Решение № 720 от 02.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 720 гр. Благоевград, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20231210100956 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., чрез пълномощника си адв. К. П., Адвокатска колегия - Благоевград, с адрес за призоваване: гр. Б. против Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, Булстат 101619985, със седалище и адрес на управление град Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ 66, представлявана от директора С.а И.а.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, Булстат 101619985, със седалище и адрес на управление град Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ 66, представлявана от директора С.а И.а на основание чл. 224, ал. 1 от КТ да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. сума в размер на 1200.00 лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 7 работни дни и за 2021г. в размер на 13 работни дни, ведно със законна лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е сключил с ответника трудов договор от 12.02.2007год., като ищецът работил по трудово правоотношение в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, Булстат 101619985 и е изпълнявал длъжността “технически сътрудник /снабдител, доставчик/” в дирекция „АФПД“ с код по НКПД 43212015.

Сочи се, че със заповед № РД-07-73/22.06.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ на ищеца е прекратено трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение, считано от 22.06.2020г.

Излага се, че с влязло в сила на 17.01.2023г. съдебно решение № 908551/03.11.2020г. постановено по гр. дело № 1132/2020г. по описа на Районен съд - Благоевград е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД-0773/22.06.2020г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “технически сътрудник /снабдител, доставчик/” в дирекция „АФПД“ с код по НКПД 43212015.

Във връзка с влязлото в сила съдебно решение се твърди, че ищецът е постъпил на работа на 01.02.2023г., като на 01.03.2023г. трудовото му правоотношение е прекратено на 1 основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Сочи се, че в периода от 22.06.2020г. до 24.08.2020г. ищецът е заемал длъжността работник товаро-разтоварна дейност в търговското дружество „ЕЛ ЗЕТ ТРУП“ ООД, а в периода от 01.09.2021г. до 01.02.2023г. е заемал длъжността старши инспектор в звено „Инспекторат“ към Община Благоевград.

Посочва се още, че в периода от 25.08.2020г. до 31.08.2021 г. ищецът не се е намирал в трудови или приравнени на тях правоотношения с физически или юридически лица, тъй като а този период е бил регистриран като безработен в Агенцията по заетостта.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 354, ал. 1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в следните случаи: работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, поради което се твърди, че в периода от 25.08.2020г. до 31.08.2021г. за който ищецът не се намирал в трудови или приравнени на тях правоотношения с други физически или юридически лица му се признава за трудов стаж в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, като за този период от време ищецът има право да ползва платен годишен отпуск.

Твърди се, че с Решение по съединени дела С-762/18, QH/Върховен касационен съд на Република България, и С-37/19, CV/Iccrea Вапса SpA съдът на Европейският съюз стигал до извода, че периодът от незаконното уволнение на работника до възстановяването му на работа трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на размера на платения годишен отпуск, на който той има право. Затова работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му с решение на съда, има право на полагаемия се за този период платен годишен отпуск. Съдът е посочил, че ако възстановеният на работа работник отново бъде уволнен или ако след възстановяването му на работа трудовото правоотношение бъде прекратено по каквато и да било друга причина, той има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от незаконното уволнение до възстановяването му на работа.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност, поради което след като периода от 25.08.2020г. до 31.08.2021г. се признава за трудов стаж на ищеца в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, то се твърди, че за този период той има право на платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 7 работни дни, а за 2021 г. в размер на 13 работни дни, който платен годишен отпуск не е използван, равняващо се общо на сума в размер на 1200.00 лева, което към настоящият момент ищецът не е получил.

С разпореждане № 995/22.05.2023г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.

2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 23.05.2023 година на Десислава Лазарова - технически сътрудник.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по подадената искова молба, с който се оспорва изцяло подадената искова молба по основание и размер, поради което се иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се сторените в производството разноски, като е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

2

Твърди се, че с Трудов договор № 2/09.02.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ С. Т. е бил назначен в Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ на длъжност: технически изпълнител - шофьор.

Посочва се, че със Заповед № РД-09-34/16.09.2013 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е прекратено трудовото правоотношение със С. Т..

Сочи се, че Решение № 2041/17.03.2014 г., постановено по гр. д. № 2376/2013 г. на Районен съд - Благоевград, влязло в сила на 03.04.2014 г. уволнението е признато за незаконно и Т. е възстановен на заеманата длъжност, както и, че със Заповед № РД-0718/17.04.2014 г. на Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ същият е възстановен на заеманата длъжност.

Излага се, че със Заповед № РД-07-73/22.06.2020 г., издадена от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ е прекратено трудовото правоотношение на работника и на ищеца Т. са изплатени обезщетения на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск в размер на 13 дни за 2018 г., 32 дни за 2019 г. и 15 дни за 2020 г.

Твърди, се че с Решение № 50218//17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 4275/2021 г. по описа па ВКС на Р. България, Четвърто гражданско отделение е признато за незаконно уволнението на С. И. Т. и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като със Заповед № РД-07-7/01.02.2023 г., издадена от Директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ ищеца е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност: „Технически сътрудник“ (снабдител-доставчик) и му е определена основна месечна заплата в размер на 1200,00 лв.

Излага се, че със Заповед № РД-07-14/28.02.2023 г. е прекратено трудовото правоотношение на работника на основание 325, ал.1, т. 1 от Кодекса на труда, във връзка с постъпило заявление с вх. № ЧР-02-3(1)/28.02.2023 г. от С. Т..

Твърди се, че е напълно неоснователно направеното искането от ищеца С. И. за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1200,00 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г., като се сочи, че съгласно българската съдебна практика не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата па уволнението до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението е отменено като незаконосъобразно и/или работникът с възстановен на работа (в зависимост от това дали са обективно кумулативно съединени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, или е предявен само иск по т.1). В тази насока се цитира съдебна практика на ВКС /Решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр. д. № 1308/2010 г. на ВКС, 111 г.о.; Решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 458/2009 г. на ВКС. IV г.о.; Решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 3128/2008 г. на ВКС. III г.о. и др../, като се сочи, че в същите било прието, че за периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа последният не е престарал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Посочва се, че целта на платения годишен отпуск е предимно работникът или служителят да възстанови работната си сила след продължително полагане на труд. Излага се, че в действителност в процесния период между прекратяването на трудовото правоотношение и влизане в сила на съдебно решение, с което се отменя така извършеното уволнение, работникът не полага труд, следователно последният не се „уморява“ от извършваната работа, като по този начин няма да се преследва целта на платения годишен отпуск - отдих и почивка с цел възстановяване на силите за полагане труд занапред след периода на отпуска. Сочи се, че характерно за трудовото и осигурителното право е използването на фикции като правнотехническо средство за реализиране на определени права. Излага се, че ВКС в практиката си отчита обстоятелството, че съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда периодът между уволнението и неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, респективно 3 възстановяването на служителя на работа, се зачита за трудов стаж, въпреки липсата на трудово правоотношение, като по същите съображения чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО признавал този период от време и за осигурителен стаж. Независимо от тези обстоятелства, се сочи, че ВКС не намира за необходимо за съответния период да се упражнява второто проявление на правото на платен годишен отпуск, а именно паричното обезщетение при невъзможност за неговото ползване.

Сочи, че съгласно установената трайна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решения на Върховния касационен съд - Решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр. д. № 1308/2010 г. на ВКС,3 г. о.; Решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 458/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г. на ВКС, III г.о., било е прието, че през периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната па уволнението с влязло в сила решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа последният не е престарал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск и работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224, ал.