Решение № 4186 от 08.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24051/2023
- Вид
- Решение № 4186
- Подписан
- 08.03.2024
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 56871 от 09.05.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 57296 от 09.05.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 61663 от 18.05.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 99346 от 11.08.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 36090 от 12.10.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 137225 от 03.11.2023 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 561 от 05.01.2024 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 48161 от 01.04.2024 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 57311 от 17.04.2024 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 57317 от 17.04.2024 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228 · Закон за електронните съобщения
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 298, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4186 гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110124051 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от *************** срещу М. В. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3927/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата се твърди, че между страните бил сключен договор № 504632447 от 08.02.2018 г. със системен партиден номер М 5508846 за предоставяне на комплексна мобилна телефонна услуга, мобилен интернет, фиксиран интернет и фиксирана телевизия, както и за устройство на изплащане. Сочи се, че за периода от 19.12.2019 г. до 25.05.2020 г. ответникът не заплатил дължими суми по договора, поради което на 10.04.2020 г. същият бил прекратен по вина на ответника. Ищецът твърди, че през периода от 16.11.2019 г. до 15.03.2020 г. за дължимите месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги издал четири фактури на обща стойност 268,09 лева, които не били платени от ответника. Твърди още, че за периода от 16.11.2019 г. до 15.02.2020 г., съгласно условията на договора за изплащане, била начислена и сумата от общо 8,94 лева – цената на вноските на изплащане на закупеното устройства на изплащане. Неустойката за едностранно прекратяване на договора възлиза на сумата от общо 313,41 лева, а мораторната лихва върху 1 горепосочените главници – в размер на 159,88 лева. Поради неплащане от страна на абоната – настоящ ответника, ищецът подал заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3927/2023 г. по описа на СРС, но тъй като същата била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 ГПК, обуславя правен интерес от предявяване на установителни искове в настоящото производство. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 590,44 лева, представляваща главница за неплатени задължения по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден № М 5508846, като част от Рамков договор, идентифициран с негов уникален № 504632447, която сума е формирана, както следва: от сумата от 268,09 лева - неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 16.11.2019 г. до 15.03.2020 г.; от сумата от 8,94 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, за периода от 16.11.2019 г. до 15.02.2020 г., както и от сумата от общо 313,41 лева - неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 159,88 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.01.2020 г. до 09.12.2022 г. Претендира и направените в хода на исковото и заповедното производство разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор от особения представител на ответника в който се изразява становище за допустимост, но частична неоснователност на предявените искове. Навеждат се доводи за нищожност на клаузата за неустойка, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на срока му, поради накърняване на добрите нрави. Изразява се становище, че при уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, операторът ще получи имуществена облага в размер какъвто би получил по действащ договор, но без да предоставя услуга, т.е. би се обогатил неоснователно. По отношение на претендираната неустойка за невърнато оборудване се изразява становище, че по делото липсват доказателства за предоставянето му на абоната. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 3927/2023 г. по описа на СРС е, че по заявление на *************** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата общо 590,44 лева, представляваща главница за неплатени задължения по Договор за електронни съобщителни услуги и устройство 2 на изплащане, предоставяни със системен партиден № М 5508846, като част от Рамков договор, идентифициран с негов уникален № 504632447, през периода от 19.12.2019 г. до 25.05.2020 г., която сума е формирана, както следва: от сумата от 268,09 лева неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги; от сумата от 8,94 лева - неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане и от сумата от общо 313,41 лева - неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 159,88 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 18.01.2020 г. до 18.12.2022 г. /датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда/.
Тъй като издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.6 ГПК, съдът е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
По делото е представен договор № 504632447 от 08.02.2018 г., сключен между страните във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор на ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ. Съгласно т.4.5 от договора влизането в сила, срокът и прекратяването му, се посочват в съответното приложение, като договорът е в сила, докато е налице действащо приложение.
По делото е представено приложение № 1 от 04.04.2018 г. към гореописания договор, сключено за срок от 2 години, с активиран план Мтел Сърф S март 2018, по силата на което операторът се задължава да представи на потребителя електронни съобщителни услуги за телефонен номер **********. Съгласно клаузата на т.6.1 от Приложение № 1 „Ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент. Абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване“.
С Приложение № 1 от 27.08.2019 г. страните са сключили и договор за пакет фиксиран интернет, телевизия и гласова услуга. По делото няма данни за съставен протокол за предаване на „оборудването“, съгласно т.6.9 от приложението.
Видно от приложения по делото договор № 504632447 е, че на 04.04.2018 г. страните са сключили и договор за продажба на изплащане, съгласно който на ответника е предоставен таблет Lenovo Tab 7 3G Black Сърф S, при първоначална вноска от 2,98 лева и още 23 месечни вноски в общ размер на 68,55 лева. В 3 обективирания в договора погасителен план не са определени датите на падеж на отделните погасителни вноски, а са посочени само размерите им. Отделните лизингови вноски се фактурират към стойността на използваните мобилни услуги за всеки месечен период и се заплащат заедно, поради което за падеж на лизинговите вноски се приема падежът на периодичните плащания за използваните услуги, а именно след издаване на фактура и посоченият в нея краен срок на плащане.
По делото е приложен двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 04.04.2018 г., от който се установява предаването на лизинговата вещ.
По делото са представени 4 бр. фактури, както следва: фактура № 0403695558 за отчетен период 16.11.2019 г. – 15.12.2019 г., на стойност 68,93 лева, в т.ч. 2,98 лева лизингова вноска за стоки на изплащане и срок за плащане до 18.01.2020 г.; фактура № 0405268486 за отчетен период 16.12.2019 г. – 15.01.2020 г., на стойност 82,36 лева, в т.ч. 2,98 лева лизингова вноска за стоки на изплащане и срок за плащане до 19.02.2020 г.; фактура № 0406840025 за отчетен период 16.01.2020 г. – 15.02.2020 г., на стойност 70,94 лева, в т.ч. 2,98 лева лизингова вноска за стоки на изплащане и срок за плащане до 20.03.2020 г. и фактура № 0408408239 за отчетен период 16.02.2020 г. – 15.03.2020 г., на стойност 67,96 лева и срок за плащане до 18.04.2020 г.
По делото са представени и 7 бр. сметки за начислени неустойки за отстъпки от цена на услуга, за месечни такси и за устройство.
По делото са представени приложимите Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице, след проверка и изследване на база данни на ищеца е посочило, че процесните услуги са предоставяне през исковия период. Видно от заключението е, че от анализираната билинг система, вещото лице е установило наличие на детайлна информация за ползвани електронни съобщителни услуги през периода 16.11.2019 г. до 15.03.2023 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявените искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЕС и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД:
Процесния договор за съобщителни услуги, сключен между страните в настоящото производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното 4 поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци, свързано с упражняването от един от тях занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за настоящ ответник, тъй като писмено ги е приел.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на сключения между страните договор, представляващ частен диспозитивен документ, поради което следва да се приеме, че обективираните в него изявления изхождат от страната, сочена като техен автор. С оглед предходното настоящият съд намира, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по които с процесните фактури са начислени вземания в полза на ищеца.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът при преценката му по реда на чл.202 ГПК кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че крайният период, до който ответникът е ползвал мобилни услуги е 15.03.2020 г. Ето защо, съдът намира, че до тази дата облигационното правоотношение между страните е продължило да действа и да обвързва страните, поради което ответникът дължи заплащане на всички абонаментни такси и ползвани услуги до прекратяване на договора, които за процесния период възлизат на сумата от 268,09 лева.
Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e28b3233-6622-4078-93d5-daca8ae5f1ae