Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6253 от 15.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6283/2023
Вид
Решение № 6253
Подписан
15.11.2024
В сила
15.11.2024
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6253 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100506283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

По делото е постъпила въззивна жалба от ответника Й. Н. Й., ЕГН **********, с която се обжалва Решение №3004 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. № 34303/2022г. по описа на СРС, 153-и състав, в частта, в която страната е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 112,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 12.03.2020г. и периода 09.04.2020г. – 02.06.2022г, като се твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен в посочената част. Поддържа се, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия по уредения в общите условия начин, поради което при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна. В тази връзка се отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено ново, с което искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, с който оспорва същата и моли да 1 бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на неговата правилност следва да бъде отбелязано следното:

Основният довод в подадената от ответника Й. Н. Й. жалба касае дължимостта на претендираната от топлофикационното дружество лихва за забава върху дължимата от ответника сума за доставена в апартамент №102, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, абонатен № *******, топлинна енергия. Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия- а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР № 3/2021 по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС /, настоящият съдебен състав приема, че същото представлява периодично задължение. За да изпадне потребителят в забава за неговото плащане, то следва да бъде изискуемо и ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В процесния случай приложение намират Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 32, ал. 3 от тях след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на ежемесечно издаваните фактури на база прогнозно количество топлинна енергия и фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на 2 фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, а съгласно ал. 4 на чл. 33 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 от ОУ, ако не са заплатени в срока по ал.

2, а именно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Доколкото според събраните доказателства изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в общите условия 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2019г. и 31.07.2020г., а 45- дневният срок за плащане задълженията по съответния отчетен период е изтекъл на 14.06.2019г. -за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г., респективно 14.06.2019г.- за периода 01.05.2020г.-30.04.2020г./, цитираните клаузи на общите условия са неприложими. В този случай приложение ще намерят диспозитивните правила на закона, по-конкретно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ответникът изпада в забава след покана, каквато нито се твърди, нито се доказва да е отправена в настоящия случай. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване дължимост на мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия сe явява неоснователен.

Предвид липсата на съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции относно предявения осъдителен иск за мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия, постановеното решение следва да бъде отменено в обжалвана част, с която същият е уважен.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззивникът. Същият претендира сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за подадената въззивна жалба, както и 400 лева- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция. В рамките на законоустановения срок насрещната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство. Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба. С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл.633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято 3 полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери.

Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В случая съдът намира, че делото не се отличава с подобна усложненост, поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗА определя възнаграждение на процесуалния представител на въззивника в размер на 200 лева.

Следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски в рамките на първоинстанционното производство, като на процесуалния представител на въззивника-ответник на основание чл.78, ал.3 вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА бъде присъдено възнаграждение в размер на 50 лева с оглед отхвърлената част от предявените искове. Претендираните от ищеца разноски пред районния съд следва да бъдат също съобразени Предвид отхвърлянето на претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия претендираните от дружеството разноски следва да бъдат намалени съразмерно на отхвърлената част, като на дружеството бъде присъдена сума в размер на 45,51 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Решение №3004 от 27.02.2023г., постановено по гр.д.

№34303/2022г. по описа на СРС, 153-и състав, в частта, в която Й. Н. Й., ЕГН **********, е осъден да плати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, сумата от 112,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 12.03.2020г. и периода 09.04.2020г. – 02.06.2022г., както и в частта, в която е осъден да заплати на дружеството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 45,51 леваразноски по делото , като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, срещу Й. Н. Й., ЕГН **********, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 112,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. - 12.03.2020г. и периода 09.04.2020г. – 02.06.2022г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.

78, ал.3 от ГПК да заплати на Й. Н. Й., ЕГН **********, сума в размер на 25 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба.

ОСЪЖДА „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА да заплати на адвокат С. К. К. от 4

САК, с адрес гр. София, ул. „*********, сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита по делото пред въззивната инстанция, както и сумата от 50 лева, представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за осъществена защита в рамките на първоинстанционното производство.

Решение №3004 от 27.02.2023г., постановено по гр.д. №34303/2022г. по описа на СРС, 153-и състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице- помагач на ищеца "Топлофикация София" ЕАД в производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.

280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5