Решение № 373 от 30.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Варна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря М. П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110204411 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. С. З. с ЕГН ********** срещу НП № 532/02.09.2025 г. на зам. кмет на Община Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, оспорва се изложената в НП фактическа обстановка, като се твърди, че нарушението не е доказано.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от М.

З., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемият, редовно призована се представлява от юк Докова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 09.07.2025 г. в 15,20 часа св. Й. Х.,старши полицай в „Общинска полиция” ОД МВР – Варна съставила на жалбоподателя В. С. З. с ЕГН ********** в качеството му на собственик на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № *** глоба с фиш № 1000305386 за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, затова, че на същата дата паркирал в гр.Варна, *** върху тротоар.

З. обжалвал съставения фиш.При така депозираното възражение му бил съставен АУАН бланков № 00004748/21.07.2025 г. от св. Ц. С. за нарушение на чл. 94,ал.3 от ЗДвП, затова, че на 09.07.2025 г. около 15:20 часа в гр.Варна като водач на МПС – лек автомобил „Сузуки“ с 1 рег. № ***, негова собственост е паркирал върху тротоар или на неопределено от собственика на пътя или администрацията място.

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен и подписан от него с отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44,ал1 от ЗАНН са подадени писмени възражения, в които е посочено, че жалбоподателя е собственик и управител на автосервиз находящ се на ***.На посочената в акта дата твърди, че е спрял личния си лек автомобил пред сервиза на място, което било единствения достъп до сервиза.

АНО не приел направените възражения и въз основа на акта за установяване на административно нарушение, издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.94,ал.3 от същия закон определил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св. С. потвърждава констатациите изложени в акта за установяване на административно нарушение.Посочва, че акта е съставен въз основа на фиш.

От показанията на св.Х. се установява, че тя и колегата и били изпратени по устно разпореждане на началника на Общинска полиция на бул."Христо Смирненски" по сигнал за неправилно паркирани автомобили.На място установили няколко автомобила, които приели, че са паркирани върху тротоара, за което съставили глоби с фиш.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит като свидетел М.М., от чиито показанията се установява, че е бил в сервиза на процесната дата.Около 15 часа трябвало да се разместят автомобилите – да се изкара единият, за да влезе друг автомобил.Тогава видял, че полицейските служители поставят уведомление на чистачките на автомобила на жалбоподателя.Твърди, че сервизът е по протежение на околовръстния път, където има много магазини, сервизи и др., като за да влязат в тях автомобилите трябва да се качат на бродюра.Твърди, че района е като промишлена зона и покрай сервизите и магазините не минават пешеходци и майки с колички.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С., Х. и М., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.По същество е основателна.

2

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна , съгласно приложената Заповед № 0128/24.01.2024 год. на кмета на Община Варна. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от полицай от Общинска полиция при ОД на МВР – Варна, който е компетентно лице на основание чл.167 ал.2 от ЗДвП.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

В конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната норма предвижда за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства да спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци".

Състава на съда намира, че не беше доказано по несъмнен начин, че мястото, на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя представлява тротоар по смисъла на ЗДвП.

Съгласно параграф 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоар е "изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". Според св.Х. не е било възможно да определи откъде започва частната собственост, а е приела, че мястото на което е паркиран автомобила е тротоар, защото имало улица, бордюр и плочки на мястото, с оглед на което съставила глоба с фиш. Това обстоятелство обаче според състава на съда не е достатъчно, за да се приеме, че същото е тротоар, тъй като следва да се установи, че тази надлъжна част от пътя е предназначена само за движение на пешеходци, т.е., че няма друго предназначение извън посоченото, тъй като от показанията на свидетеля М. се установява, че посоченото място се използва за подход към сервизни клетки и е било с грубо излят бетон, който нямал нищо общо с изградения тротоар на отсрещната страна. Свидетелят също така посочва, че мястото където се е намирал сервизът е като промишлена зона, в която са разположени автосервизи, магазини за авточасти и е по цялото протежение на улицата и се спира за изчакване или пазаруване. В този смисъл от страна на въззиваемата страна не са представени достатъчно категорични доказателства, че посоченото място е тротоар, тъй като това не можа да бъде установено от приобщените по делото копия от кадастралната карта за ПИ ***, както и копия на чертежи от технически проект „Основен ремонт на бул.“Христо Смирненски“ от ул.“Прилеп“ до бул.“Осми приморски полк“. При липса на достатъчно категорични доказателства /при отчитане на доказателствената тежест в процеса/, съдът счете, че не беше доказано, че мястото, на което е бил паркиран автомобила на жалбоподателя е бил тротоар по смисъла на ЗДвП, поради което наказателното постановление трябва да бъде отменено.

3

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на процесуалния представител на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 532/02.09.2025 г. на зам. кмет на Община Варна, с което на В. С. З. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4