Акт № 1332 от 16.11.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- 1960/2026
- Подписан
- 16.11.2026
- В сила
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1332 гр. Пловдив, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Величка Белева
Членове:Надежда Дзивкова
Борис Попов при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Борис Попов Въззивно гражданско дело № 20265300501960 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез юриск. Г. против Решение № 2902/08.06.2026 г., постановено по гр.дело № 13660/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъдено да заплати на Б. В. Б. сумата от 168.72 евро, приета за платена без основание, ведно със законната лихва, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка се твърди, че в исковата молба липсва индивидуализация на твърдяно плащане, не е посочен номер на кредит, договор, клиентски профил, платежно задължение или друго конкретно основание, към което се отнася процесната сума. Сочи се, че при липса на посочен кредит ответникът е поставен в затруднение да организира защитата си, тъй като не е ясно кое конкретно правоотношение се оспорва. Отправя се искане до въззивния съд да бъде отменено първоинстанционното решение, а вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният от Б. Б. иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С въззивната жалба се прави доказателствено искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали плащането от 25.01.2023 г. в размер на 168.72 евро е постъпило при ответника, как е осчетоводено - към кой кредит, договор или клиентска партида е отнесено.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна чрез адв. Б., в което се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. В тази 1 връзка се излагат подробни съображения, като се отправя искане към въззивния съд постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за извършено безплатно процесуално представителство.
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Б. В. Б., чрез пълномощник – адв. Д. Б., против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 лева /5,11 евро – частична претенция от вземане в общ размер на 1 330 лева /680,02 евро, платена без правно основание в полза на ответното дружество на 25.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 25.01.2023 г. ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 1 330 лева чрез системата на Изипей.
Поддържа се, че към датата на плащането между страните не съществували договорни отношения, въпреки това сумата била претендирана от ответното дружество като вноска по кредит. По този повод се излагат съображения, че с получената сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
При условие, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищецът сочи недействителност на същия на основание чл. 22 от ЗПК. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на иска. Счита, че изложените в исковата молба твърдения не са подкрепени с конкретни данни и съответни доказателства. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски по делото. Счита, че на основание чл. 78, ал. 2 ГПК в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила молба вх. № 14147/11.02.2026 г. от ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в която е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Изложени са съображения относно валидността на сключения между страните договор за кредит, който отговаря на изискванията на ЗПК. Посочено е, че договорът за гаранция не е задължително условие за получаване на кредит и ищецът сам е избрал да се възползва от тази услуга. Възнаграждението за гаранцията не е включено в ГПР по договора за кредит. Изтъква се, че потребителят е разполагал с 14-дневен срок да упражни правото си на отказ от договора.
2
С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 08.05.2026 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 10 лева /5,11 евро/ на сумата в размер на 168,72 евро.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид изложеното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въззиваемата страна Б. В. Б. е заплатил на ответното дружество „Фератум България” ЕООД сумата в размер на 1 330 лева, за което обстоятелство обстоятелство свидетелстват както приетото като писмено доказателство по делото писмо и приложена към него справка от „Изипей“ АД, така и заключението по изготвената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза.
Спорен в настоящото съдебно производство се явява въпросът дали заплатената от ищеца сума в размер на 168,72 евро е била заплатена по сметка на „Фератум България“ ЕООД без основание. С оглед изясняването на това обстоятелство в хода на първоинстанционното производство е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че съобразно счетоводството на ответното дружество сумата в размер на 1 330 лева, заплатена от ищеца на 25.01.2023 г., е разпределена за погасяване на задължения по Договор за заем № 1224608/23.12.2022 г., както следва: главница – 1 000 лева /511,29 евро/, възнаградителна лихва – 33,80 лева /17,28 евро/, такса гаранция – 296,20 лева /151,44 евро/.
В тази връзка от настоящата инстанция не се възприемат доводите на жалбоподателя, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка, доколкото при липса на посочен в исковата молба номер на кредит, договор, клиентски профил, платежно задължение или друго конкретно основание ответникът е поставен в невъзможност да организира защитата си.
В съставения проект за доклад по делото, инкорпориран в определение № 952/23.01.2026 г., съдът изрично е отбелязал правната квалификация на иска, обстоятелствата, които се признават, разпределил е и тежестта на доказване. В настоящия случай за основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл Решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, ). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл.
55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.
При така разпределена доказателствена тежест, жалбоподателят в 3 настоящото производство – „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е следвало да ангажира доказателства за фактите и обстоятелствата, които е изтвърдял в хода на процеса, а именно наличието на Договор за заем, предмет на който е бил отпускането на парична сума в размер на 1 000 лева, /511,29 евро/, ведно с включените към нея възнаградителна лихва – 33,80 лева /17,28 евро/ и такса гаранция от 296,20 лева /151,44 евро/.
В тази връзка и с оглед липсата на ангажирани по делото годни и достатъчни доказателства, установяващи получаването от страна на ищеца на сума над 1 000 лева по процесното правоотношение, настоящият съдебен състав приема, че не е налице доказано основание за задържане на заплатената над този размер сума. Доколкото в тежест на страната, която твърди благоприятни за себе си правни последици от определен факт, е да установи същия по несъмнен начин, а в случая ответникът не е доказал реалното предоставяне на заемна сума над посочената, не може да се приеме, че за ищеца е възникнало валидно задължение за връщането .
Само по себе си наличието на договор за заем не е достатъчно, за да обоснове дължимостта на сума, чието фактическо предаване не е установено с надлежни доказателствени средства. В този смисъл, при липсата на доказателства за реалното получаване на сумата над 1 000 лева, последващото заплащане от страна на ищеца не може да породи погасителен ефект по отношение на несъществуващо задължение, нито да обоснове правото на ответника да задържи полученото.
Ето защо настоящия съдебен състав намира, че сумата в размер на 168,72 евро представлява недължимо платена сума, за която липсва установено правно основание за получаването и задържането . С оглед на това същата подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, доколкото е получена при начална липса на основание, по силата на Договор за заем № 1224608/23.12.2022 г.
В настоящия случай ищецът Б., сега въззиваем по несъмнен начин е доказал да е платил на ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в изпълнение на договора за кредит сумата в размер на 168,72 евро, която надвишава по размер размера на главницата /чл. 23 от ЗПК/.
Въз основа на гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а решението на Районен съд – Пловдив правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция въззивникът следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Б., процесуален представител на въззиваемия Б., възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., което е надлежно претендирано. Въззиваемият С. е с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. съгласно представения пред първата инстанция рамков договор за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г., сключен между него и адвокат Б..
В случая пред настоящата съдебна инстанция е обжалвано решението, с което жалбоподателят „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъден да заплати сумата от 168,72 евро, предвид което материалният интерес по настоящото дело е в размер на 168.72 евро. Защитата на въззиваемия Б. е осъществявана от адвокат Б., посредством подаване на отговор на въззивната жалба и участие 4 в откритото съдебно заседание по делото. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. въззивният съд съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото.
Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e28b52cf-5916-4261-8749-26ed67199bce