Решение № 131 от 05.07.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Търговище, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. Д. като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20233530200293 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв.Д. П. – АК – Търговище, действащ като пълномощник на „АТЕШ ТРАНС“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 203626577, представлявано от управителя Т. Й., представляван от пълномощника си Б.

Д. против Наказателно постановление № 38 – 0003353 от 02.12.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. Считайки, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено.

В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника с искане за присъждане и на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата с искане НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е

ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи 1 следното от фактическа страна:

На 21.09.2022г. в изпълнение на заповед № 64- 00 – 55 229/1/21.09.2022г. на Директора на РД „АА“ - Русе, инспектори от РД „АА“ Русе извършили комплексна проверка на „АТЕШ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203626577, притежаващо лиценз на Общността с № 16525 от 28.11.2016г. за международен превоз на товари. Проверката обхващала периода от 21.09.2021г. до 20.09.2022г. С писмо рег.№ 64-00-55-229/10.08.2022г. от управителя на фирмата били изискани документи за проверка от последните 12 месеца, включително информацията от дигиталните карти и от паметта на дигиталните тахографи на използваните товарни автомобили. Контролните органи установили, че в проверявания период транспортното предприятие е използвало МПС – влекач „Ивеко Стралис АС 440 С 45 ТП“ с рег.№ ******, кат.N3, снабдено с дигитален тахограф „Siemens AG DTCO 1381“ със сериен № 0001136469. Било установено, че превозвачът не е осигурил записване на данните от посочения тахограф за периода от 10.04.2022г. до 26.04.2022г. и от 28.04.2022г. до 15.06.2022г., когато е сваляна информацията от паметта му.

Резултатите от извършената проверка били отразени в Констативен протокол № 64- 00 -55 -229/2/ 21.09.2022г. Предвид установените обстоятелства, на дружеството бил съставен АУАН № 326291/ 21.09.2022г. за нарушение на чл.10, § 5, б. "а", (i) от Регламент 561/2006г. Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно постановление № 38- 0003353 от 02.12.2022г., с което за нарушение на чл.10, § 5, б. "а", (i) от Регламент 561/2006г. и на основание чл.93г, ал.2, пр.1 от ЗАвПр наложил на „АТЕШ ТРАНС“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000лв.

Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. М. –Д..

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвПр и приложената Заповед № РД - 0830/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, но не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби, АУАН и НП следва да съдържат определени реквизити - описание на нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. ЗАНН - в чл.53, ал.2, предвижда възможност за саниране на някои пропуски в съдържанието АУАН, но такава 2 възможност за НП не е предвидена – в същото следва ясно, пълно и точно да са описани всички обстоятелства, обосноваващи извършеното нарушение.

В случая, при издаването както на АУАН, така и на НП не е посочена датата на извършване на административното нарушение – задължителен реквизит, съгласно чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно е, че в тях е отбелязана датата на проверката и констатиране на нарушението, която обаче не съвпада с датата на неговото извършване.

В АУАН и НП нарушението е описано, като е посочено, че превозвачът не е осигурил записването на данните от процесния дигитален тахограф за два периода, а именно – за периода от 10.04.2022г. до 26.04.2022г. и от 28.04.2022г. до 15.06.2022г.,

„когато е сваляна информацията от паметта на дигиталния тахограф. Както в АУАН, така и в НП не е записано кога е осъществено въпросното сваляне на информация /включваща двата периода, посочени в НП/, както и дали то е извършено на един или два пъти. Липсата на тези данни не позволява да се установи както кога е извършено нарушението, така и дали се касае за едно или за две нарушения. В последния случай, съгласно чл.18 от ЗАНН, всяко от нарушенията би подлежало на отделно санкциониране.

В АУАН и НП липсва и място на нарушението. Отбелязано е мястото на извършване на проверката, но не и на нарушението. Липсата на този задължителен реквизит не дава възможност да се прецени и местната подсъдност на казуса при съдебен контрол.

С НП дружеството – жалбоподател е санкционирано на основание чл.93г, ал.2 от ЗАвПр, който гласи: „На превозвач или на лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3000 лв.“.

От цитирания текст следва, че съставът на административно нарушение по чл.93г, ал.2 от ЗАвПр ще е осъществен ако превозвачът не е осигурил извличане на всички данни от тахографа. Именно това е изпълнителното Д.ие на нарушението. В АУАН и НП обаче такова Д.ие не е описано, а е посочено, че транспортното предприятие „не е осигурило записването на данните“ от дигиталния тахограф за съответните периоди. Посочено е и че нарушението е извършено, “когато е сваляна информацията“ от паметта на тахографа. Не 3 може да се приеме, че използваните в АУАН и НП понятия „записване“ и „сваляне“ на данни са равнозначни по смисъл с нормативно употребеното понятие „извличане“ на данни. Последното има легално определение в чл.2, т.2, б.“н“ от Регламент 165/2014г. на Европейския парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (EИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (EО) 561/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт. По смисъла на тази разпоредба „извличането“ представлява копиране заедно с електронния подпис на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие, че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. Неточно използваната терминология от актосъставителя и от наказващия орган има за последица ненадлежно описание на изпълнителното Д.ие на нарушението.

Посочените пропуски и неточности в съдържанието на НП не могат да се санират в съдебната фаза на производството и представляват съществени нарушения на процесуалния закон. Като такива са достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП без да се прави проверка по съществото на фактите и правилното приложение на материалния закон. НП следва да отговаря на всички изисквания, които законът поставя към него и най - вече на реквизитите на съдържанието му. Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно- наказателната отговорност на съответния субект без да ограничава процесуалните му права.

Предвид изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 при интерес 4 от 1000 до 10000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. При интерес в размер на 3000 лева, както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, което означава, че е договорено възнаграждение в минималния размер, тъй като от фактурата е видно, че чистото възнаграждение без ДДС е в размер на 600 лева. Това възнаграждение се явява данъчна основа за определяне на подлежащото на заплащане адвокатско възнаграждение с включен ДДС на адвокати, регистрирани по ЗДДС. Съгласно § 2а от ДР към Наредба №1 /09.07.2004г. за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.

Следователно предвидените в разпоредбите на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. размери на адвокатски възнаграждения са без включен в тях ДДС, който се начислява отделно върху вече определеното по реда на посочената наредба възнаграждение. Поради изложеното, преценката за прекомерност следва да се прави по отношение договорения размер на възнаграждението без ДДС.

При това положение договореното в случая в минималния законов размер от 600 лева адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като същото подлежи на присъждане ведно с начисления върху него и заплатен като реални разходи от спечелилата делото страна ДДС. С оглед горното, ИА"АА" като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 720 лева.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 – 0003353 от 02.12.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „АТЕШ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203626577, със седалище и адрес на управление - гр.Търговище, кв. „Запад“ бл.4, вх.В, ап.24 представлявано от Т. Й. за нарушение на чл.10, § 5, б. "а", (i) от Регламент 561/2006г. и на основание чл.93г, ал.2, пр.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

5

О С Ъ Ж Д А Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София да заплати на „АТЕШ ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 203626577, със седалище и адрес на управление - гр.Търговище, кв. „Запад“ бл.4, вх.В, ап.24, представлявано от Т. Й. сумата от 720лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6