Определение № 497 от 05.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. София, 05.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002101259 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 273 от 17.11.2022г. по гр.д. № 50/2022г. на Ямболски окръжен съд.

С него е постановено следното: 1/ отменено е Решение № 335 от 05.11.2021г. по гр.д.

№963/2021г. на Ямболски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. С. и К. Н. С. против Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. иск по чл.108 от ЗС за 1/2 ид.част от реална част от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и вместо това е признато за установено по отношение на Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б., че И. И. С. и К. Н. С. са собственици на 1/2 идеална част от реална част с площ от 29 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], заключена между зелената и червената линия, между точки т.т.1, 2, 3, 4, 5 и 7 на комбинирана скица на вещото лице инж.В. Д. към заключението му пред Ямболски окръжен съд, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението и са осъдени Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. да предадат на И. И. С. и К. Н. владението върху 1/2 идеална част от гореописаната реална част; 2/ потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част - за отхвърляне на ревандикационния иск за останалата 1/2 ид.ч. от гореописаната реална част.

Срещу решението са подадени касационни жалби и от двете страни.

Ищците И. И. С. и К. Н. С. чрез пълномощника адв. Т. обжалват решението в частта, с която е отхвърлена осъдителната част на претенцията по чл. 108 ЗС досежно 1/2 ид.ч. от спорната реална част, която не е тяхно притежание. Претендират допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност и поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд по правния въпрос: може ли да бъде уважен ревандикационен иск за целия имот когато ищецът притежава идеална част от правото на собственост, а ответникът е трето за съсобствеността лице.

1

Ответниците по иска Л. Н. Г., П. И. Г. и М. Н. Б. обжалват уважаването на предявения срещу тях иск. За обосноваване достъпа до касационно обжалване поставят правните въпроси: 1/ при преценка обема на правото на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран по кадастралната карта, следва ли отразяването на имотните граници по КК да е съобразено освен с притежаваните титули за собственост и с действащия регулационен план, според който имотите на страните са в общ урегулиран поземлен имот и границата между тях е променена спрямо предходен регулационен план; 2/ когато съдът приема за установена вярна имотна граница по предходен регулационен план трябва ли да извърши преценка дали планът е приложен по смисъла на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./ и Тълкувателно решение № 3/1993г. на ОСГК на ВС, ако планът е предвиждал придаваеми площи. Твърди се, че въпросите са разрешени в отклонение с посоченото тълкувателно решение, както и с Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 3/2010г. на ОСГК и практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК. Обосновано е и основанието очевидна неправилност.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Производството е по ревандикационен иск за реална част с площ 30 кв.м., която се намира на границата между два поземлени имота. Ищците И. С. и К. С. притежават 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], а ответниците са собственици на съседния имот - ПИ с идентификатор ***. Твърди се, че ответниците са навлезли в имота на ищците и са завзели спорната площ, заключена между материализираната ограда на изток и действителната кадастрална и регулационна граница на запад, като същата реална част неправилно е заснета в имота на ответниците.

От фактическа страна е установено, че през 1927г. Л. Г. М. купува две застроени и незастроени дворни места с обща площ от 596 кв.м. По кадастралния план от 1951г. имотът е с пл. № * и е записан на Л. Г. М.. През 1953г. е одобрен кадастрален и регулационен план, според който от имот пл. * в кв.75 са обособени два парцела, но те нямат номера; предвидено е придаване на площ от съседния имот пл. № * и площта на имота на Л. Г. М. става 675 кв.м.; площта на източния парцел, създаден за този имот, е 355 кв.м, а площта на западния парцел по регулация е 320 кв.м.

С нотариален акт за покупко-продажба от 17.02.1958 г. Л. Г. М. продава на Й. С. В. и на И.

Х. В. дворно място от 308 кв.м., съставляващо парцел *, имот № * от кв. № 75 по плана на [населено място], като данните за имота в този нотариалния акт са по КРП от 1953 г. Според вещото лице идентифицирането на имота с номер на парцел - * за имот № * означава, че след одобряването на плана през 1953г. до извършване на покупко-продажбата през 1958г. между Л. М. и Й. В. и И. В., е извършено попълване на регулационния план като са нанесени номера на новообразуваните парцели от общия имот на Л.М.; по този начин източният парцел за имот пл. № * е получил идентификатор парцел *, а западният - парцел *. Продадената по нотариалния акт площ от 308 кв.м. не отговаря на площта на парцел * по 2 план, която е 355 кв.м.

През 1965г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на [населено място], но кадастърът е по плана от 1953г. и планоснимачните номера на имотите са запазени, както и границите на двата имота; процесните имоти получават нови номера - парцел * става парцел * за Л. Г. М., а парцел * става парцел * за Й. С. В. и И. Х. В..

Следващият кадастрален и регулационен план е от 1975г. Имотите са получили нови кадастрални идентификатори, съответно имот пл.№* за Л. Г. М. и имот пл. №* за Й. С. В. и И. Х. В.. Кадастралната граница между двата процесни имота е променена като е изместена на изток към имот пл. № *на Й.В. и И.В.. Вещото лице не установява основание за тази промяна - няма обяснителна записка за извършено измерване, нито друга причина за промяната. По този регулационен план двата имота попадат в общ УПИ * в кв.33 с отреждане „За жилищен комплекс с подземни паркинги - гаражи", което отреждане не е осъществено.

През юни 1975г. В. Г. Й., дъщеря на Л. Г. М. и майка на Л. Н. Г., с нотариален акт за дарение прехвърля на дъщеря си Л. Г. 20/320 ид.ч. от дворното място, цялото от 320 кв. м., съставляващо парцел * в кв.75 по плана на града, заедно с цялата самостоятелна жилищна сграда, застроена върху 60 кв.м., като индивидуализацията на имота е по предходния КРП от 1965г.

През 1983г. е одобрен следващ кадастрален и регулационен план, по който планоснимачните номера на процесните имоти са запазени както при KPП от 1975г., не се променят и границите. Двата имота попадат в УПИ * „За жилищно строителство и магазини", но това отреждане също не е изпълнено до момента.

С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 24.12.1993г. ищцата И. И. С. по време на брака си с ищеца К. Н. С. купува от родителите си И. и И. В. 1/2 ид.част от дворно място, цялото от 308 кв.м, съставляващо имот пл. № * в кв.39, заедно с втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда. Имотът е описан по КРП от 1983г., като е посочен е само с планоснимачния номер, предвид отреждането в общ парцел с други имоти в УПИ * „За жилищно строителство и магазини".

През 2005г. е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за [населено място].

Имотите са получили идентификатори както следва: имотът на Л. Н. Г. и на наследниците на Л. Г. М. е с идентификатор ***, с площ 357 кв.м. (той съответства на имот пл. № *), а имотът на И. и К. С. с идентификатор *** с площ 308 кв.м. и съответства на имот пл. № *.

През 2007г. е изработен ПУП-ПР, който е действащ и към настоящия момент. ПИ с идентификатор *** по КККР на ответниците съставлява УПИ * в кв. 37 по регулационния план на [населено място], а ПИ с идентификатор *** на ищците съставлява УПИ * в кв. 37.

Според вещото лице, регулационните линии на процесните имоти се припокриват с кадастралните граници. Експертът констатира, че след КРП от 1975г. няма промяна в границите на имотите, както кадастралните, така и регулационните.

С ПИ *** са извършени още две сделки и въз основа на тях, както и по наследство, понастоящем той безспорно е собственост на ответниците.

Що се отнася до имота на ищците с идентификатор ***, то другата 1/2 ид.ч., извън 3 притежаваната от тях, е придобита през 2013г. от неучастващите в спора лица П. Л. Р. и Н.

В. В., които са купили и първия етаж от жилищната сграда.

При извършения оглед на място вещото лице е установява, че между имотите има ограда с частично изградени ивични основи и телена мрежа с различна височина, опъната на високи бетонови колове. Оградата започва от североизток от тухлена колона, разположена западно от входната врата на ПИ *** /на ищците/, продължава на югозапад и завършва до двете съседни сгради, разположени в югозападната част на ПИ *** и ПИ ***, в дъното на двата имота. За тази ограда вещото лице сочи, че няма строително разрешение; приложеното по делото строително разрешение и протокол от 1960г. са за оградата между имота на ищците и съседния от изток имот. Даденото от вещото лице заключение е, че кадастралната карта на [населено място] от 2005г. повтаря границите на процесните имоти по плановете от 1975г., 1983г. и 2001г., като през 1975г. след промяната на границата между двата имота тя остава в кадастралната карта, но единственият приложен регулационен план преди одобряването на КК е този от 1965г., който повтаря границите по плана от 1953г. За съществуващата на място ограда между двата процесни имота вещото лице е категорично, че не съответства на границата по нито един от плановете.

В изпълнение на поставена допълнителна задача вещото лице инж.Д. е изготвило комбинирана скица, на която спорната по делото реална част е с площ 29кв.м. и е заключена между зелената линия, която отразява регулацията по плана от 1965г. и червената линия от геодезическото измерване, която отразява материализираната на място ограда между двата имота, като цялата площ е заключена между т.т.1, 2, 3, 4, 5 и 7 на комбинираната скица.

Между страните е постановено влязло в сила решение относно друга реална част с площ 8 кв.м. По гр.д.№637/2019г. по описа на Ямболски районен съд (преобразувано гр.д. № 4381/2017г. на ЯРС) е разгледан иск на настоящите ответници Л.Г., П.Г. и М.Б. против настоящите ищци Ир.С. и К.С., и техните съсобственици Пл.Р. и Н.В. по чл.108 ЗС за реална част от 8кв.м. от ПИ ***, която реална част е заключена между съществуващата на място ограда от запад и границата на имотите по кадастрална карта от изток. С влязлото в сила решение по делото искът е отхвърлен като е прието наличие на грешка в кадастралния план, изразяваща се в погрешно заснемане границата между двата съседни имота; установено е, че спорната площ от 8 кв.м. се включва в границите на имота, закупен от праводателите на Ир.С., К.С., Пл.Р. и Н.В. с нот.акт №72/1958г. и спорният терен е собственост на С., Р. и В.

(виж обяснения относно тази площ и в приетата пред въззивния съд експертиза - л.10 от експертизата и обясненията на вещото лице в съдебно заседание - л. 113 от делото). При тази фактическа обстановка въззивният съд е счел, че за разрешаване на спора за собственост на спорната площ е необходимо проследяване на регулационната история на двата съседни имоти, местоположението на границата между тях, за да се установи кой регулационен план е приложен. Мотивирал се е с разпоредбата на §5, ал.1 ПЗР ЗКИР, според която регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. От заключението на вещото лице Д. е видно, че към 1951г. настоящите два имота представляват един имот на Л.

4

М. с пл. № *. С КЗРП от 1953г. от този имот са обособени два парцела, първоначално без номера, като източният парцел е с площ от 355кв.м., а западният с площ от 320 кв.м.