Решение № 113 от 21.06.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Б., 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20221810102160 по описа за 2022 година

С исковата молба от П. Й. Х. срещу „А.“ ЕООД са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК - съответно за сумите от 3 908 лв. и 6 984 лв., присъдени по гр. д. № 545/2014 г. по описа на СОС и гр. д. № 2898/2015 г. по описа на САС, както и 100 лв. – такси и разноски по изп. дело № * по описа на СИС при БРС.

Ищцата твърди, че срещу нея е образувано изп. дело № * по описа на СИС при БРС с взискател управителя на ответното дружество. В хода на изпълнителното производство като взискател било присъединено самото ответно дружество „А.“ ЕООД за сумата в общ размер от 10 992 лв., от които: 10 892 лв. – неолихвяема сума, представляваща сбор от вземанията по два броя изпълнителни листи от 16.03.2017г., съответно за сумите от 3908 лв. и 6984 лв. по гр. д. № 545/2014 г. по описа на СОС и гр. д. № 2898/2015 г. по описа на САС, както и 100 лв. – такси и разноски по горепосоченото изпълнително дело. След влизане в сила на решението на Софийски апелативен съд, респ. след приключване на съдебното дирене по същото, настъпили факти, водещи до погасяване на процесните вземания. По – конкретно, ищцата твърди, че вземанията по изпълнителните листове са погасени по давност, тъй като двете водени изпълнителни дела били прекратени поради перемпция, в този смисъл извършените изпълнителни действия се обезсилвали с обратна сила, действието им се считало отпаднало и не било годно да прекъсне погасителната давност между страните. И изп. д. № * по описа на ЧСИ С. Л. рег. № 927 по регистъра на КЧСИ за сумата от 3 908 лв., и изп. д. № * по описа на ЧСИ У. Д. рег. № 858 по регистъра на КЧСИ за сумата от 6 984 лв. били прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

1

В тази връзка се твърди, че от влизане в сила на двете съдебни решения, въз основа на които са издадени ИЛ и са водени изп. дела, до датата на подаване на исковата молба е изтекла 5-годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. На следващо място се сочи, че досежно вземането от 6 984 лв. изпълнителният лист бил издаден в полза на „А.“ ЕООД, като впоследствие чрез две последователни цесии вземането било прехвърлено на ответното дружество. По – конкретно, на 24.04.2017 г. вземането било цедирано от „А.“ ЕООД на „Г.“ ЕООД, а на 12.10.2018 г. „Г.“ ЕООД цедирал на отв.

„А.“ ЕООД. По отношение на втория договор за цесия се твърди недействителност поради липса на представителна власт, тъй като същият бил подписан единствено от П.

Д. П., а към датата на сключване „Г.“ ЕООД се представлявало от П., но само заедно с ищцата. В условията на евентуалност се твърди нищожност на сделката поради липса на основание, тъй като в нея няма посочена цена. Нищожност се твърди и на още едно основание, а именно липса на съгласие. Наред с изложеното, цесията не била съобщена на длъжника от цедента. Твърди се и недължимост на разноските в изпълнителното производство, тъй като главницата била погасена.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Изразява становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, че на 08.09.2022 г. ответното дружество било присъединено като взискател по изп. д. № 23/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Б., което прекъсвало давността за вземането. Акценира се, че 5-годишната давност е била прекъсвана многократно чрез предприемане на изпълнителни действия, респ. след това е започвала да тече нова 5-годишна давност. Действително давността започнала да тече от 15.02.2017 г., като първо била прекъсната с обазуването на двете изпълнителни производства, след това с депозирането на молби за налагане на възбрани, след това и със самото налагана на възбраните, а впоследствие и с всички други искания на взискателите по изпълнителните дела – молба за налагане на запор, молба за присъединяване като взискател. В заключение се подчертава, че 5-годишната погасителна давност за процесните вземания не е изтекла към датата на подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото производство. Възразява се срещу твърдението на ищцата, че погасителната давност е настъпила поради перемпция, тъй като цитираната съдебна практика била неактуална. Неоснователно било и твърдението за недействителност на цесията поради сключването й без представителна власт, тъй като към датата на сключването дружеството „Г.“ ЕООД се представлявало еднолично. Действително по силата на съдебно решение ищцата била вписана в ТР отново като управител, но това обстоятелство било последващо спрямо извършването на цесията. Неоснователно било и позоваването на нищожност на цесията поради липса на основание, тъй като отсъствието на уговорена цена единствено означавало безвъзмездност на сделката, но не влечало като последица нейната нищожност. По отношение на уведомяването за цесията се твърди, че същата е съобщена на ищцата 2 чрез частен съдебен изпълнител. Наред с това, цесията била доведена до знанието на ищцата и производството по изп. д. № * и в изп. д. № 23/2017 г., а и се посочва, че с връчването на ИМ в съдебното производство също цесията се счита надлежно съобщена. Отделно от това, уведомяването можело да се извърши и от цесионера. По същество се иска отхвърляне на предявените искове.

В откритото съдебно заседание страните се представляват от своите пълномощници. Ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа исковете, като подробни аргументи излага в писмени бележки. Пълномощникът на ответното дружество оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 127/18.01.2016 г. по гр. д. №2898/2015 г. по описа на САС ищцата е осъдена да заплати на ответника процесната сума от 3908 лв., от които 1124 лв. – възнаграждения за вещи лица пред първоинстанционния съд и 2784 лв. – държавна такса за въззивното производство. По отношение на същото решение не е допуснато касационно обжаклване, видно от Определение № 3759/2016 г. по гр. д. № 3759/2016 г. по описа на ВКС.

Съгл. Изпълнителен лист от 16.03.2017 г., изд. по гр. д № 545/2014 г. по описа на СОС, ищцата П. Й. Х. е осъдена да заплати на ответното дружество „А.“ ЕООД сумата от 3908 лв., представляваща сторени в производството разноски. Съгл. друг изпълнителен лист (л. 9 от делото) от същата дата и по същото дело на СОС и по гр. д.

№ 2898/2015 г. по описа на САС ищцата е осъдена да заплати на „А.“ ЕООД сумата от 6984 лв. – разноски в производството.

С Решение № 1981/24.08.2017 г. по т.д. № 1199/2017 г. по описа на САС е признато за установено по отношение на „Г.“ ЕООД, че по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно, че ищцата П. Й. Х. е изключена като съдружник и е освободена като управител, съгл. решения на Общото събрание на „Г.“ ЕООД от 04.10.2013 г.

По силата на чл. 27 на Дружествен договор на „Г.“ ЕООД дружеството се управлява и представлява пред трети лица само заедно от двамата управители – П. Д.

П. и П. Й. Х..

С Молба вх. № 7307/15.05.2018 г. по изп д. № * по описа на ЧСИ С. Л. ответното дружество е поискало налагане на възбрана върху идеални части на ищцата от недвижим имот във връзка с вземането от 3908 лв. С Постановление от 04.08.2022 г., вл. в сила на 07.09.2022 г. по същото изпълнително дело е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С Молба вх. № 41495/10.05.2017 г. по изп д. № * по описа на ЧСИ У. Д.

3 взискателят „Г.“ ЕООД е поискал да се пристъпи към изпълнение във връзка с вземането от 6984 лв., като на ЧСИ са възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. С Постановление от 20.07.2022 г. по същото изпълнително дело е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 от ГПК, поради перемпция.

С Покана за доброволно изпълнение изх. № 2700/19.09.2022 г. по изп. д. № * по описа на ДСИ при РС – Б. на ищцата е съобщено, че дължи на отв. „А.“ ЕООД неолихяема сума в размер на 10 892 лв. по 2 бр. изпълнителни листи, издадени по гр. д.

№ 545/2014 г. на СОС и гр. д. № 2892/2015 г. на САС.

По силата на Договор за прехвърляне на вземания от 24.04.2017 г. „А.“ ЕООД цедира на „Г.“ ЕООД вземането срещу ищцата в размер на 6984 лв. по изп. лист от 16.03.2017 г. С Договор за прехвърляне на вземания от 12.10.2018 г. „Г.“ ЕООД цедира същото вземане на ответника „А.“ ЕООД.

На 19.09.2022 г. ДСИ при РС – Б. е постановил разпределение на суми от по изп. д. № *, а на 26.09.2022 г. разпределението е предявено на страните.

С Молба от 08.09.2022 г. по изп. д. № * по описа на ДСИ при РС – Б. ответното дружество е изявило желание да се присъединят два броя изпълнителни листи на основание чл. 456, ал.2 ГПК по висящото изпълнително дело срещу ищцата.

С Молба вх. № 13860/07.07.2020 г. по и.д. № 1176/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. е поискано присъединяването на ответното дружество „А.“ ЕООД като взискател. С Искане вх. № 20929/05.07.2022 г. по същото дело ответникът е поискал налагане на запор по банкови сметки на ищцата.

Съгл. разпечатка от ТР за актуално състояние на „Г.“ ООД към 12.10.2018 г. дружеството се е представлявало еднолично от управителя П. Д. П..

От наличните по изп д. № * по описа на ЧСИ У. Д. относими документи се установява, следното:

Изпълнителното дело е образувано на 10.05.2017 г. от взискател „А.“ ЕООД за сумата от 6984 лв., като в молбата са възложени правомощия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ.

До ищцата е изготвено уведомление (л. 119) за цесията от 24.04.2017 г. на вземането от 6984 лв., като от ангажираните като доказателства разписки (л. 120 и л.

130) не може да се направи извод уведомлението да е получено. Съгл. разписка (л.130) от куриер ищцата е отказала да получи документи, изпратени й от П. Д. П., но от разписката не може да се установи какви са документите и какво е съдържанието им.

Със Запорно съобщение от 29.05.2017 г. частният съдебен изпълнител е наложил запор върху вземания на ищцата.

На 19.07.2017 г., видно от разписка на л. 153, на ищцата е връчена ПДИ, в която се сочи, че „Г.“ ЕООД е взискател по делото на мястото на „А.“ ЕООД, въз основа на цесия и е съобщен наложеният запор върху вземания.

4

С Искане чх. № 8654 от 27.04.2018 г. П. Д. П. е пожелал частният съдебен изпълнител да наложи възбрана върху идеални части на ищцата от недвижим имот.

С Искане за вписване на възбрана (л. 184) изх. № 1557/26.07.2016 г. частният съдебен изпълнител е отправил молба към Служба по вписванията – гр. Б. за вписване на наложената възбрана. Такова искане е направено и под вх. № 11728/17.05.2018 г. (л.

190), въз основа на Постановление за налагане на възбрана от същата дата (л. 191).

С Молба вх. № 13860/07.07.2020 г. по и.д. № 1176/2017 г. по описа на ЧСИ У. Д. е поискано присъединяването на ответното дружество „А.“ ЕООД като взискател.

С Искане вх. № 20929/05.07.2022 г. е поискано налагане на запор на банкови сметки.

С Постановление от 20.07.2022 г. по същото изпълнително дело е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433 от ГПК, поради перемпция.

Вдигнати са всички възбрани и запори.

От наличните по изп. д. № * по описа на ЧСИ С. Л. относими документи се установява, следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 7307/15.05.2018 г. на ответното дружество, в която е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот.

С Молба от 04.04.2019 г. частният съдебен изпълнител е поискал вписване на възбраната в Служба по вписванията – Б.. На 08.04.2019 г. така наложената възбрана е вписана в Агенция по вписванията, видно от поставения печат с входящ номер и подпис (л. 297).

С Молба вх. № 27293/15.07.2022 г. на ответното дружество е поискан запор върху всички банкови сметки на ищцата, налични в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.

Със Запорно съобщение изх. № 18782/18.07.2022 г. поисканият запор е наложен.