на ПОС. Изложени са конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение и се претендира за отмяната му и отхвърляне на първоначалния иск.

Въззиваемата страна Ф. М. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3, чрез адв. С.А. не е депозирала отговор в законния срок и не е взела отношение по въззивната жалба.

Делото е постъпило в Апелативен съд – Пловдив и е образувано като в.гр.д. под № 1

20215000500484 (484) по описа за 2021 г., като е било насрочено в открито съдебно заседание на 15.11.2021 г. В проведеното заседание е констатирана очевидна фактическа грешка в обжалваното решение № 260859/01.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като производството е прекратено и делото – изпратено на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 247 от ГПК.

Със свое Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260984 от 18.11.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. Пловдивски окръжен съд е допуснал поправка на Решение № 260859/01.07.2021 г., като е постановил в диспозитив първи за осъждане на П. на Р.Б., вместо „сумата от 1500-хиляда и петстотин лева“, да се чете „сумата от 1000-хиляда лева“.

Така постановеното Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260984 от 18.11.2021 г. не е обжалвано в предвидения в чл. 247, ал. 4 от ГПК срок.

Постъпила е частна въззивна жалба с вх.№ 280743/13.08.2021 г. от Ф. М. Т. чрез адвокат С.С. А. с адрес: град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3 против Определение № 261221/19.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл.248 от ГПК е изменено негово Решение № 260859/01.07.2021 г. в частта за разноските, като в диспозитив втори, след думите „сумата от“, вместо „335-триста тридесет и пет лева“, става „60.90-шестдесет лева и деветдесет стотинки“. Частната въззивна жалба съдържа подробни аргументи относно неправилността на така обжалваното определение, като се иска отмяната му и потвърждаване на изначално постановеното в Решение № 260859/01.07.2021 г. в частта за разноските, а именно заплащането в нейна полза на сумата от 335 лева.

П. на Р.Б. не е внесла в срок отговор на частната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание на 25.01.2022 г. с оглед правомощията си по чл. 264, ал.

1 от ГПК въззивникът е оттеглил въззивната жалба. Ето защо образуваното производство по тази жалба следва да бъде прекратено.

По отношение на внесената частна въззивна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК против Определение № 261221/19.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив относно размера на присъдените разноски пред първоинстанционния съд, настоящият състав намира следното:

Ищецът Ф. М. Т. е сключил на 10.08.2020 г. договор за правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с адвокат С.С. А. от АК – П. (л.

37 от първоинстанционното дело), като посочения начин на определяемост на адвокатското възнаграждение е валиден за всички инстанции.

Нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК определя, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска.

2

В чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв е предвидена възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ от адвокат на лице, което е материално затруднено. В алинея втора на същия текст е посочено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет и осъжда другата страна да го заплати.

Спорният въпрос е свързан с механизма на изчисляване на дължимото, възмездяващо труда на адвоката възнаграждение, съгласно конкретните особености на настоящето дело.

Начинът на формулиране на правилото по чл. 78, ал. 1 от ГПК указва, че то е приложимо при доказано заплатено адвокатско възнаграждение, какъвто настоящият случай не е, тъй като липсва плащане, поради оказана безплатна адвокатска помощ. Ако при платено възнаграждение, адвокатът е получил възмездяване на своя труд, то при оказване на безплатна правна помощ той не е получил нищо и следва да бъде възмезден с оглед постигнатия резултат. Тълкуването на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, а именно каква е базата на изчисляване на възнаграждението на адвоката – дали размера на първоначално предявения иск или размера на уважения, намира отговор в Опр515/02.10.2015 г. по ч.т.д. 2340/2015 г., ТК, I т.о. на ВКС във вр. с Р-172/18.05.2015 г. по т.д.

186/2014 г. на ПАС, където база за определяне възнаграждението на адвоката при оказване на безплатна правна помощ е размерът на уважената претенция, а не размерът на предявената.

Ето защо с оглед уважения размер на иска от 1000 лева, следва да се определи възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ пред първоинстанционния съд от адв.

А. условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 в размер на 300 лева.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и във вр. с чл. 78, ал. 4 от ГПК следва въззивника да бъде осъден да заплати на адвокат А. сумата от 300 лева.

Водим от горното, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по отношение на въззивна жалба с вх. № 278917/08.07.2021 г. от П.Р.Б. чрез Окръжна прокуратура Пловдив срещу постановеното Решение № 260859/01.07.2021 г., поправено с Решение № 260984 от 18.11.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която по предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. II от ЗОДОВ П. на Р.Б. е осъдена да заплати на Ф. М. Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3, чрез адв.

3

С.А. във връзка с повдигнато му обвинение в извършване на престъпление по ДП №503/17 г. по описа на РУП – гра д К., производството, по което е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление от общ характер сумата от 1000-хиляда лева, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.05.2018 г. до окончателното й плащане.

В останалата си част Решение № 260859/01.07.2021 г., поправено с Решение № 260984 от 18.11.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е влязло в сила.

ОТМЕНЯ Определение № 261221/19.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което на основание чл.248 от ГПК е изменено негово Решение № 260859/01.07.2021 г. в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ Решение № 260859/01.07.2021 г. по гр.д. 2866/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като в абзац четвърти на диспозитива изразът „сумата от 335-триста тридесет и пет“ се заменя с израза „сумата от 300триста лева“.

ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати на адвокат С.С. А., с адрес за кореспонденция град П., ул. “Г. П.“ № 5, офис 3 на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв сумата от 300-триста лева адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Определението е неокончателно и подлежи на обжалване пред

Върховен касационен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4