Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 948 от 16.07.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1411/2024
Вид
Решение № 948
Подписан
16.07.2024
В сила
07.11.2024
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.2, б."б" · Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.19, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.200 · Закон за защита на потребителите
  • чл.20, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.9 · Закон за защита на потребителите
  • чл.15, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. Варна, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110201411 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ДМ България” ЕООД срещу Наказателно постановление № В-002734/03.08.2023г. на директора в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.200 от Закона за защита на потребителите .

Санкционираното дружество счита наказателното постановление за издадено в нарушение на материалния закон. Изтъква, че всички описани в наказателното постановление стоки (с изключение на една) представляват козметични продукти, съгласно Регламент №1223/2009г. Доколкото този вид стоки по начало се предлагат в количества, различни от един килограм или един литър, намира, че по отношение тях следва да намери директно приложение нормата на чл.2, б.“б“ от Директива 98/6 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998г. относно защитата на потребителите при обозначаване на цените на стоките, предлагани на потребителите, като следва да се приеме, че обичайната единица мярка е 100 мл и следователно цените за единица мярка са обозначени правилно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител и не изразява допълнително становище Въззиваемата страна също не изпраща представител. Изразява становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо към административнонаказателната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Въззивното дружество стопанисвало обектМагазин за красота, здраве, бебе, домакинство, находящ се на адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №24. В магазина се предлагали козметични продукти, хранителни стоки, бебешки храни и пелени, перилни и почистващи препарати. Стоките били в индивидуални опаковки, като пред всеки артикул имало поставен етикет за вида на стоката и продажната й цена. За част от стоките обаче продажната цена била обявена за количество от 100 мл. или 100 гр., а не за единица мярка килограм /литър.

Н а 06.04.2023г. от св.С. Е. Е.- ст. инспектор в КЗП-РД-Варна, била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания в посочения обект, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Конкретно било установено, че е обявена продажна цена за 100 мл. и л и 100 гр., за следните стоки:

-DM Bio Плод. Бар ябълка и манго 25 гр. - арт. № 169979, цена 1,15 лв./бр. - 4,60 лв. за 100 гр.; налични- 61 бр.

-Sensodyne Паста за зъби Whitening 75 мл. - арт. № 0055451, цена 6,19 лв./бр. - 8,25 лв. за 100 мл.; налични 16 бр.

-Batea Men Измиваща пяна за брада 150 мл. - арт. № 1268003, цена 5,99 лв./бр. - 3,99 лв. за 100 мл.;налични 6 бр.

-Парфюм Betty Barclay ЕДТ Bchem Romance 50 мл. - арт. № 1568028, цена 56,90 лв./бр. - 113,80 лв. за 100 мл.; налични - 1 бр.

-Парфюм James Bond 007 Women ЕДП 30 мл. - арт. № 11633777, цена 49,90 лв./бр. - налични 1 бр.

2

-L'Oreal Revitalift Серум за лице Vit С 30 мл. - арт. № 2524443, цена 31,90 лв./бр. - 106,39 лв. за 100 мл.; налични - 9 бр.

Проверяващата счела, че по този начин дружеството не е изпълнило административното си задължение за стоките, които се предлагат в опаковка, да обозначи продажната цена за количество, като не е посочил цена за единица мярка килограм/литър, поради което на 11.04.2023г. съставила акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за нарушение на чл.22, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение по чл.200 от Закона за защита на потребителите.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелката С. Е. Е., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените Констативен протокол и копия на рекламни брошури, които кореспондират напълно на показанията на свидетелката и позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното 3 наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложените копия на Заповед № 668/06.07.2023г. и Заповед №296/04.07.2019г., двете издадени от председателя на КЗП. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Следва да се отбележи, че в жалбата по начало не се твърди да са допуснати нарушения на процесуалните правила, като наличието на такива не се констатира служебно и от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.19, ал.2 от ЗЗП цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. Нормата на чл.20, ал.1 от ЗЗП задължава търговците едновременно да обозначават продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. От своя страна нормата на чл.22, ал.1 от ЗЗП конкретизира това задължение по отношение стоките, които се предлагат в опаковка, като предвижда, че цената за количеството и цената за единица мярка следва да се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.

Понятията „цена за единица мярка“ и „единица мярка“ са дефинирани в §13, т.9 от ДР на ЗЗП, според която „Цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.

Не се спори по делото, че цената на процесните стоки е била обявена за количество от 100 гр. или 100 мл., вместо за единица мярка килограм или литър. Спорът между страните се свежда до въпросът приложима ли е нормата на чл.22, ал.1 от ЗЗП по отношение козметичните продукти, обичайно предлагани в опаковки с мерна единица 100 мл. В тази връзка съдът съобрази следното: Според разпоредбата на §13а, т.1 от ЗЗП (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г.), този закон въвежда разпоредбите на Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. Според 4 нормата на чл.2, б.“б“ от Директивата цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държавачленка при предлагането на пазара на специфични продукти. Видно е, че посочената разпоредба е транспонирана в българското законодателство посредством тази на §13, т.9 от ДР на ЗЗП , без обаче редакциите им да съвпадат напълно, като възможността по изключение да бъде предвидена друга единица за количество, не е въведена в ЗЗП.

За разлика от регламента, директивата принципно няма пряка приложимост (по аргумент и от нормата на чл.15, ал.2 от ЗНА), а е обвързваща за държавите членки, които са нейни адресати, по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставя на националните органи избора на формите и средствата за нейното прилагане. Националният законодателен орган трябва да приеме акт за транспониране на директивата в националното законодателство (наричан също така „национална мярка за изпълнение“), с който националното законодателство се привежда в съответствие с целите, определени в директивата. Отделните граждани получават съответните права и са обвързани от задълженията, предвидени в правния акт, едва след приемането на акта за транспониране. За целите на транспонирането държавите членки разполагат с известна свобода на действие, за да се вземат предвид специфичните национални условия. В практиката си Съдът на ЕС приема, че някои разпоредби на дадена директива могат по изключение да имат пряко действие в определена държава членка, дори и ако съответната държава все още не е приела акт за транспониране, в случай че: а) директивата не е транспонирана в националното законодателство или е транспонирана неправилно; б) разпоредбите на директивата са повелителни и достатъчно ясни и точни; и в) разпоредбите на директивата предоставят права на частноправни субекти. Когато са изпълнени всички тези условия, физическите лица могат да се позоват на въпросната разпоредба пред органите на публичната власт.

В случая съдът намира, че не са налице посочените условия и не би могло да се приеме, че цитираната норма на Директивата има пряка приложимост. Същата е транспонирана в националното ни законодателство, като няма основания да се счита, че е транспонирана неправилно.

Жалбоподателят се позовава на т. 8 от Преамбюла на Директивата, приемащ, че е необходимо да се позволи на държавите-членки да разрешат цената за единица мярка да се отнася и до други единици за количество, като се вземе предвид естеството на стоката и количествата, в които тя обикновено се продава в тези държави-членки. Цитирана е в жалбата и т. 10 от Преамбюла, че държавите-членки трябва да имат право да отменят задължението да се обозначава цената за единица мярка при стоки, за които подобно обозначаване на цената не би било полезно за потребителите или би могло да доведе до 5 объркване. Според настоящия състав обаче посочените норми предвиждат възможност, а не задължение за страните-членки да въведат изключение от общите правила, от която възможност Република България не се е възползвала. Доколкото коментираните норми на Директивата не са повелителни, а предвиждат възможност, като също така не са свързани с предоставяне на права на физически лица, съдът намира, че същите нямат пряка приложимост, поради което не дерогират действащите разпоредби на ЗЗП и установените с тях задължения на търговците относно обозначаването на продажната цена за единица мярка. Следователно въззивното дружество е било задължено да посочи продажната цена за процесните стоки, като посочи цена за единица мярка килограм/литър. Като не е направило това, следва да се приеме, че същото действително е осъществило състава на вмененото му нарушение. В практиката си ВАдмС приема, че в подобни случаи е нарушена нормата на чл.22, ал.1 от ЗЗП, при което следва да се счете, че наказващият орган правилно е издирил разпоредбата, която е била нарушена. (В този смисъл е Решение № 343 от 23.03.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 157/2022 г.). Аргументите, че посочването на цена за единица мярка, в каквато процесните стоки обичайно не се предлагат, може да доведе до заблуждение на потребителите, са логични и житейски обосновани, но не могат да се противопоставят на нормативната уредба, която е общозадължителна във вида, в който е влязла в сила.