Решение № 3793 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3793 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100513201 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №15653 от 15.08.2024г., постановено по гр.дело №52551/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 67-ми състав, е осъдено "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, да заплати на ЗД "ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 7365.00 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2023г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата о т 397.0 7 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 22.04.2023г. до 25.09.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 826.60 лв., представляваща сторени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК

200299615, чрез юрисконсулт Боян Милев, с приложено пълномощно, с която се обжалва решение №15653 от 15.08.2024г., постановено по гр.дело №52551/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 67-ми състав, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Оспорват се 1 констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ в частта относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него, касаещи уврежданията по лек автомобил марка "БМВ", с ДК №****. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно че причинените увреждания по лек автомобил марка "БМВ", с ДК №****, са в резултат на процесното ПТП, както и че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване виновно и противоправно поведение на водача на МПС марка "Ивеко", с ДК №****, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и ЗДРАВЕ" АД към датата на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, станало на 03.05.2022г., около 09.40 часа, на път ІІ-56 на км.95, в района на гр.Пловдив. Твърди се още, че от събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка "БМВ", с ДК №****, който без причина се е движил по осевата линия и по този начин е пречил на движението на другите пътни превозни средства и с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411, ал.1 КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените осъдителни искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД или алтернативно да приема наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка "БМВ", с ДК №****, за настъпилия вредоносен резултат и съответно да намали присъденият размер на застрахователно обезщетение.

Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 16.04.2026г. е направено възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ЗД "ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.Ц., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗД "ЕВРОИНС" АД и собственика на увредения лек автомобил марка "БМВ", с ДК №****; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на МПС марка "Ивеко", с ДК №****, който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, поради което е присъдено дължимото застрахователно обезщетение след приспадане на извършеното от ответника извънсъдебно частично плащане на част от претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди 2 обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски пред въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Предявени са от ЗД "ЕВРОИНС" АД, с ЕИК 121265113, срещу

"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ и

ЗДРАВЕ" АД, с ЕИК 200299615, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че 3 ответникът е получил покана да заплати дължимото застрахователно обезщетение по заявената от ищеца регресна претенция, но същият само частично е платил претендираната сума, поради което е изпаднал в забава и дължи заплащане на мораторна лихва за непогасения остатък от дължимото застрахователно обезщетение за исковия период, като размерът, до който е уважен този иск е изчислен от съда с оглед разпоредбата на чл.162 ГПК. Крайните изводи на СРС за основателност на предявените искове с правно основание чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД са обосновани при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като деликвент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника-ответник, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин противоправно поведение на водача на МПС марка "Ивеко", с ДК №****, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на МПС марка "Ивеко", с ДК №****, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпилото процесното ПТП на 03.05.2022г.. Това обстоятелство се доказва от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №196, съставен от А.С., дежурен ПТП при ОД на МВР-гр.Пловдив, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка "Каско", подадено от собственика на увредения лек автомобил до застрахователното дружество- ищец - ЗД "ЕВРОИНС" АД, от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от прието по делото заключение по САТЕ, съгласно които доказателства механизмът на настъпилото ПТП е следният: Н а 03.05.2022г., около 09.40 часа, на път ІІ-56 на км.95, в района на гр.Пловдив, е настъпило ПТП като водача на МПС марка "Ивеко", с ДК №****, движейки се направо, навлиза внезапно в лентата за насрещно движение и удря движещия се срещу него лек автомобил марка "БМВ", с ДК №****. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага по категоричен начин извода, че при така доказаната конкретна пътна ситуация причина за настъпването на процесното ПТП е противоправното поведение на водача на МПС марка "Ивеко", с ДК №****, който с неправомерните си и несъобразени с пътната обстановка и останалите участници в движението действия на пътя е предизвикал настъпване на процесното ПТП, същият е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, които постановяват, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а при избиране скоростта на движението са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на 4 превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът на лек автомобил марка "БМВ", с ДК № * * * * , не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, който извод е обоснован от съдебния експерт, изготвил приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена.