Решение № 14816 от 30.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48611/2023
- Вид
- Решение № 14816
- Подписан
- 30.07.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 14816 гр. С, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110148611 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен от „А“ ЕООД, ЕИК ****** срещу ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК ****** осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, предявена като частичен иск от вземане в размер на 14323,21 лева за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – щети по собствения на ищеца л.а. „Хюндай И10“ с рег. № СВ **** ТР, в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 18.05.2023 г. в гр. Пловдив, по вина на водач на л. а. със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 18.05.2023 г. в гр. Пловдив, в района на кръстовището между бул. „Марица“ и бул. „Руски“, е реализирано ПТП по вина на водача на л.а. „Мерцедес Ц290“ с рег. № РВ **** НС, който при движение по бул. „Марица“ с посока от бул. „Васил Априлов“ към бул. „Цар Борис III Обединител“, преди да влезе в тунела на кръстовището подава мигач за десен завой, давайки индикация, че ще се включи по ул.
„Мостова“, но вместо това продължава направо като реализира удар в предната лява страна на завиващия надясно за включване по бул. „Марица“ и навлизане в тунела при кръстовището л.а. „Хюндай И10“ с рег. № СВ **** ТР. Твърди, че в резултат от процесното ПТП на притежавания от ищеца автомобил са нанесени множество щети, отстраняването на които било на обща стойност от 14323,21 лв. Сочи, че към датата на произшествието по отношение на причинилото процесното ПТП МПС е била налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Твърди, че е изпратил надлежна покана за заплащане на застрахователно обезщетение до ответното дружество, по която е образувана щета № 0015-5000-23-000501, но плащане не последвало. Моли за 1 уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че ищецът е отправил до ответника по извънсъдебен ред искане за заплащане на претърпените в резултат от процесното ПТП имуществени вреди с молба, въз основа на която е образувана щета № 0015-5000-23-000501, по която е отказано плащане, за което ищецът е уведомен с писмо с изх. № 7565/31.08.2023 г.
Твърди, че водачът на увредения автомобил не е спазил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, поради което вината за настъпване на процесното ПТП е негова, а не на застрахования при ответника водач. Оспорва процесното ПТП да е настъпило по твърдения в исковата молба механизъм. Счита, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва като неоснователна и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда право на увреденото лице да получи обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително и вредите, причинени на чуждо имущество. При вреди на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда – чл. 499, ал. 2 КЗ, както и предвидената в договора застрахователна сума – чл. 429, ал. 1, т.1 КЗ.
Следователно отговорността на ответното дружество по иска с правно основание чл.
432 КЗ е предпоставена от установяването от ищеца, че същият е претърпял имуществени вреди – щети по л.а. „Хюндай И10“ с рег. № СВ **** ТР, които се намират в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на МПС, както и техния размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, респективно че е погасил претендираното вземане.
Страните по делото не спорят, поради което е обявено за безспорно с доклада по делото, а и се установява от събраните доказателства, че на 18.05.2023 г. е настъпило ПТП между л. а. „Хюндай И10“ с рег. № СВ **** ТР, собственост на ищцовото дружество и л. а.
„Мерцедес Ц290“ с рег. № РВ **** НС, управляван от водач, застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП, както и че ищецът 2 е уведомил ответника за настъпилото ПТП.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху останалите предпоставки за изплащане на обезщетението, а именно въпросите, свързани с причинно-следствената връзка между уврежданията и механизма на ПТП, вината на водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредите.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение на съдебноавтотехническа експертиза.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита като свидетели на водачите на автомобилите, участвали в процесното ПТП, приетите по делото Протокол за ПТП № 1822948 от 18.05.2023 г. и Наказателно постановление № 23-1030-002771 от 06.06.2023 г., както и заключението по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
При съвкупния анализ на събраните доказателства, съдът намира, че по делото се установява изложения в исковата молба механизъм на ПТП, а именно: на 18.05.2023 г., около 15:30 часа, лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС, се движи по бул.
„Марица“, с посока от ул. „Васил Соколов“ към ул. „Цар Калоян“, като преди кръстовището с ул. „Мостова“ водачът - свидетелят Г. С. Х. подава десен пътепоказател, но преминава през кръстовището направо. В същия момент по ул. „Мостова“ се движи лек автомобил „Хюндай И10“, с рег. № СВ****ТР, като на кръстовището с бул. „Марица“, водачът му свидетелката М. Г. В. спира на знак „Стоп“, след което, възприемайки идващия от лявата й страна лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС, който е с включен десен пътепоказател (мигач), предприема маневра за потегляне, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и между тях настъпва удар.
От показанията на свидетелката В. се установява, че преди да настъпи произшествието е преминала с управлявания от нея автомобил по Моста на Герджика, улица „Победа“ и слязла по улица „Мостова“, като се движила от квартал „Кършияка“ в посока към бул.
„Руски“. След като слязла от моста на ул. „Мостова“ спряла на знак „Стоп“, огледала се и видяла, че движещият се по бул. Марица от лявата й страна автомобил е с пуснат мигач за завой надясно. Поради това свидетелката счела, че този автомобил ще се качва по ул.
„Мостова“ и потеглила, но автомобилът продължил направо и настъпил сблъсък помежду им. Счита, че другият водач е пуснал мигача поне два метра преди завоя, като се движел със скорост около 60-70 км/ч, и леко намалил скоростта преди кръстовището.
Показанията на свидетелката В. се потвърждават и от приетото по делото влязло в сила Наказателно постановление Наказателно постановление № 23-1030-002771 от 06.06.2023 г., с което на водача лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС – Г. С. Х., е наложена глоба за виновното нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на 3 хората и да причинява имуществени вреди.
От показанията на свидетеля Г. С. Х. се установява, че управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС по бул. „Марица“, като възнамерявал да се качи на моста за бул. Руски като завие на дясно по улицата след тунела, т.е. по следващата улица.
Посочва, че около 7-8 метра преди отбивката за ул. Мостова, на която се намирал автомобилът на свидетелката, включил десния мигач и при преминаване покрай отбивката мигачът е бил включен. Счита, че ПТП е настъпило, тъй като водачът на другото МПС не е спряла на знак „Стоп“.
Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са както поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС, който с включен десен пътепоказател е предприел преминаване през кръстовището направо, така и поведението на водача на лек автомобил „Хюндай И10“, с рег. № СВ****ТР, която е предприела маневра за завой надясно без да изчака преминаването на идващия от лявата й страна лек автомобил „Мерцедес“.
Предвид изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, включително и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че в конкретния случай е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в съдебната практика се е наложило разбирането, че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП и в ППЗДвП правила не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на обезщетението, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат (Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. № 1787/2015 г., II ТО, ВКС, Решение № 142 от 07.08.2017 г. по т. д. № 3266/2015 г., II ТО, ВКС и мн. др.). В конкретния случай от заключението на САТЕ е видно, че поведението и на двамата водачи се намира в пряка причинна връзка с вредоносното събитие, тъй като от техническа гледна точка настъпването на ПТП е било предотвратимо от всеки един от тях при съблюдаване на правилата за движение по пътищата.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение (вината) на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Поведението на увреденото лице следва да е станало причина или да е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, т. е. намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо ако 4 са събрани доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като определеният размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия.
С оглед изяснения механизъм на ПТП, безспорно водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС е нарушил правилата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която разпоредба всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая водачът на лек автомобил „Мерцедес Ц 290“, с рег. № РВ****НС – Г. Х. в несъответствие с подадения от него светлинен сигнал е продължил движението си направо, вместо надясно, поради което с поведението си пряко е създал опасност и пречка за движението на лек автомобил „Хюндай И10“, с рег. № СВ****ТР. Поради това и поведението му е противоправно и се намира в пряка причинноследствена връзка с вредоносния резултат.