Решение № 90 от 11.04.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Асеновград, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Терзиева при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело № 20215310100769 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК вр.чл.26, и чл.55, 86 и 143 ЗЗД.

СП. В. ИЛ. с постоянен адрес гр.Асеновград, ул. „Брегова“ № 11, е депозирана против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.“Мотописта“ бул. „България“ № 49 искова молба, с която моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата на договор от 20.05.2016 г., сключен с ответника, даваща право на ответното дружество да получи заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги в размер на 2250.00 лева, както и да бъде осъдено ответното дружество да й върне сумата от 940.52 лева, платена такса по пакет от допълнителни услуги по договор № 3008988118/20.05.2016 г., за периода от 20.05.2016 г., до 03.09.2018 г. Твърди, че съгласно раздел VІ от договора за потребителски кредит, именован „Параметри“ тя е следвало да върне сумата 3000 лева, при ГПР от 49,89% и ГЛП от 41,17%, за срок от 24 месеца. Постигната е договореност за заплащане на пакет за допълнителни услуги в размер на 2250 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 1451.04 лева, или за срока на договора ищцата е следвало да върне сумата от 6701.04 лева. Счита договора за нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК. Твърди, че в съдебната практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни разпоредби. Цитира практика на ВКС. Поради накърняването на принципа на „Добри нрави“ твърди, че се е стигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договореното съгласие, до злепоставяне на 1 интересите й с цел извличане собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлява цена на предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Освен това заплащането на възнаградителна лихва следва се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и дали заемът е обезпечен. При заем с кратък срок на ползване, макар и да не е обезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 200 % по висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателя, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Толкова висока възнаградителна лихва била типична за дългосрочни кредити – над 15 години, когато искът на заемодателя е увеличен, поради възможни инфлационни процеси. Размерът на формираната от ответника печалба надвишавала близо трикратно размера на предоставения заем. Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 41,17 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги, надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава четирикратния размер на законната лихва. Процесната клауза на договора, обективирана в раздел 6 от същия накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищцата.

Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР, да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В ОУ са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не става автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта е необходимо да се подпишат допълнителни споразумения. След като е необходимо да се подпише ново споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора, която трябва да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след постигане отново на съгласие между страните. Ищцата заявява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 46.32%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение, относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.

2

Не е установен и механизма, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е възможно договор да бъде само частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. Нищожните клаузи на договора, относно определянето на процента на възнаградителната лихва и ГПР не биха могли да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Твърди, че съгласно по пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК чл. 22, при неспазване на императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по-пълна зашита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите по кредита, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит: лихвен процент и ГПР - представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно. На следващо място твърди, че ако не се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на цялото съглашение, в процесния договор се съдържат нищожни клаузи, чиято невалидност моли да се прогласи. Претендира разноски. Моли да се допусне ССчЕ с конкретно формулирани въпроси.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че с ищцата имат сключен договор за потребителски кредит от 20.05.2016 г. за сумата от 3000 лева, с размер на възнаградителната лихва 1451.04 лева. Преди подписване на процесния договор, към предоставения му стандартен европейски формуляр, на ищцата била предоставена и допълнителна преддоговорна информация, касаеща допълнителни услуги, които дружеството предлага, включени в пакет, в случай че ищецът пожелае да се възползва от него. Тази допълнителна преддоговорна информация включва посочване на размер на възнаграждението, дължимо при закупен пакет, размер на месечната вноска при закупен пакет, размер на общата дължима вноска по кредита, в случай че бъде закупен пакет, и др. Видно от предоставеното към исковата молба копие на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ищцата е пожелала неговото закупуване и е сключила освен договора за потребителски кредит, и процесното споразумение, като възнаграждението по него възлиза на 2250 лева, а дължимата сума е разсрочена във времето за улеснение на клиента, за срока на договора за кредит, като размерът на месечната вноска по споразумението за 3 предоставяне на пакет от допълнителни услуги възлиза на 93.75 лева месечно.

Непосредствено преди подписване на процесния договор на ищцата за втори път бил предоставен стандартен европейски формуляр, ведно с допълнителна преддоговорна информация, отново съдържащи параметрите на бъдещия договор за кредит, както и информация досежно предлаганите от дружеството допълнителни услуги, както и тяхната цена, в случай че потребителят пожелае да се възползва от тях. Ищцата е получила пълна информация, досежно услугите, които дружеството предлага и няколко пъти на същата е предоставяна преддоговорна информация, поискала е получаването на кредит с посочени в искането за отпускане на потребителски кредит параметри, поискала е и да ползва допълнителни услуги, като е подписала отделно споразумение за това. След сключване на договора се е възползвала от допълнителните услуги, които към онзи момент не е считала за недействителни, като още в деня на подписване на процесния договор е рефинансирала и погасила други свои задължения, а остатъчната главница е получила по посочената от нея банкова сметка. Освен това е заявила и отложила погасителна вноска, като е подписала за същото Анекс 1, намалила е размера на годишния процент на разходите и е подписала нов погасителен план, видно от приложеното към настоящия отговор копие на анекс 1. Твърдят, че в депозираната искова молба са посочени множество неверни твърдения и неточности, бланкови абзаци, останали по грешка в исковата молба, които противоречат както на представените от ищцата доказателства, така и съгласно предоставените с настоящия отговор такива. Неоснователно е твърдението на ищцата, че договора е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Неправилно е твърдението относно общото възнаграждение по кредита, което същата счита, че е в размер на 2860.22 лева. Посочената сума в исковата молба произтича от два отделни юридически факта - сключеният договор за потребителски кредит и сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Считат, че ищецът е била в нормално умствено състояние, за да може да осъзнае съдържанието на предоставената й преддоговорна информация, както и да може да вземе решение желае ли да сключва споразумение с предоставяне на пакет от допълнителни услуги, желае ли да сключва изобщо договор с ответника, при това няколко пъти, както и да прецени дали условията я устройват. Възнаграждението по процесния договор е в размер на 1451.04 лева, а годишният лихвен процент по кредита е 41.17 %, а не 200 %, както неоснователно се твърди в исковата молба. Относно твърдението, че се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за пакета следвало да бъде включено в изчисляването на годишния процент на разходите, ищцата е обосновала своите твърдения, че възнаграждението, дължимо на основание сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, следвало да бъде включено в изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит. Тези твърдения на ищцата са изцяло неоснователни, а и точно в обратния смисъл вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договор за кредит, какъвто настоящият случай не е. Или дължимото по процесните 4 допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР.