Решение № 15295 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15295 гр. С-я, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П. като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110145991 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от „Т-я С-я“ ЕАД срещу Д. Л. за сумата в общ размер на 4 419,25 лв., от които:

3 542,45 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от м. 11.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба (11.09.2025 г.);

876,30 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. - 28.08.2025 г.;

3,15 лв. главница за услуга „дялово разпределение“ за периода м. 04.2022 г. – м.

04.2024 г.;

0,35 лв. обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.06.2024 г. - 28.08.2025 г.

Ищецът поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабден имот в гр. С-я, ул. „Антон П. Чехов“ № 52, ет. 6, ап. 16-18 и като такъв се явява клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди, че за процесния период ответникът е потребил ТЕ, която не е заплатил.

Ответникът Д. Л. е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло исковете. Възразява, че за периода 11.2021 г. – 04.2022 г. не е бил ползвател на имота и не е имал качеството „битов клиент“, тъй като владението му е предадено на 10.10.2022 г., за което е представен нотариално заверен Споразумителен протокол с предишния собственик, който е поел задължението за сметките до тази дата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение за 1

2024 г., твърдейки, че ги е плащал регулярно.

Третото лице помагач „Далсия“ ООД, привлечено на страната на ищеца, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот чрез публична продан с Постановление за възлагане, влязло в сила на 25.10.2021 г.. От приетия по делото нотариално заверен Споразумителен протокол от 10.10.2022 г. обаче се установява, че фактическото владение на имота му е предадено от предишния собственик Илия Соршилов едва на 10.10.2022 г.. С чл. 2 от този протокол, Соршилов изрично е поел задължението да заплати всички начислени сметки за топлоподаване до датата на предаване на владението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в СЕС. Наред с това, съобразно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е лице, което купува топлинна енергия за собствени битови нужди. Общите условия (ОУ) на ищеца (чл. 61, ал. 4) предвиждат, че преди промяна на партидата, старият и новият собственик представят нотариално заверен споразумителен протокол за уреждане на задълженията. Ответникът е спазил това изискване, като е предоставил на ищеца протокола още при подаване на заявлението за смяна на партида на 18.10.2022 г.. Следователно, през процесния период (11.2021 г. – 04.2022 г.) ответникът, макар и формално собственик, не е ползвал имота за собствени битови нужди и задължението за плащане, съгласно представения и неоспорен протокол, лежи върху предишния собственик. Т-онното дружество неоснователно е фактурирало сумите на ответника, въпреки наличието на валидно споразумение по чл. 61, ал. 4 от ОУ.

Съдилищата константно приемат, че купувачът от публична продан придобива собствеността от деня на влизане в сила на Постановлението за възлагане (чл. 496, ал. 2 ГПК). Въпреки това, ако длъжникът не е предал доброволно имота и купувачът не е въведен във владение по реда на чл. 522 от ГПК (или чрез двустранен споразумителен протокол на по-късна дата), новият собственик обективно не ползва имота. В този период той не потребява топлинна енергия за "собствени битови нужди". Следователно, следва да се приеме, че пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за консумираната топлинна енергия до реалното предаване на владението е фактическият ползвател (бившият собственик/длъжник), а не новият собственик, който очевидон не владее имота не го полза.

Представеният пред т-онното дружество споразумителен протокол, изискван съгласно чл.

61, ал. 4 от Общите условия на дружеството, се явява валидно доказателство за това кой е действителният потребител. Това е изричната воля на самите страни, която е сведен до знание на ищеца и той следва да се съобрази. Видно от представеното по делото заявление за откриване а партида в която всичко е описано и приложен протокола за предаване на владението, който е нотариално заверен, както изисква общите услови, в него изрично е посочено че до предаване на владението – тоест за процесиня период отговаря продавача, 2 което е напълно допустимо и съобразно общите условия като уговорка.

Дори да се приеме, че ответникът дължи сумите в качеството си на собственик (независимо от ползването), основателно се явява възражението за изтекла погасителна давност. Исковата молба е подадена на 11.09.2025 г.. Вземанията за топлинна енергия представляват периодични плащания и се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Съгласно чл. 33 от ОУ на ищеца, сумите се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. За последната фактура от процесния период (м. 04.2022 г.), срокът за плащане е изтекъл на 15.06.2022 г. Трите години давност изтичат на 15.06.2025 г.

Тъй като исковата молба е подадена през септември 2025 г., всички вземания за главница (и акцесорните за лихва) за периода 11.2021 г. – 04.2022 г. са погасени по давност. Относно претенцията за 3,15 лв. за дялово разпределение (04.2022 г. – 04.2024 г.), ищецът не ангажира доказателства, от които да е видно въз основа на какви фактури е начислена и как е формирана, при положение че ответникът е представил касови бонове за регулярни плащания.

От приетата СТЕ се установява количеството начислена енергия и методологията, но това не променя извода за липса на пасивна материална легитимация на ответника за периода преди въвода във владение, както и извода за погасяване на вземанията по давност.

Поради това, главните и акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. При този изход на спора, ищецът дължи на ответника направените деловодни разноски, възлизащи на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, С-йският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С-я, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу Д. Л., гражданин на Гърция, с адрес: гр. Ся, ул. „Антон П. Чехов“ № 52, ет. 6 мансарден, ап. 16-18, искове за сумата от 3 542,45 лв. главница за ТЕ за периода 11.2021 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва, сумата от 876,30 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2022 г. – 28.08.2025 г., сумата от 3,15 лв. главница за дялово разпределение за периода 04.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва и сумата от 0,35 лв. обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 15.06.2024 г. – 28.08.2025 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Т-я С-я“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Д. Л. сумата от 409,03 евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД, ЕИК ***, като трето лице – помагач на страната на ищеца.

3

Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при С-йски районен съд: _______________________

4