Решение № 1574 от 23.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501582 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чл.74 във вр. с чл.25 от ЗЧСИ, чл.432 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.15 ал.3 от Наредба № 2/06.02.2006г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители /обн.ДВ, бр.16 от 21.02.2006 г., изм., бр.51 от 28.06.2019 г./.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „**********, представлявано от адв.М. М., против Решение № 260019/28.03.2024г., поправено с Решение № 260033/16.05.2024г., на осн. чл.247 от ГПК, постановени по гр.д.№4750/2020г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е осъдено да заплати на „*********, сумата от 9497 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на ЧСИ ********, с район на действие ОС П., в това му качество по изп. дело № 20158270400271, по отношение на които действия има сключена задължителна застраховка "Професионална отговорност", полица № 212515151000002/11.03.2015г., както и законна лихва върху главницата от 1 датата на сезиране на съда на 29.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 430,01 лв. - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 19.11.2019г. до 29.04.2020г.; както и е осъден да му заплати сумата от 1447,69 лв.- за разноски по делото.

Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна „********, чрез адв. И. С., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „******** против „******** е заведена искова молба, ведно с писмено уточнение /на л.18/ към нея, неразделна част, с която посочва, че е търговско дружество, което през юли 2015 год. се е снабдило с обезпечителна заповед за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 390 от ГПК, издадена против „***********, при цена на бъдещия иск от 622 334.25 лв. Обезпечението било допуснато чрез запор на вземанията в банкови сметки на този длъжник, и за налагането на обезпечителния запор било на дата 16.07.2015г. образувано, въз основа на издадената обезпечителна заповед, изпълнителното дело с № 271/2015 год. по описа на ЧСИ ********.

Установило се, че длъжника разполага с банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“, в която имало налични суми, и върху тях бил наложен запор, със запорно съобщение от дата 20.07.2015г.

С писмо от дата 24.07.2015г., ЧСИ *******разпоредил на Банката да преведе по негова специално посочена банкова сметка средствата, налични по сметката с наложен запор. Плащане не постъпило.

С ново „строго напомнително“ писмо от дата 03.08.2015г. ЧСИ ****** отново разпоредил на Банката да преведе по негова специално посочена банкова сметка средствата, налични по сметката с наложен запор.

С преводно нареждане от дата 04.08.2015г. банката превела на ЧСИ ******* наличната по сметка на „********“ ЕООД сума от 9497 лв., която 2 сума след това съдебния изпълнител изтеглил от сметката.

Твърди се също така, че обезпеченият иск бил уважен с влязло в сила решение. Апелативен съд гр. София издал на дата 01.08.2018г. изпълнителен лист за вземането и въз основа този лист било образувано през същата година изпълнително дело № 524/2018 г. по описа на ЧСИ *******, с район на действие СГС. Установило се обаче, че в банковата сметка няма наличност и изпълнение не могло да бъде насочено върху това вземане на длъжника срещу банката. Кредиторът останал неудовлетворен, поради което претърпял вреди, изразяващи се в същата сума.

На следващо място, изложени са факти, според които професионалната отговорност на ЧСИ ******** за вреди, причинени от дейността му като съдебен изпълнител на други лица, е застрахован риск по 4 бр. задължителни застраховка на отговорността на съдебните изпълнители, сключени с ответното дружество. Така, за периода от 26.03.2013г до 25.03.2014г., професионалната отговорност на ЧСИ е застрахован риск по полица № 212513151000002 / 06.03.2013г., за периода от 26.03.2014г до 25.03.2015г , професионалната отговорност на ЧСИ е застрахован риск по полица № 212514151000003 /21.03.2014г., за периода от 26.03.2015г до 25.03.2016г., професионалната отговорност на ЧСИ е застрахован риск по полица № 212515151000002 / 11.03.2015г., а за периода от 02.12.2016г до 01.12.2017г., професионалната отговорност на ЧСИ е застрахован риск по полица № 212515151000016/ 01.12.2016г. Всички застрахователни договори са с лимит на изплащаните обезщетения от 900 000 /деветстотин хиляди/ лв., с изключение на последния, по полица № 212515151000016/ 01.12.2016г., при който договор, лимита на отговорност на застрахователя е 90000 /деветдесет хиляди/ лв.

На дата 05.12.2015г. ********* бил лишен с влязло в сила решение от правото да упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, за срок от една година. Правоспособността му била възстановена със заповед на министъра на правосъдието, считано от дата 18.01.2016г, и отново отнета за срок от една година, за период от 31.05.2017г. до 31.05.2018г., въз основа решение на съда по различно дисциплинарно дело.

Ищцовото дружество завело при ответника щета №

21252951900044, с искане от дата 05.11.2019г. да се изплати застрахователно 3 обезщетение за вреди от действията на ЧСИ ******** по договори № 212513151000002/ 06.03.2013г., № 212514151000003 /21.03.2014г. и № 212515151000002 / 11.03.2015г.

По договора с № 212515151000016/ 01.12.2016г. претенция за обезщетение не е отправяна.

С писмо от дата 19.11.2019г., ответното дружество отказало изплащане на обезщетение.

Направено е искане да се осъди застрахователя да плати на увреденото лице сумата от 9497 лв. обезщетение за вредите, причинени от дейността на ЧСИ ********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на издаването на изпълнителния лист от Апелативен съд София, 01.06.2018г, до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по спора.

Ответникът „*********" ЕАД е депозирал Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни, макар да признава част от изложените в исковата молба факти. Не е оспорил наличието на обезпечителна заповед и на общ размер на вземането на ищеца срещу „********“ ООД от 622 333,42 лв. Не е оспорил по отношение на образуваното за това обезпечение изпълнително дело при ЧСИ *******, по наличието на сочените застраховки „Професионална отговорност“ на ЧСИ или това, че ответника е отказал да изплати обезщетение.

По делото спорни въпроси са се очертали- дали парите са били преведени по сметката на ЧСИ ******** от банката или изтеглени от него, както и е било направено възражение за надхвърлен лимит по застрахователните договори. Също така направено било възражение, че за периода след 01.12.2015 год. отговорността на ответното дружество като застраховател на ЧСИ ******** по съответната полица не може да бъде ангажирана, тъй като той не е имал качеството на ЧСИ за периодите от 01.12.2015 год. до 24.01.2017 год. и от 31.05.2017 год. /окончателно/, тъй като е бил лишен по надлежен ред, с влезли в сила решения, от правото да упражнява професията на съдебен изпълнител.

Възразява да е настъпило застрахователно събитие, алтернативно – поддържал е да настъпило на различна от твърдяната от ищеца дата, по-точно на 21.06.2018г., към която дата, обаче, отсъствал застрахователен договор. Оспорвало се съществуването на договорите между застрахователя и ЧСИ, по които да се плати или ако 4 такива има, то по тях е надхвърлен лимита. С оглед неоснователността на главното вземане, ответникът е оспорил и вземането за обезщетение за забава и се поддържа алтернативно различна дата, на която застрахователя изпада в такава.

В хода на производството е допусната и е приета ССЕ, изготвена от в.л.******.

Районният съд, за да постанови обжалваното решение, излага основни съображения, че разпоредбата на чл. 15, ал.3 от Наредба № 2/06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители дава възможност на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението направо от застрахователя по застраховка „Професионална отговорност“ на частен съдебен изпълнител.

В случая, твърдяното противоправно поведение на ЧСИ ******, общ за всички искове факт, се изразявал в издаването на разпореждане до банката да преведе по сметката на съдебния изпълнител суми, предмет на обезпечителен запор.

Запорът е наложен като обезпечителна мярка по чл. 397 ал. 1 от ГПК, при което сумите, предмет на такъв запор, не подлежат на принудително изпълнение, тъй като към този момент спорното притезание все още не е снабдено с изпълнителна сила, не е допуснато предварителното му или друго изпълнение. Запорът произвежда действието по чл. 400 и 401 от ГПК със самото си налагане и затова няма нужда сумите по него да се превеждат на съдебния изпълнител; те продължават да са собствени на длъжника, при което не подлежат на разпределение и собствеността върху тях не се прехвърля на взискателя или съдебния изпълнител. Районният съд посочва, че един от основните въпроси по делото е: дали при налагане на обезпечителната мярка по чл. 397 от ГПК „запор върху вземане на длъжника срещу трето лице“, наложилият я съдебен изпълнител разполага с правата по чл.508 ал. 3 от същия кодекс да иска превеждането на запорирана сума по негова банкова сметка до приключването на производството по обезпечения иск. Районният съд е мотивирал, че съгласно систематичното място на нормата на чл. 508 ал.3 от ГПК в глава 45 на същия кодекс, която урежда изпълнението срещу вземания на длъжника при наличие на изпълнителен лист, същата не може да се приложи по отношение на обезпечителния запор. Липсвала каквато и да 5 било практическа нужда от това, парите по банковата сметка на длъжника да бъдат превеждани по сметка на съдебния изпълнител. Банката, като трето задължено лице по смисъла на тази норма, има качеството на пазач на тези пари, при което тя не може да ги плати на длъжника, включително под страх от наказателна отговорност на лицето, извършило превода. Нареждайки на Банката да преведе парите по негова сметка, ЧСИ ******* е допуснал смесване на последиците на изпълнителния процес с тези на обезпечителното производство, което на свой ред съставлява нарушение на общото му задължение да не вреди другиму и съответно – противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

По отношение на обстоятелството, че двете разпореждания са изготвени и подписани не лично от ЧСИ ********, а от помощник частния съдебен изпълнител *********, Районният съд е аргументирал, че Помощник частният съдебен изпълнител е служител на ЧСИ и е лице, на което е възложена определена работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, като по силата на всички застрахователни договори, настъпването на вреди от дейността на помощника е покрит като част от застрахованата от ЧСИ негова отговорност.

Този факт, сам по себе си, не повличал след себе си неоснователност на исковата претенция.

Районният съд мотивира, че това поведение на съдебния изпълнител води и до вреди за ищеца, доколкото след датата на превода, изпълнение срещу преведените суми не може да бъде насочено. Макар да има качеството на пазач на парите, Банката не може да откаже превеждането им по сметка на ЧСИ, доколкото разпорежданията за това не налагат очевидно престъпление или нарушение; на пазача е забранено да плати на длъжника „*******“ ЕООД, но не и на наложилия запора съдебен изпълнител. Банката е платила на лице, което се е явило спрямо нея с право да получи изпълнението, по смисъла на чл. 75 ал. 2 от ЗЗД. Такова плащане е с погасителен ефект и Банката е освободена от задължението си спрямо „*******“ ЕООД.