Решение № 301 от 25.02.2020, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 301 25.02.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Галя Русева при секретаря В. С., като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 2877 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал.1 вр.чл.90, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на Ф.М.Ч. с ЕГН ********** *** – държавен служител на длъжност „юрисконсулт“ в Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ - Бургас, против Заповед № РД-493 от 15.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА-Бургас, с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг за срок от една година“.

В жалбата се сочи несъгласие със заповедта и се иска нейната отмяна поради противоречието й с мтериалноправните и процесуални разпоредби на закона, както и с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.97, ал.1 от Закона за държавния служител ЗДСл/, тъй като не са посочени в мотивите конкретните нарушения, за които е наложено наказанието, както и доказателствата в подкрепа на същите. С оглед на това, сочи се, че заповедта е немотивирана.

Сочи се нарушение на чл.96 от ЗДСл, тъй като дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на наказанието не е взел предвид становището/решението на дисциплинарния съвет, понеже такива липсват. Твърди се, че не отговаря на действителността приетото от органа, че жалбоподателката е извършила нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, на ЗДСл и на Наредбата за командировките в страната, както и че приетите като извършени нарушения не могат да се квалифицират по тези законови текстове. Сочи се и че заповедта противоречи на целта на закона и че е израз на лично отношение.

Твърди нарушение на процедурата по нейното наказване – нарушение на императивното правило по изискването на обяснения от служителя по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл; липса на заповед за образуване на дисциплинарно производство – нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДСл; нарушение на чл.95, ал.2 от ЗДСл по свикването и протичането на заседанието на дисциплинарния съвет; нарушение на чл.93, ал.1 от ЗДСл по процедурата по изслушването й, което е станало не пред органа, а пред дисциплинарния съвет. Сочи, че са й били поискани обяснения за нарушение, различно от това, за което е била впоследствие наказана; твърди, че не е ясно какъв е съставът на дисциплинарният съвет, определен със заповеди, както и че е недопустимо в него да участва изпълнителният директор на ИАРА; сочи липса на заповед, с която да са определени председател, зам.председател и правила за работа на дисциплинарния съвет, което счита за съществено процесуално нарушение. Твърди също, че отдавна е изтекъл мандатът на членовете на съвета, който е назначен със Заповед № РД-1319/18.12.2014 г. съгласно чл.95, ал.2 от ЗДСл. Жалбоподателката сочи също, че никъде не са обсъдени дадените от нея писмени обяснения - съществено процесуално нарушение по чл.96 от ЗДСл.

В съдебното заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – изпълнителен директор на

„Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури“ /ИАРА/ - София, депозира писмен отговор по жалбата, в който оспорва същата, като сочи, че е спазена процедурата по наказването на жалбоподателката в съответствие с разпоредбите на ЗДСл и че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, като същото е безспорно установено. В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт, който поддържа възраженията против жалбата, сочи доказателства, претендира отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за юрисконсулт.

Административен съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл.

149, ал.1 АПК /оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 15.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 27.11.2019 г./ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

С оспорения административен акт, представляващ Заповед

№ РД-493 от 15.11.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - Бургас, на жалбоподателката Ч. – държавен служител, юрисконсулт в Дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси“ в ИАРА, е наложено дисциплинарно наказание „понижаване в ранг за срок от една година“ на осн.чл.90, ал.1, т.4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – доц.д-р Г.Н., изпълнителен директор на ИАРА, в рамките на неговите правомощия по закон. Чл.92, ал.1 от ЗДСл предвижда, че дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначението, а чл. 97, ал.1 от ЗДСл гласи, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, в която се посочват трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били виновно нарушени; видът и размерът на наказанието; правното основание за налагането му.

В случая горните изисквания са спазени, доколкото заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана – съдържа посочване на трите имена и длъжността на дисциплинарно наказващия орган, дата на издаване, трите имена и длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават; посочени са служебните задължения, които са били виновно нарушени, както и вида и размера на наказанието, и правното основание за налагането му.

По делото няма спор, че към датата на налагане на наказанието с процесната заповед жалбоподателката е била държавен служител, заемащ длъжността „юрисконсулт“ в Дирекция „Административноправно обслужване и човешки ресурси“ в ИАРА. От представените писмени доказателства се установява, че със Заповед № КС-497/16.09.2019 г. на директор дирекция АПОЧР /л.93/ жалбоподателката Ч. е била командирована до гр. София и до гр. Каварна за изпълнение на служебни задължения /явяване по дела, по които ИАРА е страна/, като пътуването е било извършено със служебен автомобил – Дачия Дъстър с рег. № А 4303 НН /л.93-л.95/.

С докладна записка вх.№ Z-9956/24.09.2019 г.

/л.150/ директорът на дирекция „Финансово-стопанска дейност и управление на собствеността“ е уведомил главния секретар на ИАРА, че е налице несъответствие в отчетените документи от жалбоподателката по издадената командировъчна заповед, тъй като данните от пътната книжка на служебния автомобил и тези от GPS-системата на същия се разминават. Посочено е също в докладната, че жалбоподателката е извършила несъгласувано пътуване на 17.09.2019 г. и на 18.09.2019 г. по неодобрен маршрут, че на дати 19.09.2019 г. и 20.09.2019 г. се констатират разминавания между изминат маршрут и отразеното в пътната книжка.

С доклад вх.№ Z-9960/24.09.2019 г. /л.151/ главният секретар на ИАРА е уведомил изпълнителния директор на агенцията за констатирани нарушения при използване на служебния автомобил от страна на Ч. във връзка с командироването й съгласно на Заповед № КС-497/16.09.2019 г., както и за нарушения, извършени по тази заповед, изразяващи се в неправомерно ползване на служебния автомобил извън датите и целите на цитираната заповед, в нарушение на вътрешните правила на ИАРА и без нужното разпореждане и разрешение от ръководството. Във въпросната докладна е посочено, че с това Ч. е нарушила чл.24, ал.1 от ЗДСл и чл.10, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

С доклад вх.№ 10332/10.10.2019 г. до изпълнителния директор на ИАРА, главният секретар на агенцията е предложил свикването на дисциплинарен съвет и образуването на дисциплинарно дело срещу Ч.

/л.155/, като предвид факта, че същата е член на дисциплинарния съвет, е предложено също да бъде заменена с резервен член. Върху доклада има поставени разпореждания от изпълнителния директор на ИАРА, съгласно които същият е наредил да се свика дисциплинарен съвет до 31.10.2019 г. и да се изискат писмени обяснения от Ч.. Такива са дадени от жалбоподателката на 23.10.2019 г., като същата е била предварително писмено уведомена с писмо от 22.10.2019 г., че обясненията й се искат във връзка с изпълнението на Заповед № КС-497/16.09.2019 г. и използване на повереното й имущество за лични цели, като в тази връзка са били формулирани писмено и конкретни въпроси, на които същата да отговори /л.38-л.41/. С това съдът приема, че дисциплинарно наказващият орган е спазил императивното изискване на чл. чл.93, ал.1 от ЗДСл, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства.

В производството по дисциплинарно наказване на държавни служители законодателят е определил особено значима роля на дисциплинарния съвет. Статутът му, правомощията и функциите, както и неговият състав, са уредени в чл.95 и чл.96 от ЗДСл. Според чл.95, ал.1 от ЗДСл, във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование. Дисциплинарният съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. В заповедта за назначаването се определят председателят и заместник-председателят, както и правилата за работа на съвета /ал.2/. Членовете на дисциплинарния съвет са несменяеми за времето на своя мандат, освен ако бъдат освободени от съвета по тяхно искане, бъдат дисциплинарно наказани или бъде прекратено служебното им правоотношение /ал.3/. Дисциплинарният съвет разглежда дисциплинарните дела в състав от всички редовни членове на съвета. При отсъствие на редовен член, както и в случаите, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело, органът по назначаването определя кой от резервните членове трябва да го замести /ал.4/. Чл.96, ал.1 от ЗДСл гласи, че преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства /ал.2/. Дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание /ал.3/. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган /ал.4/.

Анотирана съдебна практикаВ настоящия случай съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДСл, доколкото във връзка с разпореждането на изпълнителния директор на ИАРА, написано върху доклада на главния секретар от 10.10.2019 г., е било образувано дисциплинарно дело срещу Ч. за вменените й нарушения. Макар да липсва изрична заповед за това, очевидно е, че дисциплинарното дело е образувано по нареждане на дисциплинарно наказващия орган, в съответствие с изискването на закона.