Решение № 901 от 21.12.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_______ гр. Варна, ____.12.2017 г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря КАПКА

МИКОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.№701 по описа за 2017г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба

/уточнена с молба вх.№18051/21.06.2017г./ от МАРИ ХАУС” ЕООД, гр. Варна, чрез адв.Д., срещу „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, гр.Варна, за откриване на производство по несъстоятелност на „ИНГЛИШ ВИЛИДЖ” ООД, гр.Варна по реда на чл. 630 от ТЗ.

Ищецът насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество. Легитимацията на ищеца произтича от твърденията за наличие на вземане на молителя произтичащо от търговска сделка – споразумение от 13.01.2015г., с което е извършено прихващане на съществуващите между дружествата насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, като непогасеното задължение на ответника е установено в размер на 271 326,96лв.

Твърди се, че с Анекс от 16.12.2015г. към посоченото споразумение страните са уредили отношенията си по повод заплащане на останалата неприхваната сума в размер на 271 326,96лв., като са уговорили срок за плащането й до 16.06.2016г. Излага се, че въпреки настъпилия падеж и към настоящия момент задължението на ответното дружество не е погасено, като спирането на плащането се дължи на неплатежоспособността на ответника.

В условие на евентуалност твърди, че е налице и предвидената в чл.608, ал.2 от ТЗ презумпция, че длъжникът не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения, тъй като не е заявил за обявяване в Търговския регистър на годишните финансови отчети на дружеството за последните три години, за периода от 2011г. до настоящия момент.

Претендира се откриване на производство по несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността на ответното дружество по реда на чл.630, ал.1 от ТЗ.

В съдебно заседание и с писмено становище ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа молбата.

Излага, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че молителят има качеството кредитор по търговска сделка по отношение на ответното дружество. Твърди се, че подписаното между страните споразумение за прихващане представлява търговска сделка, тъй като същото е сключено за уреждане отношенията между страните по погасяване на изискуеми вземания възникнали от търговските им отношения. Твърди се още, че от заключението по допуснатата ССЕ се установява, че единствените погашения на нововъзникналите задължения на ответника през процесния период са извършвани от ищцовото дружество в изпълнение на сключения договор за факторинг от 27.03.2009г., поради което ответникът не разполага с парични средства да погасява задълженията си към третите лица – кредитори. Установено е още, че ответникът няма достатъчно краткотрайни активи, с които да удовлетвори кредиторите си, а високата стойност на собствения капитал се дължи на отчитани допълнителни резерви, които са формирани преди 01.01.2008г. и липсват данни дали тези резерви представляват действителен източник на доходи, с които дружеството да обезпечи или погаси задълженията си. Високият коефициент на ликвидност на предприятието се дължи единствено на водените счетоводно вземания, които са възникнали преди 2011г. и няма данни за събираемостта им.

Още повече, че по делото е установено, че ответникът не погасява публичните си задължения, освен всички останали задължения към кредиторите. Сочи се още, че затрудненията имат траен характер, той като последното постъпление на парични средства ответникът е получил през 2014г. , след което същият не е осъществявал търговска дейност.

В условие на евентуалност твърди наличие на въведената в закона презумпция за неплатежоспособност по чл.608, ал.2 от ТЗ.

По същество моли молбата да бъде уважена.

Ответникът по молбата „ИНГЛИШ

ВИЛИДЖ” ООД, гр.Варна, редовно уведомен, с писмен отговор, в срока по чл.131 от ГПК, в съдебно заседание и с писмено становище, чрез назначения му особен представител адв.В., оспорва молбата като неоснователна.

Оспорва качеството на молителя на кредитор, като твърди, че посоченото споразумение по естеството си представлява прихващане на ликвидни и изискуеми насрещни вземания, но същото не е търговска сделка. От споразумението не може да се направи извод какви са вземанията на дружествата, какво е правното основание на всяко едно от тях и съответно дали същите са възникнали с оглед предмета на дейност на ответното дружество. Предвид изложеното и доколкото по делото не са представени описаните в споразумението документи, от които са възникнали задълженията, не може да се направи обоснован извод, че молителят има качеството кредитор на ответното дружество по търговска сделка.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за факторинг от 27.03.2009г. за срок от три години, който с анекс от 27.03.2012г. е удължен с две години. Твърди, че за да е налице действителен договор за факторинг е необходимо вземанията, предмет на същия да бъдат определени, а бъдещите такива – определяеми, като неопределеността на обекта на договора води до неговата нищожност по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД.

В настоящия случай по делото не е представено Приложение №1 към процесния договор, в което да са описани прехвърлените вземания, поради което с писменото становище е въведено възражение за нищожност на същия.

В условие на евентуалност твърди, че за да бъде уважено искането е необходимо по делото да се установи неплатежоспособността на ответника, а именно състояние в което той не може да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, което следва да е несъмнено и обективно съществуващо. Последното може да бъде установено единствено въз основа на заключение на вещото лице по исканата от молителя съдебно-счетоводна експертиза, която да направи анализ на структурата на краткотрайните и дълготрайните активи на длъжника. В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът разполага с краткотрайни активи, вкл. материални запаси, както и че със стойността им може да покрие задълженията си без да увреди интересите на кредиторите си. Наличието на неудовлетворено вземане между свързани лица по смисъла на закона не може да се приеме като предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност.

Излага още, че не е налице и въведеното в условие на евентуалност твърдение за неплатежоспособност, тъй като счетоводството на ответника е редовно водено и финансовите отчети за процесния период са заявени за вписване в търговския регистър.

По същество твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С определение №2441/31.07.2017г. е постановено разглеждането на молбата в съдебно заседание, като е назначена съдебно-счетоводна експертиза по релевантните за производството въпроси.

Ищецът насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество.

Легитимацията на ищеца произтича от твърденията за наличие на вземане по търговска сделка (чл. 625 ТЗ), ответникът е търговец, пререгистриран със седалище в района на сезирания съд.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на договор за факторинг от 27.03.2009г. /л.538-541/ се установява, че със същия „Инглиш Вилидж” ООД, гр. Варна, в качеството си на доставчик е прехвърлил на „Мари Хаус” ООД, гр.Варна, в качеството му на фактор, парични вземания по сключените от доставчика договори, съгласно Приложение №1, представляващо неразделна част от договора и се е задължил да прехвърля на фактора бъдещите парични вземания, които ще възникнат след подписване на договора. Факторът се е задължил при прехвърлянето на всяко вземане да авансира доставчика със сума, договорена в анекс, представляваща процент от размера на вземането, като е уговорено, че факторът не носи риска от неизпълнение на длъжника по вземането.

С договора ищецът, в качеството му на фактор, се е задължил да извършва и допълнителни услуги – разплащания към доставчици на „Инглиш Вилидж” ООД към всички физически и юридически лица в трудово или гражданско правоотношение, държавни, общински органи или учреждения, организации, да осчетоводява сметките, отнасящи се до вземания предмет на договора, да изпраща информация на доставчика относно състоянието на счетоводните сметки на отделните длъжници и тяхната неплатежоспособност, да изпраща покани до длъжниците, да консултира доставчика относно търговската му дейност, срещу възнаграждение уговорено в чл.11 от договора – 1% от всяка събрана сума и в размер на 4 000лв. месечно за поетите задължения по чл.4 от договора.

Договорът е сключен за срок от три години.

С Анекс от 27.03.2012г. страните са постигнали съгласие да продължат действието на договора с две години, считано от подписване на анекса.

По делото са представени заверени преписи от договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нот.акт №165, т.4, рег.№6090, н.д.614/2010г. /л.542-544/ и нот.акт №166, т.5, рег.№6091, н.д.№615/2010г. /л.545-550/, с които „Инглиш вилидж” ООД, гр. Варна е продало на „Мари Хаус” ООД, гр.Варна собствените си, подробно описани, недвижими имоти срещу посочената в нотариалните актове цена, която следва да бъде изплатена по банков път, в едногодишен срок от подписване на нотариалните актове. Общия размер на дължимата по договорите продажна цена е 400 000лв.

От представеното на л.10-11 от делото Споразумение за прихващане от 13.01.2015г. се установява, че със същото „Мари Хаус” ООД, гр.Варна и „Инглиш Вилидж” ООД, гр.Варна са заявили, че същите имат насрещни вземания, както следва: 1/ „Инглиш Вилидж” ООД има вземания от „Мари Хаус” ООД, гр.Варна в размер на 300 000лв. – продажна цена по договор за продажба сключен с нотариален акт №165/2010г.; 100 000лв. – продажна цена по договор за продажба сключен с нотариален акт №166/2010г., както и по фактури №3/01.10.2010г.- 13 800лв.; №4/31.10.2010г. - 4600лв.; №5/01.12.2010г. - 4600лв. и №6/31.12.2010г. - 4600лв. Общия размер на вземанията е 427 600лв. 2/ „Мари Хаус” ООД, гр.Варна има вземания от „Инглиш Вилидж” ООД, гр.Варна в размер на 698 926,96лв. по договор за факторинг от 2009г.

Със споразумението е извършено прихващане на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях, а именно 427 600лв., които задължения са погасени и „Мари Хаус” ООД, гр.Варна не дължи други плащания на „Инглиш вилидж” ООД, гр.Варна по фактури №3/01.10.2010г.; №4/31.10.2010г.; №5/01.12.2010г. и №6/31.12.2010г.

След извършеното прихващане размера на неизплатената част на задължението на „Инглиш вилидж” ООД, гр.Варна към „Мари Хаус” ООД, гр. Варна е 271 326,96лв.

С Анекс към споразумението за прихващане от 16.12.2015г. /л.12-14/ страните са определили краен срок за плащане на останалото след прихващането задължение на „Инглиш вилидж” ООД, гр.Варна към „Мари Хаус” ООД, гр. Варна в размер на 271 326,96лв., а именно до 16.06.2016г., като плащането може да бъде осъществено изцяло или на части в договорения срок. Предвидено е още, че при забава длъжникът дължи законна лихва за забавата до окончателното изплащане на сумата /чл.2/.

Производството по несъстоятелност се открива по молба на изчерпателно посочени, с оглед начина на изброяването им в чл. 625 от ТЗ лица, а именно: всеки кредитор на длъжника по търговска сделка или по публичноправно задължение към държавата и общините, без значение, дали вземането му е формирано от главно по своя характер парично задължение, останало непогасено въпреки настъпилата изискуемост, или изискуемият паричен дълг е акцесорен, т.е функция на друго непарично задължение по търговска сделка, останало неизпълнено, но обезпечено със същия.

От друга страна, съгласно чл. 286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, както и такава, която е сред изрично изброените в чл.1, ал.1 от ТЗ – абсолютни търговски сделки, като при съмнение намира приложение въведената с чл.286, ал.3 от ТЗ презумпция.