Решение № 52 от 19.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ловеч, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ДИМИТЪР Т. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600147 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 19/30.10.2025 г., постановена по НОХД № 205/2025 г.

Ловешкият районен съд ,първи наказателен състав е признал Н. Р. В., ЕГН ********** за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а ал. 3 , предл.

2, т. 1 и чл. 55 ал. 1,т. 1 и ал. 2 от НК и му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт. На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода“. На основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал времето, през което В. е бил задържан за 24 часа. На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“ наложено му със споразумение № 55/08.05.2024 г. по НОХД № 173/2024 г. на РС – Ловеч , влязло в сила на 08.05.2024 г., което да изтърпи при първоначален общ режим.

Недоволен от така постановения съдебен акт останала В. ,поради което чрез служебния си защитник адвокат Г. Г. – ЛАК, го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Моли настоящата инстанция на основание чл. 334 т. 2 от НПК да го отмени и да постанови нова присъда , с която на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 от НПК да оправдае въззвинка. Счита, че 1 е налице нарушение на материалния закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наложеното наказание е явно несправедливо. В тази връзка излага подробни съображения. Изтъква, че доказателствата по делото не са достатъчни за да се направи категоричен и обоснован извод, че в действителност подзащитният му е държал наркотични вещества. Сочи, че присъдата почива единствено на предположения.

Алтернативно счита, че е налице маловажен случай и престъплението следва да се преквалифицира, като такова по чл. 354а ал. 5 от НК и на В. да му се определи наказание „глоба“. Ако съдът не приеме и това становище моли да намали размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода „ на три месеца , тъй като определеното такова е явно несправедливо.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата счита ,че жалбата е неоснователна . Изтъква ,че правилен и законосъобразен се явява извода на съда, относно вината на подсъдимия. Счита, че определеното му наказание е справедливо , както по вид ,така и по размер и моли да се потвърди постановения съдебен акт.

Служебно назначения на В. адвокат Г. – ЛАК в съдебно заседание поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена.

В допълнение към нея посочва ,че първоинстанционния съд в мотивите си с едно изречение е изложил съображения относно маловажния случай. Счита ,че първоинстанционния съд не се е произнесъл по този въпрос, като в присъдата е привел едно условно наказание, а в мотивите си е посочил четири броя наказания, като няма мотиви защо именно него е привел..

Въззивникът В. в съдебно заседание моли настоящата инстанция да го оправдае.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата ,становището на страните в процеса и след като провери изцяло правилността и обосноваността на постановения съдебен акт, приема за установеното следното:

Въззивникът В. живеел в гр. Ловеч.

Свидетелите Ф.Т.Ф. и И.Г.И. били служители на РУ на МВР – гр. Ловеч, сектор „Охранителна полиция“

На 26.11.2024 г. били на работа за времето от 20.30 часа до 08.30 часа на 27.11.2024 г. Освен обичайните си дейности следвало да връчат и призовка на въззивникая В. . Около 0.30 часа се придвижвали по бул. България в гр. Ловеч с посока на движение РУ – Ловеч и пред хранителен магазин „Урожай“ забелязали В.. Веднага отбили встрани и слезли. Свидетелят И се представил и му връчил призовката. Направило им впечатление, че след като ги видял В. станал неспокоен . При връчване на призовката да я подпише той извадил ръцете си и в едната от тях имало пликче с бял прах, което изпуснал. След това се навел, взел го и го прибрал в джоба си. Знаейки, че е криминално проявен свидетелите му извършили обиск по Закона за МВР. Установили , че В. държи бяло кристалообразно вещество. Въззивникът бил отведен в РУ – Ловеч. При направени полеви тест с

„Нарко спрей“ веществото реагирало на

2 метамфетамин. С протокол за доброволно предаване свидетелят И /л. 5 от ДП/ предал полителенов плик с кристалообразното вещество, иззет от В. с протокол за личен обиск на лице /л. 25 от ДП/. Бил извършен и оглед на същото с протокол за оглед на веществените доказателства /л.8/ От изготвената по делото физико-химическа експертиза се установява, че бялото кристалообразно вещество , обозначено като обект 1, съдържа метамфетамин, с нетно тегло 0,319 грама. Същият попада в приложното поле на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и е включен в списък на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве , поради вредния ефект от злоупотреба с тях , забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/ДВ от 04.11.2011 г. в сила от 10.11.2011 г.

От приложения към делото /л. 38/ протокол за оглед се установява ,че стойността на посоченото по-горе наркотично вещество е 22,33 грама.

От приложеното към делото писмо от Министерство на здравеопазването /л. 42 от ДП/ се установява, че на В. не е издавано разрешение за дейности с наркотични вещества по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите.

От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема ,че В. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл.354а, ал.3, предл.2-ро, т.1, предл.1-во и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като на 27.11.2024 год. пред магазин „Урожай“ на бул. „България“ в гр. Ловеч, в преден джоб на панталон, без надлежно разрешително от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /чл.16, ал.1 - Министърът на здравеопазването осъществява контрол върху производството, преработването, вноса, износа, транзита, търговията, съхраняването, отчетността, пренасянето, превозването, употребата и рекламата на растенията и наркотичните вещества и препаратите от списъците по чл.3, ал.2, т.1,2 и 3, както и върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества, чл.16, ал.3 - Контролните функции по ал.1 и 2 се подпомагат от специализираната администрация на Министерството на здравеопазването./ в нарушение на забраната по чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /Забранява се производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3, ал.2, т.1/ държал високорисково наркотично вещество /включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/ - метамфетамин 3 с нето тегло 0.319 гр. на стойност 22.33 лв., както правилно е приел и първоинстанционния съд.

От обективна страна В. е осъществил изпълнителното деяние, като е държал високорисково наркотично вещество /включени в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/ метамфетамин с нето тегло 0.319 гр. на стойност 22.33 лв. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Филипов и И, приложените към делото писмени доказателства –протокол за личен обиск на лице, протокол за доброволно предаване, заключението на вещото лице по физико-химическтата експертиза и портокала за оценка на наркотичните вещества. В съдебно заседание въззивнника В. сочи, че посочените по-горе свидетели са му показали въпросното пликче „между краката“ и той се е навел и го е взел.

Изказва предположение, че същото „сигурно е седяло в опаковката на сандвича“, който според него е ял в момента и е паднало, когато е прибирал опаковката. Анализирайки тези показания съдът приема, че В. не отрича наличието на посоченото по-горе пликче, както и неговото съдържание.

Преценявайки обясненията му и показанията на разпитаните свидетели Филипов и И съдът приема за безспорно установено, че В. е осъществил от обективна страна състава на престъплението за което е предаден на съд, като дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите не са противоречиви, взаимно се допълват и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

От субективна страна въззивникът В е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото доказателства.

При определяне на вида и размерът на наказанието, което следва да се наложи на въззивника следва да се вземе под внимание високата обществена опасност на деянието и на дееца от една страна, неголямото количество и стойност на наркотичното вещество, доброто процесуално поведение на В., здравословното му състояние. Правилно първоинстанционния съд, отчитайки тези обстоятелства е постановил своя съдебен акт при условията на чл. 55 ал.

1 т. 1 и ал. 2 от НПК и му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим ,като е зачел предварителното му задържане за 24 часа и глоба в размер на 1000 лева, която следва да заплати в полза на държавата по сметката на бюджета на съдебната власт. Настоящата инстанция приема, че така определеното наказание е справедливо и законосъобразно, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

4

Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съда че в конкретния случай не е налице маловажен случай, с оглед на разпоредбата на чл. 93 т. 9 от НК. Законът определя, че маловажен случай е този, при който престъплението с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на обикновените случай на престъплението от съответния вид.

Съобразявайки този текст от закона, вида на престъплението, миналите осъждания на В., настоящата инстанция приема, че безспорно не може да се приеме, че извършеното от него е маловажен случай, както правилно е е приел първоинстанционния съд.

С присъдата първоинстанционния съд е приложил и разпоредбата на чл.

68 ал. 1 от НК като e постановил В. да изтърпи и наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено му по НОХД № 173/2024 г. при първоначален общ режим. Престъплението по настоящото дело е извършено в изпитателния срок от три години на това престъпление. От приложената справка за съдимост е видно, че въззивникът В. има постановени четири съдебни акта, включително и посоченото по горе дело - НОХД № 173/2024 г, за престъпления, които са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да било от тях. Непроизнасянето относно тези факти, които са били известни на съда, при постановяване на своя съдебен акт /справка свидетелство за съдимост, приложено към делото/ представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като „няма извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията“ на В. и определяне на едно общо наказание, в най- благоприятно съотношение за него , като прилагането или неприлагането на разпоредбите на чл. 23- чл. 25 от НК подлежи на въззивен контрол/Тълкувателно решение № 3/16.11.2009 г. на ВКС по т. дело № 3/2009 г. на ОСНК/.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e28dbe28-3367-4463-b15a-bff036e40fbf