Решение № 260447 от 08.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 08.10.2020 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. с. МАРИЯ

ИЛИЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 155 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 502841 от 08.10.2018 г., постановено по гр. дело № 44968/2016 г., Софийският районен съд, II ГО, 75-ти състав, е отхвърлил предявения от Д.Д.Р. срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8400 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия в счупен прешлен, счупен първи горен преден зъб и охлузвания и натъртвания, ведно с имуществени вреди в размер на 221 лева, представляващи сбор от направени медицински разходи за лечение по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 198 лева и по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 23,20 лева, всички вреди настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 23.04.2015 г. по вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“ модел „А3“, с рег. № ********на път III-8402, на участъка до с. Царево, за което е било образувано ДП № 570/2015 г. по описа на РУ –МВР гр. Пазарджик и пр. пр. № 1190/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 450,00 лв. – разноски в първа инстанция.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д.Д.Р. чрез адв. Ч.П., в която прави оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е отхвърлил предявения иск, в подкрепа на което излага подробни доводи. Сочи, че по делото безспорно се установява, че ищецът е пострадал в качеството си на пътник в лекия автомобил, водачът на който е реализирал ПТП, което обстоятелство не се оспорва и от ответника-застраховател. Излага, че застрахователят извънсъдебно признава настъпването на ПТП и неимуществените вреди във връзка с него, тъй като е определил размер на обезщетение, което въззивникът-ищец счита за занижено. Сочи, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че механизмът на ПТП не е установен от материалите, приложени в прекратеното поради смърт на дееца досъдебно производство. Не оспорва, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна, тъй като е пътувал при водач, употребил алкохол и без поставен предпазен колан, но счита, че въпреки това определеното от застрахователя обезщетение не отговаря на критерия на чл. 52 от ЗЗД, като заявява, че паричната му претенция е за обезщетение след отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна ЗК „Л.И.“ АД, в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени в отговора доводи. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца, имуществени вреди в размер на 221 лева, представляващи сбор от направени медицински разходи за лечение по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 198 лева и по фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 23,20 лева, както и за неимуществени вреди в размер на 8400 лева, представляващи болки и страдания от настъпили увреждания, изразяващи се в контузия и счупен прешлен, счупен първи горен преден зъб и охлузвания и натъртвания в размер, причинени в резултата на ПТП, станало на 24.04.2015 г. по вина на водача на лек автомобил марка „АУДИ“ модел „А3“, с рег. № ********на път III-8402, на участъка до с. Царево, за което е било образувано ДП № 570/2015 г. по описа на РУ –МВР гр. Пазарджик и пр. пр. № 1190/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, чиято гражданска отговорност на автомобилиста е била застрахована при ответното дружество.

Чрез събраните по делото писмени доказателства, а именно материалите от досъдебно производство 570/2015 г. по описа на РУП – Пазарджик и в частност протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, който като официален документ, издаден е от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените в чл. 155 и чл. 156 НПК форма и ред, материалната доказателствена сила на който не е оспорена, както и от констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице С.С., приета с определение на въззивния съд от 02.07.2020 г., се установява следният механизъм на ПТП: на 24.04.2015 г. около 05,40 часа, в близост до с. Царево, общ. Лисичов, обл. Пазарджик, на Републикански път III номер 8402, в посока от гробищния парк на селото към с.

Царево, със скорост на движение от около 83 км/час, се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ********управляван от водача А.О.А., с концентрация на алкохол в кръвта с 2,02‰, установена по надлежния ред, като на предната дясна седалка, без поставен предпазен колан се возел ищецът Д.Д.Р..

Наближавайки района преди село Царево – на около 150 метра преди указателната табела за начало на населеното място, при навлизане в десен за неговото движение завой, водачът А.О.А. губи контрол над управлявания от него автомобил, като не навлиза в кривата на завоя, а продължава движението си в права посока и без да приведе в действие спирачната система излиза от пътното платно, минава през банкета и навлиза в пресечен необработен терен. Вследствие на движението по терена, автомобилът получава множество увреждания и деформации, задействат се въздушните възглавници и пиропатроните на предните колани, които не са били поставени. По време на движението на автомобила през неравния терен водачът А.О.А. изпада от купето и трупът му е установен на 4 метра преди последния скат по линията на движение на автомобила, а пътникът на предната дясна седалка Д.Д.Р. получава травматични увреждания.

Както се установява от констатациите на приетите по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Кирил Симеонов, и приетите писмени доказателства – епикриза с изх. № 7001 от МБАЛ „Пазарджик“, Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ АД № 1279 от заседание № 048, проведено на 16.03.2016 г., за признаване на 30% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години и приложените болнични листове, в резултат на удара при ПТП, на ищцата били причинени следните травматични увреждания: „счупване гръбначния стълб в лумбалната област, фрактура на прешлена в торакалния отдел на гръбначния стълб – 12-ти гръден прешлен и счупване на преден горен десен зъб“.

Според констатациите на СМЕ, пострадалият е бил приет по спешност в МБАЛ „Пазарджик“ и след извършени изследвания е приет за лечение в неврохирургично отделение, където е проведено консервативно лечение с обезболяващи и противооточни медикаменти и му е поставен лумбостат – рамков корсет (ортеза) за обездвижване на гръбначния стълб. Соченото травматично увреждане е довело до трайно затруднено движение на снагата за повече от 30 дни и са налице трайно последици, изразяващи се в болки на мястото на счупването. Според експерта при нормално протичане на лечебния процес, срокът за възстановяване е около 10-12 месеца, но от ядреномагнитния резонанс се установява, че при ищеца счупването е зараснало с развитие на спонгилоидоза в засегнатия сегмент, развитието на която се дължи на комплексни причини. Възстановяването на счупения преден зъб според експерта е възможно само след специализирано лечение при стоматолог.

От представените по делото писмени доказателства, а именно фактура № ********** от 28.04.2015 г. за сумата от 198,00 лв., представляваща стойност на медицински консуматив – ортопедичен колан и фактура №********** от 28.04.2015 г. за 23,20 лева за потребителска такса в МБАЛ „Пазарджик“, ведно с касови бонове, които не е спорно между страните, че са били необходими за цялостното лечение на настъпилите увреждания, се установява, заплащане на посочените в документите суми.

Чрез събраните в производството гласни доказателства, показанията на свидетеля П.Д.М., преценени съобразно указаното в чл. 172 ГПК (свидетелката е майка на ищеца), се установява, че вследствие на претърпените травми от ПТП, а именно счупване на прешлен и преден зъб, ищецът е изпитал болки и страдания, които са били особено интензивни, като го боляло при ставане и сядане. След катастрофата изпитвал стрес, станал нервен и плачел, страхувал се да пътува в автомобил и не можел да работи.

Между страните не е спорно, поради което и като безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, е отделено обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП за лекия автомобил е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК „Л.И.“ АД.

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, обаче, решението е неправилно по следните съображения:

За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ, следва да бъдат установени фактите от състава на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното, 6. наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.

С имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован.

Следователно, в тежест на ищеца в производството е да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, респективно пропусната полза, нейния размер, както и неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че сочените предпоставки се установяват от обсъдените и събрани в производството доказателства, като видно от писмо с изх. № 4416 от 27.05.2016 г. от ответника-застраховател по щета № 0015-03-16-7130 от 17.03.2016 г., същият не оспорва факта на осъществяване на ПТП и реализираните вследствие на него вреди, а ищецът от своя страна не оспорва факта, че е съпричинил вредоносния резултат със своето поведение, което обстоятелство е съобразил при определяне на паричното обезщетение за претърпените вреди. Предвид гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.