Решение № 1224 от 15.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1224 гр. Пазарджик, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220103315 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и уточненията към нея от И. П. С., ЕГН **********, първоначално изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Пазарджик, понастоящем в Затвора – гр. Враца, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ж.к. „Банишора“, бул.

„Ген. Столетов“ № 21.

В исковата молба и уточненията към нея ищецът лично и чрез процесуалния си представител, назначен по реда на чл. 95, ал. 2 от ГПК, твърди, че на 29.07.2024 г. бил в кИ. 406, на 4-ти етаж на Затвора в гр.

Пазарджик. На същия етаж в съседна кИ. – 410, други лишени от свобода от ромски произход били пили алкохол. Сочи, че съгласно чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС на лишените от свобода е забранено да употребяват спиртни напитки и наркотични вещества в пенитенциарните заведения. Поддържа, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (ГДИН) били извършили проверка по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, а главният директор е определил реда за използване на тестове, с които се установявала употреба на спиртни напитки на лишените от свобода, който в действителност са консумирали алкохол. Излага, че около 16,45 часа служителите на затворническото заведение го били извикали и му направили тест. Тестът бил направен и на други двама лишени от свобода, който също не били консумирали алкохол. След проведения му тест-дрегер, същият отчел 0,00 промила и служителят на ГДИН не му връчил препис от протокола, а на другите бил връчен такъв. Счита, че по отношение на него била налице осъществена дискриминация по два признака – лично положение и етническа принадлежност, както пряка, така и непряка. Това било така, защото бил тестван без да е дал повод за това и без да е употребил алкохол, 1 поради което бил по-неблагоприятно третиран, отколкото би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. На следващо място намира, че бил дискриминиран и поради невръчването му на протокол от проведеното изследване с дрегер, отново поради лично положение. Счита, че бил понеблагоприятно третиран, отколкото би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства в Затвора в гр. Пазарджик, тъй като другите двама били получили такива протоколи. Сочи се, че дори администрацията на затвора в Пазарджик да е спазила формално изискванията на нормативната уредба, то тя не била освободена да третира равно всички лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“. Сочи, че личностното му качество е на изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ при строг режим, а убежденията си защитавал чрез подаване на жалби и молби. Следвало да се направи сравнение с другите лица с такова качество, а именно лишените от свобода в затвора в гр. Пазарджик, при наличие за данни и нарушение на разпоредбата на чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС да бъдат тествани и да получат протокол от проведеното изследване. Поддържа, че претърпял неимуществени вреди от дискриминационното поведение на ГДИН, изразяващи се в болки и страдания, като същият ден изпитал силно главоболие, не успял да спи, почувствал се силно унижен, като тези действия уронили човешкото му достойнство, съответно породили чувство на страх и неоправданост, незащитеност и малоценност. Отправя искане съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че по отношение ищеца ответникът ГДИН, чрез действията на своите служители, е осъществил пряка/непряка дискриминация по признак лично положение и етническа принадлежност, като ищецът е понеблагоприятно третиран, отколкото би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства в Затвора в гр. Пазарджик, както и да се осъди ответникът да му заплати обезщетение в размер на 5 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с която исковата претенция се оспорва като неоснователна. Сочи, че не ставало ясно, как точно ищецът бил третиран по-неблагоприятно в Затвора в гр.

Пазарджик, в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства.

Намира, че не е достатъчно да се установи диференциран подход към ищеца, а е необходимо да се установи, че това третиране е извършено съзнателно и умишлено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр. Твърди, че такова умишлено третиране не било налице. Сочи, че не била посочена причинно-следствената връзка между претендираното неблагоприятно третиране и претърпените вреди, като не било посочено в какво се изразяват вредите, какви са техните параметри и интензивност. Сочи, че на посочената от ищеца дата постовият надзирател мл. инспектор А. Г. забелязал, че поведението на лишения от свобода И. Х. Д. е неадекватно, поради което незабавно сигнализирал на дежурния главен надзирател В. Л.. Същият незабавно разпоредил да се извършат проби за алкохол – общо на 7 лишени от свобода от 4-то отделение, сред които бил и ищецът. По време на проверката се установило, че пробите на четирима от проверените били положителни за алкохол. Пробата на ищеца била отрицателна, като веднага след това били снети обяснения на провинилите се лица. Намира, че не е налице неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лишени от свобода, които са били в нарушение след употреба на алкохол. Сочи, че никъде в 2

ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е налице задължение служителите да издават протокол при проба за алкохол с дрегер, когато пробата е отрицателна и не е налице нарушение на законовите норми. Такъв се издавал единствено в случаите, когато лишен от свобода е допуснал нарушение като е употребил алкохол, което е било констатирано по надлежен ред. След това се откривала процедура по дисциплинарно наказание на лишения от свобода, във връзка с чл. 101 от ЗИНЗС. Само тези факти сами по себе си променят административно-правния статус на лишения от свобода в негативен план, което водело до неблагоприятни последици именно за конкретния лишен от свобода. В случая по отношение ищеца нямало нарушение, съответно нямало необходимост от издаване на протокол за алкохолна проба, както и нямало негативна промяна в административно-правния статут на С.. Поради това не било налице понеблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лишени от свобода подложени на проба, а тъкмо обратното. Намира, че не е изпълнена хипотезата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр, доколкото нямало налична дискриминация по признак лично положение и етническа принадлежност, спрямо лишени от свобода нарушители, принадлежащи към друг етнос, различен от българския.

Допълнително сочи, че от представените с отговора справки се установявало, че ищецът многократно е наказван за употреба на алкохол, откази да даде проба за алкохол и заготовки за алкохол, което показвало, че надзирателния състав е имал основание да предположи, че след като има няколко други лишени от свобода употребили алкохол, съществувало и високо нИ. на вероятност ищецът да е допуснал нарушение в тази насока. В случая намира, че не е налице и не е прилагана никаква форма на пряка или непряка дискриминация по отношение ищеца С., при сравними условия спрямо другите лишени от свобода от зоната с повишена сигурност в Затвора – Пазарджик. Отправя искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез назначения му по реда на чл.

95 от ГПК процесуален представител, поддържа искова молба и моли за уважаване на предявените искове. В предоставен от съда срок представя писмена защита с изложени аргументи за основателност на предявените искове. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва като неоснователни предявените искови претенции и моли за тяхното отхвърляне.

Представя писмена защита с изложени аргументи за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от приетата докладна записка от 29.07.2024 г. до началника на Затвора – гр. Пазарджик, се установява, че на посочената дата 29.07.2024 г., около 16,15 часа постовият надзирател в затвора на пост № 2 – мл. инспектор А. Г., е забелязал неадекватно поведение на лишения от свобода И. Х. Д. и сигнализирал незабавно на дежурния главен надзирател - В. Л.. В тази връзка е извършена проверка за алкохол на седем лишени от свобода, в това число и на ищеца И. П. С.. Проверката е установила положителни проби за употреба на алкохол при четири от проверените лица, както следва: И. Х. Д.

– 2,94 промила, К. М. А. – 0,90 промила, И. А. Д. – 0,07 промила и М. Б. М. – 3

0,07 промила. По отношение другите проверени лица В. В. И., А. Т. В. и ищеца И. П. С. пробата е била отрицателна, като дрегерът е отчел 0,00 промила. След проверката лишеният от свобода И. Д. бил изолиран.

Във връзка с проверката са снети обяснения от лишените от свобода А. Т.

В., К. М. А., М. Б. М. и И. А. Д., от които се установява, че по-рано през деня А. и Д. били в кИ.та на Д. и започнали да пият одеколон, закупен от лафката на затвора. Към тях се присъединили и лишените от свобода М. и Д., които също опитали напитката.

Видно от приобщените по делото заповеди от 01.08.2024 г. началникът на Затвора – гр. Пазарджик е наложил дисциплинарни наказания за нарушаване на реда в затвора на основание чл. 101, т. 2, във вр. с чл. 102, във вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, на лицата К. М. А. – извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни, И. А. Д. – извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни и М. Б. М. – извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 3 дни.

Във връзка с проверката за употреба на алкохол на процесната дата ищецът И. С. е подал жалба с вх. № Ж-828/06.08.2024 г. до ГДИН, която е оставена без уважение видно от приобщеното по делото писмо с рег. № 7244/14.08.2024 г. на заместник – главния директор на ГДИН - ст. комисар Ц.

Ц.. В същата е посочено, че протокол за проверката на алкохол не е предаден на ищеца, тъй като няма законово изискване това. Посочено е, че според разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС на лишените от свобода се предава протокол при извършване на личен обиск и претърсване, каквито не са правени на С..

От приложената по делото справка за наложени дисциплинарни наказания на ищеца С. се установява, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от 11 години, както и че е наказван 10 пъти в Затвора – гр. София и ЗОЗТ – Кремиковци, за притежание на неразрешени вещи – мобилни апарати, както и за откази да бъде тестван за употреба на алкохол. Установява се още, че по време на престоя си в Затвора в гр.

Пазарджик в периода от 2022 г. до м. 11.2024 г., на същия са наложени 33 дисциплинарни наказания за неизпълнение на разпореждания на надзорно охранителния състав, за държане на неразрешени вещи, включително такива с мирис на алкохол, влизане в словесни пререкания и нерегламентирани контакти с други лишени от свобода, откази да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, повреждане имущество на затвора, притежание на субстанция за алкохол, заготовка за алкохол и други.

Като свидетели по делото са разпитани лицата С. Г. Р. и Н. Н. А., изтърпяващи наказания „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик.

Свидетелят Р. споделя, че през 2024 г. дълго време са били с ищеца в четвърто отделение на затвора, както и че през м. юли 2024 г. на ищеца и други лишени от свобода им били направени проби за употреба на алкохол с дрегер. Излага, че не се правели често такива проверки от страна на затворническата администрацията, тъй като употребата на алкохол в затвора била много трудна заради ежедневните обиски. За конкретната проверка счита, че ищецът бил проверен заедно с другите лица, тъй като имал неразбирателства с администрацията. Сочи, че ищецът спазвал нарежданията на затворническата администрация, както и записаното в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.