Решение № 19 от 21.02.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр.Несебър, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Административно наказателно дело № 20232150200786 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Ю. В. Р. с ЕГН **********, чрез адв. Ц. И., срещу Наказателно постановление № 3637 от 02.10.2023 г. на Началник РУ Несебър, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218б от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК – за това, че за времето от 08.03.2023 г. до 14.03.2023 г. в гр. Несебър от фоайето на хотел „Андромеда“ били отнети чужди движими вещи: три броя камери за видеонаблюдение с кабели от владението на Д. Г. Ч..

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат доводи за материална незаконосъобразност на атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Ю. В. Р., редовно призован, явява се лично. Поддържа подадената жалба. В подкрепа на твърденията си излага доводи чрез процесуалния си представител.

Въззиваемата страна Началника на РУ Несебър, редовно призована, не се представлява.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

От фактическа страна:

В края на месец февруари 2023 г. Д. Г. Ч., който бил собственик на два етажа от комплекс „Андромеда“, поставил в комплекса СОТ, чрез който искал да ограничи достъпа на другите съсобственици до негови лични самостоятелни обекти – ресторант, лоби бар и други. На 04.03.2023 г. в комплекса пристигнали Ю. Р. и Р.И.. Техният син притежавал в комплекса апартаменти. Тогава посочените лица установили, че в комплекса има инсталиран СОТ, който те активирали, поради което на място пристигнал екип на ТИМ – СОТ. След разговор с Р. и И., служителят си тръгнал, като приел, че същите са собственици в комплекса. Р. и И. били афектирани от обстоятелството, че е поставен СОТ, поради което слезли във фоайето и демонтирали три броя камери за видеонаблюдение марка „Hikvision“, след което ги оставили на лоби бара във фоайето на хотела. На 08.03.2023 г. Д. Ч. проверил през мобилното си приложение състоянието на камерите, при което установил, че три от тях не работят. На 14.03.2023 г. дошъл в комплекса и преглеждайки записите от компютъра установил, че камерите били свалени от Р. и И., поради което се явил в РУ – Несебър.

По повод на извършеното от Ю. Р. и Р.И. било образувано досъдебно производство №143/2023 г. по описан а РУ Несебър за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК. Същото е било прекратено с постановление от 18.09.2023 г., като преписката била изпратена на Началника на РУ – Несебър за налагане на административно наказание „глоба“ по отношение на Ю. Р. и Р.И. по реда на чл.218б, ал.1 от НК.

В резултат на посочения акт на 02.10.2023 г. било издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по досъдебно производство №143/2023 г. по описа на РУ Несебър, от свидетелските показания по делото, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Така от показанията на свидетеля В. В. се установява, че същият има апартаменти в комплекс „Андромеда“, като същият пребивава в хотела от началото на месец юни до края на месец септември. Свидетелят разбрал впоследствие, че в хотела има монтирана сигнално охранителна техника, тъй като тя започнала да пищи, след като той влизал в комплекса. Никой не е бил уведомяван, че е имало поставена такава техника. Било потърсено обяснение от Д. Ч. защо е поставена такава техника, като такова не било дадено.

Свидетелят сочи, че видеокамерите били оставени, след като били свалени от баща му и И., на партерния етаж на рецепцията с лоби бара. Свидетелят посочва, че след като камерите били демонтирани, пристигнала полиция и СОТ, като те констатирали, че всичко е налично и че камерите са здрави.

Показанията на този свидетел се подкрепят и от показанията на св. И., 2 която е разпитана по делото. Същата сочи, че камерите били поставени на рецепцията в хотела. Описва пристигането на полицаи в комплекса, които също констатирали посоченото. Свидетелката разяснява, че е имало конфликти отношения между Р. и нея и Д. Ч., които са предхождали процесната случка.

Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и взаимодопълващи се. Не се откриват съществени вътрешни противоречия, както и такива по между им.

Показанията на тези свидетели кореспондират с останалите, приети по делото доказателства и най – вече събраните и надлежно приобщени в съдебното производство материали от досъдебното производство. Така при съпоставка с показанията, дадени в рамките на досъдебното производство, не се откриват съществени противоречия в показанията на свидетелката И. от тези, дадени в съдебно производство. Същото се установява и от протокола за очна ставка /л.47-48 от ДП/.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Ч. в частта, в която същият заявява, че камерите били отнесени в стаята на Ю. Р.. На първо място, следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да било други доказателства, от които да се направи този извод. Нещо повече, самият свидетел заявява изрично в съдебно заседание, че не е сигурен, че Р. е отнесъл в стаята си въпросните видеокамери. Това е така, въпреки че първоначално свидетелят заявява с категоричност, че Р. е отнесъл камерите в стаята си. В този смисъл е налице противоречие в тази им част на показанията на св. Ч..

Свидетелят също така посочва, че не знае къде били открити камерите, но когато слязъл във фоайето камерите били върху рецепцията. Предвид посоченото по – горе вътрешно противоречие по отношение на твърдението, че Р. е отнесъл камерите в стаята си, както и предвид липсата на каквито и да било други доказателства, потвърждаващи тезата на този свидетел, съдът не кредитира неговите показания. Нещо повече, налице са достатъчно други доказателства, които именно опровергават първоначално заявеното от свидетеля, че Р. е отнесъл камерите в стаята си.

Съдът намира, че така обсъдените и събрани доказателства, надлежно приобщени по делото, са достатъчни за изясняването му от фактическа страна, като няма други, относими към неговия предмет доказателства.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в 3

АУАН или наказателното постановление.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на административния акт – неговата форма и задължителни реквизити, като са изпълнени правните предписания на чл.57, ал.1 от ЗАНН.

Предвид изложеното, посоченият административен акт е съставен без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен начин, че съставът на нарушението не е осъществен от обективна и субективна страна от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК к ойто отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до осем години. В ал.3 е посочено, че в маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.

Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост или правото на държане върху движими вещи.

Субект на кражба може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което не е изключителен собственик на вещта, т.е. тя не принадлежи изключително и изцяло на него, както и същият не упражнява фактическа власт върху нея.

Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява посредством такива действия, с които субектът прекъсва фактическата власт на едно лице без негово съгласие върху чужда движима вещ, като лицето следва да установи своя фактическа власт.

От субективна страна кражбата може да бъде извършена само при пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че отнема от владението на другиго чужда движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на държателя на вещта. Елемент от субективната страна на деянието е специалната цел, дефинирана в закона като намерение за противозаконно присвояване на вещта . То ще е налице, когато деецът желае да си служи с вещта и я използва като своя, съобразно предназначението й, по начин, по който това би могъл да стори собственикът, или да се разпореди с нея(фактически или юридически) в свой или чужд интерес.

В случая по делото не се установяват признаците на престъплението, за което е наложено административно наказание, съобразно предвиденото в 4 чл.218б, ал.1 от НК.

Както бе посочено по – горе, от обективна страна не е доказано по делото, че Р. е отнел фактическата власт на собственика на видеокамерите и е установил своя, доколкото е категорично установено по делото единствено обстоятелството, че същият ги е демонтирал. Самите видеокамери са установени на лоби бара във фоайето на хотелския комплекс. Отделно от изложеното, съдът кредитира показанията на св. И. и В. В., от които се установява, че Р. е оставил видеокамерите на лоби бара, след като ги е демонтирал. Така посоченото налага извода, че същият не е установил по какъвто и да е начин своя фактическа власт върху вещите. Както е посочено и в т. 4 о т ПП на В С №6 от 1971 г., кражбата следва да се счита завършена, когато деецът прекъсне досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й, тоест престъплението е резултатно. В настоящия случай, по делото не се установява по категоричен начин именно, че е настъпил предвидения в закона резултат, с оглед на което не би могло да се направи извод, че деянието е съставомерно по така повдигнатото обвинение.