Определение № 230 от 25.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20262100600162 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас, ТО – Айтос срещу протоколно определение № 36/26.01.2026 г., постановено по АНД № 2/2026 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което на основание чл. 378, ал. 3, изр. 2 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

С атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че изложената в постановлението на прокуратурата фактическа обстановка е непълна, доколкото в доказателствата по досъдебното производство се съдържат данни за отправена закана с убийство към пострадалата, която не е намерила отражение във фактическата част на обвинението и е налице възможност за квалификация по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Поради това съдът е прекратил съдебното производство по глава 28 от НПК и е върнал делото на прокурора.

Определението по чл. 378, ал. 3 от НПК има преграждащ характер, тъй като прекратява съдебната фаза и препятства разглеждането на делото по същество, поради което подлежи на инстанционен контрол съгласно чл. 341 и сл. от НПК.

Прокурорът протестира определението като неправилно. Протестът е 1 подаден в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Първоинстанционното производство е било образувано по реда на глава 28 от НПК – по внесено постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Производството по глава 28 от НПК е извънреден процесуален ред, приложим само при наличие на всички материалноправни и процесуални предпоставки на чл. 78а от НК. Съгласно чл. 378, ал. 2-3 от НПК, съдът е ограничен от фактическата рамка на внесеното постановление, като не може да дописва факти, които не са включени в обвинението и не може да извършва преквалификация към по-тежък състав извън пределите на обвинението, а при констатиране на данни за престъпление, несъвместимо с чл. 78а от НК, е длъжен да прекрати производството и да върне делото на прокурора. Това произтича от принципа на разделение на процесуалните функции – прокурорът формулира обвинението, а съдът осъществява контрол в неговите рамки.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че от доказателствата по досъдебното производство се установяват данни, че обвиняемият, след като е повалил пострадалата на земята, по време на нанасянето на ударите в областта на лицето и тялото е изрекъл по неин адрес думите „Ще те убия“. Изразът „Ще те убия“ е възприет от свидетели и е обективиран във видео- и аудиозапис, приложен към делото, предмет на техническа експертиза /ведно с допълнителна експертиза/. Посочените факти не са включени във фактическата част на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност.

За съставомерността по чл. 144, ал. 3 от НК е достатъчно заканата да е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването . В конкретния случай заканата е отправена в момент на физическо насилие, съпътства реално упражнявана сила, деецът е бил в положение на фактическо надмощие, а изразът „Ще те убия“ е възприет от свидетели и е обективиран в технически запис. Заканата, отправена в контекста на упражнявано физическо насилие, обективно е годна да възбуди основателен страх от осъществяването й по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК. Следователно изводът на първоинстанционния 2 съд, че са налице данни и за евентуално престъпление по по-тежък състав, е обоснован.

Съгласно чл. 378, ал. 3 от НПК, когато съдът констатира, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК, той прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. В производството по глава 28 от НПК съдът е ограничен от фактическите рамки на внесеното постановление. Той не може да допълва фактическата обстановка, да включва нови обективни признаци на престъпление, да преквалифицира към по-тежък състав, без да е налице съответно обвинение. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че в доказателствения материал се съдържат данни за евентуално престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, които не са намерили отражение в постановлението. Нещо повече – има и такова повдигнато обвинение в досъдебното производство наред с внесеното в съда обвинение, което изначално е било пречка по смисъла на чл.

377, ал. 1, предл. 1 от НПК за внасяне на делото в съда по реда на глава 28 от НПК – предвид наличието на хипотезата за множество престъпления по чл.

78, ал. 7 от НК за неприложимост на този институт.

При наличие на несъответствие между доказателствата и фактическата рамка, единственият законосъобразен процесуален изход е този по чл. 378, ал.

3 от НПК. Следва да се отчете и контекстът на деянието: конфликт между бивши съпрузи; самоволно извеждане на дете от детско заведение; упражнено физическо насилие в присъствието на детето; словесна закана за лишаване от живот. Този комплекс от действия повишава интензитета на обществената опасност и изключва възможността въпросът да бъде разгледан формално в рамките на облекчената процедура по глава 28 от НПК без предварителна прокурорска преценка относно точната правна квалификация.

Въззивният съд намира за необходимо, наред с изложеното, да отчете и следното:

Досъдебното производство е било образувано по повод достатъчно данни за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. В хода на разследването обвиняемият първоначално е бил привлечен за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Впоследствие, по разпореждане на наблюдаващия прокурор, е указано да се изготви нов обвинителен диспозитив за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като обвиняемият е бил привлечен 3 за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което е внесено и постановлението по реда на глава 28 от НПК в съда.

По делото липсва произнасяне относно първоначално повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Това представлява процесуално нарушение, тъй като в досъдебната фаза е било налице обвинение за престъпление, което не е намерило изрично разрешаване – нито чрез прекратяване, нито чрез отделяне, нито чрез внасяне в съда. Наличието на висящо и неприключило обвинение изключва възможността за законосъобразно внасяне на делото по реда на глава 28 от НПК, още повече при съобразяване разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.

В допълнение въззивният съд намира, че в постановлението липсва и надлежна фактическа обосновка относно приетата квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Посочена е квалифициращата хипотеза „по хулигански подбуди“, без във фактическата част да са изложени конкретни обстоятелства, които да обосноват наличието на такива подбуди по смисъла на закона.

Същевременно от доказателствата по делото се установява, че деянието е извършено в контекст на конфликт между бивши съпрузи, при наличие на предходни лични отношения и във връзка с упражняване на родителски права, което поставя въпроса за приложимост на квалификацията по чл. 131, ал. 1, т.

5а от НК – извършване на деянието в условията на домашно насилие.

Следва да се отчете и обстоятелството, че деянието е извършено на 05.05.2023 г., т.е. след влизане в сила на редакцията на чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК, поради което тази правна възможност е била действаща към момента на извършване на деянието и е следвало да бъде обсъдена при формиране на обвинението.

Горните констатации допълнително потвърждават правилността на извода на първоинстанционния съд, че са налице съществени несъответствия между доказателствения материал и внесеното постановление, както и данни за допълнителна по-тежка и различна правна квалификация, които не могат да бъдат отстранени в рамките на съдебното производство по глава 28 от НПК.

При това положение единственият процесуално допустим и законосъобразен изход е прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за прецизиране на обвинението и произнасяне по всички повдигнати обвинения.

4

Като е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Определението е постановено при правилно приложение на чл. 378, ал. 3 от НПК, мотивирано, съобразено с доказателствата по делото и съответстващо на процесуалните правомощия на съда.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 36/26.01.2026 г., постановено по АНД № 2/2026 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5