Решение № 76 от 13.05.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 131/2025
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.7 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Монтана, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Т.А ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251630200131 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
24-0996001901/21.10.2024г. на Началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Монтана, с което на Л. Б. В. от село Септемврийци, обл.Монтана на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, тъй като фактическата обстановка не отговаряла на описаната, а и наказанието било явно несправедливо, като завишено.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично, а процесуалния му представител твърди, че наказаният не е възприел, че този сигнал касае него, а не водач на друг автомобил. Алтернативно се моли за намаляване на санкцията. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоопределения срок, от процесуално легитимирана страна, която има право на жалба, поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
На 05.09.2024г. жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сеат Толедо“ с ДКН М 22 03 ВТ. Преминал в района на село Мърчево през рамка на БГ ТОЛ, която отбелязала, че управлявания от жалбоподателя автомобил бил без заплатена винетна такса. В 09.15 часа вече на път II-81, на КПП на входа на град Монтана свидетелите И. Н. И. и Т. П. Т.-служители на БГ ТОЛ, подали сигнал със стоп-палка по образец да спре на посоченото място с цел да му бъде съставен акт за допуснатото нарушение. Наказаният въпреки, че възприел подадения сигнал не спрял и продължил движението.
След установяване на водача като Л. Б. В., свидетелят Е. Л. Н. му съставил АУАН № 1901 от 27.09.2024г. в негово присъствие и му го връчил.
Нарушителят го подписал с възражението, че не е видял, че служителите на БГ ТОЛ са му подали сигнал за спиране по образец.
На базата на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което нарушителят бил наказан за нарушение на чл. 103 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като му била наложена глоба в размер на 100 лв. и му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели, както и частично от възраженията на жалбоподателя, както и от писмените доказателства АУАН, справка нарушител водач.
Съдът кредитира свидетелските показания и на двамата свидетели доколкото същите са логични и се подкрепят от наличния доказателствен материал. Видно от гласните доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите, съдът намира за доказана фактическата обстановка по нарушението така както е описана в АУАН. Показанията на свидетелите се подкрепят взаимно и от писмените доказателства, в частта на мястото и времето на проверката и действията на актосъставителя.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени 2 изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Мястото на нарушението е точно посочено и в двата акта (АУАН и НП). Същото е индивидуализирано в достатъчна степен и не създава неяснота за нарушителя.
Извършеното нарушение е описано недвусмислено и изчерпателно в унисон с ангажираната административно наказателна норма и правилото за поведение.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Съдът намира, че са посрещнати минималните изисквания да е описано нарушението като задълженията на служителя на контролния орган, който бил подал сигнал със стоп палка са описани достатъчно конкретно и фактически.
Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата за съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН. В същия е дадена правилна правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл.34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени. Не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспиране на подаден сигнал със стоп-палка от контролните органи.
От правна страна съдът намери следното:
3
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.103 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Безспорно по делото се установи, че при подаден сигнал от служител на БГ ТОЛ, чиито правомощия са изрично уредени, водачът на лекия автомобил не е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП да спре при подадения със стоп-палка сигнал.
Съдът не споделя изложените от жалбоподателя възражения за липса на субективния елемент на нарушението, а именно че жалбоподателят не е възприел подадения сигнал. Шофьорите, независимо от личностните си особености и натовареността на трафика, са длъжни да обезпечат при управлението на поверените им МПС да осигурят възможност на контролните органи да могат да изпълняват задълженията си вменени им от ЗДвП.
Доколкото нарушителят В. е имал право да управлява МПС, то същия е бил признат за годен да възприема пътната обстановка в достатъчна степен на детайлност, за да може и да възприема контролните органи, които с конклудентни действия са му разпоредили да спре, за да му бъде извършена проверка. Нещо повече, от показанията на свидетелите разпитани в хода на въззивното производство се установява, че жалбоподателят не само ги е видял, но им е помахал с ръка.
Поради горните разсъждения съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Установява, се по несъмнен начин в процеса, че жалбоподателя като водач на МПС не е спрял на подаден от контролен орган сигнал със стоп-палка по обарзец.
Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като не е изпълнил вмененото му задължение за обезпечи възможността на контролните органи да изпълнят служебните им задължения по контрол на движещите се по пътищата МПС-та, извършващи 4 превози на товари и пътници.
От субективна страна нарушителят е действал виновно при вина непредпазливост. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, а именно могъл е, тъй като не е имал обективна пречка и е бил длъжен да предвиди, че при неизпълнение на задължението си да следи за сигналите на контролните органи ще настъпи вредоносния резултат, а именно пропускане на сигнала със стоп-палка и съответно неспиране при подадения сигнал. По силата на чл.7 ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП, нарушителят следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.179 ал.1 т.4 от ЗДвП.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, която предвижда санкция налагане на глоба и лишаване от право на управление на МПС на водачи, които не изпълняват нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
Именно подаването на сигнал със стоп палка е разпореждане на органите с конклудентни действия.
Правилно са наложени две наказания за едно и също нарушение, доколкото това е законодателно решение поради завишената обществена опасност на нарушението и двата вида наказания са предвидени кумулативно в санкционната норма.
Административните наказания глоба и лишаване от право обаче са неправилно индивидуализирани в рамките на диапазона предвиден в санкционната разпоредба.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване 5 на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, доколкото не е изложен нито един аргумент защо е постановена глоба около средния размер - 100 лв., както и лишаване от право за срок повече от минималния. Липсват отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, за определяне на санкцията в различен от минималния размер и това не следва да се прави едва с акта на въззивната инстанция. Съдът намира, че поставянето му в невъзможност да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган относно приетия за справедлив размер на санкцията опорочават постановлението в тази му част и същата следва да се намали до предвидения минимум. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
От друга страна, социалното и материално положение на нарушителя, ведно с липсата на доказателства за предходни нарушения на правилата за движение по пътищата обуславят административното наказание глоба за нарушението по чл.103 от ЗДвП във връзка с чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП да бъде определени в рамките на минимума определен в съответната санкционна норма- както следва: 50 лева глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.28 и чл.58г от ЗАНН, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
По разноските:
Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес е изрично уреден в чл.63 д ал.1 от ЗАНН, а именно по реда на АПК. В конкретният случай не е направено искане за присъждане на разноски от нито една от страните по делото, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по тях.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯВА
Наказателно постановление
№
24-0996001901/21.10.2024г. на Началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР Монтана, с което на Л. Б. В. от село Септемврийци, обл.Монтана на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 50 лв. и срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство на 1 (един) месец.