Определение № 1060 от 26.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1060 гр. Благоевград, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500955 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№6522/25.07.2024 г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“№49, бл.53 Е, вх.В, чрез юрк. И.Т., против Определение № 611/11.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 353/2024г. по описа на РС – Петрич, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за изменение на Решение № 207/24.06.2024г., постановено по гр. д. № 353/2024г. по описа на Районен съд град Петрич, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение и присъдено такова в размерите, посочени в Наредба № 1/2004г. без ДДС.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е представен отговор на частната жалба.

Счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и слева да бъде потвърдено.

След като прецени доводите и възраженията на страните, както и приложените по делото писмени материали, намира, че частната жалба е подадена в срок (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), насочена е и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал.2 вр. с чл.

260 и чл. 261 ГПК.

С Решение № 207/24.06.2024 г., постановено по гр. д. № 353/2024г. по описа на Районен съд град Петрич първоинстанционният съд уважил изцяло исковите претенции и осъдил ответното дружество на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 531 лева с ДДС.

Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд е определил 1 възнаграждението за всеки иск. Районният съд е посочил, че като база ползва материалният интерес по делото въз основа на сбора на цената на отделните искове, последното напълно се споделя и от настоящи състав.

Въззивната инстанция съобразява, че с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е дадено тълкуване, което е в смисъл, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение; че чл.

101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимни цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики и че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл.38 от ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда (Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС). Районният съд правилно е преценил фактическата и правна сложност на делото и е ползвал като ориентир Наредба № 1/2004 г. Предвид материалният интерес от 1425 лева, минималното адв. възнаграждение 2 възлиза на 442,50 лева и именно такова е определеното от първа инстанция.

Въззивният съд споделя мотивите на районният съд относно фактическата и правна сложност на делото и не следва да ги преповтаря.

Отделно, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. към възнаграждението следва да бъде добавено и ДДС, като според последно цитираната разпоредба дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20 % ДДС, включително и в процесния казус, а именно при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В подкрепа на този извод са Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 50088 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1445/2021 г., II т. о., ТК и редица други. По тези съображения възнаграждението в процесния казус трябва да включва ДДС и с него общата сума е в размер на 531 лева.

С оглед на изложените дотук мотиви, атакуваното определение на Районен съд Петрич, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящото определение е окончателно, тъй като съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК съдебният акт, в който е налице произнасяне за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в процесния случай спорът по делото може да бъде разгледан единствено в двуинстанционно производство.

Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 611/11.07.2024 г., постановено по гр.д.

№ 353/2024г. по описа на РС – Петрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3