Решение № 1141 от 14.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Бойчева при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело № 20221100900146 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по предявени от Н.А.П. против ответника “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК ****, положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за установяване поредност по т. 1 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ, поради обезпечение с вписани запори в ЦРОЗ с постановления за налагане на обезпечителни мерки с изх. №№ С190022-0220001224/17.01.2019 г. (вписан в ЦРОЗ под № 2019050202446), С190022-0220010642/21.02.2019 г. (вписан в ЦРОЗ под № 2020081202088), С190022-0220059750/16.07.2019 г. (вписан в ЦРОЗ под № 2020081202128), С200022-0220028313/20.05.2020 г. (вписан в ЦРОЗ под № 2020091001594) и С200022-0230002097/02.07.2020 г. (вписан в ЦРОЗ под № 2020091001634), издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП, на предявените и приети в производството по несъстоятелност на “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност) публични вземания в общ размер на 146 359,50 лева, от които главници в размер на 105 323,59 лева и лихва до 15.09.2021 г. в размер на 41 035,91 лева, уточнени в молба с вх. № 7978/11.02.2022 г., както и лихви, начислени до окончателното погасяване на главниците.

В исковата молба ищецът твърди, че с молба с изх. № 24-28-732/20#21 от 05.10.2021 г. НАП е предявила в производството по несъстоятелност на ответното дружество публични вземания, за обезпечаването на които са наложени запори по реда на ДОПК, както следва: с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0001224/17.01.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, вписан в ЦРОЗ под № 2019050202446; с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.

№ С190022-022-0010642/21.02.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, вписан в ЦРОЗ под № 2020081202088; с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0059750/16.07.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, вписан в ЦРОЗ под № 1

2020081202128; с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.

№ С200022-022-0028313/20.05.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, вписан в ЦРОЗ под № 2020091001594; с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С200022-0230002097/02.07.2020 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП, вписан в ЦРОЗ под № 2020091001634.

Твърди, че наложените с горепосочените постановления запори са вписани в ЦРОЗ и публичните вземания в посочените размери и лихвите, начислени до окончателното погасяване на главниците, следва да бъдат приети с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Твърди че наличието на наложени по реда на ДОПК и ГПК обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ, дава право на НАП като кредитор да удовлетвори вземанията си, за обезпечаването на които е наложена обезпечителната мярка при разпределение на суми, получени от реализация на обезпеченото имущество, което създава привилегия за държавата спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.

Ищецът твърди, че на 15.11.2021 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър е обявен списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, в който са включени предявените от НАП вземания.

Твърди, че в срока по чл. 690 от ТЗ е подал възражение с изх. № М-2428-732/20#23 от 17.11.2021 г. срещу списъка.

Твърди, че с определение № 260059/10.01.2022 г., постановено по т.д. № 853/2020 г. по описа на Софийски градски съд, подаденото възражение е оставено без уважение и списъкът на приетите вземания е одобрен без изменения, като същото е обявено в Търговския регистър на 10.01.2022 г.

Ищецът претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В дадения срок ответникът “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност) не е подал отговор на исковата молба.

В дадения срок синдикът на “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност) – А. К., подава становище, в което оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че наложените в индивидуалното принудително изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността съгласно чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Сочи, че вписването на запор в ЦРОЗ дава право на кредитора да се удовлетвори в производството по ЗОЗ, но не учредява привилегия на същия в производството по несъстоятелност.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър, с решение № 260022/17.09.2020 г. по търговско дело № 853/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав, на основание чл.

632, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на “П.Т.” ЕООД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване на дейността на предприятието на 2 длъжника, обявено е дружеството в несъстоятелност и производството по делото е спряно.

С решение № 261290/07.09.2021 г. по търговско дело № 853/2020 г. по описа на СГС, на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ производството по делото е възобновено. Решението е вписано в Търговския регистър по партидата на ответното дружество на 07.09.2021 г.

По делото не се спори и се установява от събраните по делото доказателства и от служебно извършена справка от електронната деловодна система по търговско дело № 853/2020 г. на СГС, че с молба с вх. № 353985/08.10.2021 г., с пощенско клеймо от 06.10.2021 г., ищецът Н.А.П. е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на длъжника “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност).

Видно от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, в списък на приетите предявени вземания на кредиторите на “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност) са приети от синдика предявените от Н.А.П. публични вземания като необезпечени – с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.

1, т. 6, съответно т. 7 и т. 9 от ТЗ. Същият е обявен в Търговския регистър на 15.11.2021 г.

Срещу посочената в списъка поредност на удовлетворяване е подадено от кредитора и настоящ ищец Н.А.П. възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с изх.

№ М-24-28-732/20#23 от 17.11.2021 г., с вх. № 364172/19.11.2021 г., с пощенско клеймо от 18.11.2021 г., видно и от служебна справка в електронната деловодна система на съда.

Подаденото възражение е оставено без уважение с определение от 10.01.2022 г. по търговско дело № 853/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав. Определението е обявено в Търговския регистър на 10.01.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.

Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси, включително и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановените решения.

Извън горепосочените особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство.

По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в Търговския регистър по партидата на длъжника “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност), че е налице процесуална легитимация на страните по предявения положителен установителен иск. Ищецът Н.А.П. е кредитор, предявил съгласно чл. 164, ал. 3 от ДОПК процесните публични вземания в производството по несъстоятелност на длъжника “П.Т.” ЕООД (в 3 несъстоятелност). Вземанията са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, започнал да тече от вписване на решението на съда за възобновяване на производството по несъстоятелност съгласно нормата на чл. 632, ал. 3 от ТЗ 07.09.2021 г. Вземанията са приети от синдика и включени в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Срещу списъка в частта, в която процесните вземания са приети като необезпечени, е подадено възражение от кредитора НАП, като с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, обявено в Търговския регистър на 10.01.2022 г., възражението на НАП е оставено без уважение от съда по несъстоятелността и съдът е одобрил съставения от синдика списък на приетите вземания.

В случая исковата молба е подадена на 20.01.2022 г. по пощата, като срокът се счита за спазен предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл.

1 от ГПК. С оглед на това следва да се приеме, че е спазен предвиденият в чл.

694, ал. 6 от ТЗ преклузивен 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.

В Определение № 374/13.06.2014 г. по т.д. № 599/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че е допустим иск, предявен от кредитор, направил писмено възражение срещу прието от синдика вземане, за установяване на поредност на удовлетворяване на вземането, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, като в този случай предметът на иска по чл. 694, ал. 1 от ТЗ обхваща въпроса за вида (привилегиите) на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ вземане.

В Решение № 172/19.03.2021 г. по т.д. № 2504/2019 г. по описа на ВКС, Т.К., ІI Т.О., е разгледан по същество иск по чл. 694 от ТЗ относно реда за удовлетворяване на вземането на кредитор.

Съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 686, ал. 1, т. 1 от ТЗ задължителен елемент от списъка на приетите от синдика вземания е привилегията на съответното вземане, то същата следва да се разбира в широк смисъл и като поредността на удовлетворяване на вземането и може да бъде предмет на иск по чл. 694 от ТЗ.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове се явявта процесуално допустими.

В случая предмет на производството по настоящото дело не са публичните вземания за главници и лихви съгласно чл. 162, ал. 2 от ДОПК по основание и размер, които са предявени от НАП и приети в производството по несъстоятелност на ответника “П.Т.” ЕООД (в несъстоятелност), поради което същите не следва да бъдат обсъждани от съда. Предмет на делото е единствено твърдяното обезпечение на тези вземания и поредността на удовлетворяването им.

Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, в производството по несъстоятелност първи по ред се изплащат вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. С цитираната норма законодателят е дал възможност на държавата чрез Н.А.П. да се удовлетвори предпочитателно при наложен запор или възбрана, които са вписани в Централния регистър на особените залози. Тази норма в частта относно вписаните в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ запори и възбрани се критикува в теорията и съдебната практика, доколкото осигурява на НАП привилегировано 4 положение, наред с учредените от самия длъжник залози и ипотеки. С оглед на защита на обществения интерес, в производството по несъстоятелност законодателят е създал и редица преимущества касателно публичноправните вземания – служебно вписване в списъка на приетите вземания на установеното с влязъл в сила акт публично вземане (чл. 687, ал. 2 от ТЗ); възможност за продължаване на изпълнението по реда на ДОПК след откриване на производството по несъстоятелност (чл. 638, ал. 1 от ТЗ вр. с чл.

193 от ДОПК); удовлетворяването на публичноправните вземания на държавата и общините, възникнали до решението за откриване на производството по несъстоятелност, преди вземанията на кредитори, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, и преди останалите необезпечени вземания, възникнали преди ДРОПН (чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ); гласуване на плана за оздравяване в отделен клас на приетите вземания по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ (чл. 703, ал. 2, т. 3 от ТЗ). Следователно нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ не е изключение, а част от систематично въведени от законодателя правила, обезпечаващи обществения интерес и фиска в производството по несъстоятелност на един длъжник. Независимо че по този начин се създават привилегия за публичноправните вземания по мнението на настоящия съдебен състав, тази норма е част от действащото българско законодателство и следва да се прилага по отношение на публични вземания на НАП, по отношение на които има вписани в ЦРОЗ запори и възбрани, до изричната й отмяна от законодателя (така относно приложението на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за публични вземания в Определение № 679/26.02.2018 г. по ч.д.н. № 6034/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 9 състав;