Решение № 33 от 20.02.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Ловеч, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200574 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5605481 на ОД на МВР Ловеч е наложено на П. Т. Л. от гр*****, област Ловеч, административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Л., който чрез адвокат В.Н. от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно издаден. В жалбата са наведени възражения за това, че в липсва описание на нарушението, не е посочено къде точно се твърди, че е извършено нарушението. Счита, че след като се твърди, че нарушението е извършено в населено място е следвало да бъде посочен административен адрес или GPS координати.

Изтъква, че по този начин му е нарушено правото на защита, тъй като е трудно да се установи дали на това място в действителност има въведено ограничение от 50 км/час.

Изтъква и че дадената правна квалификация на нарушението съдържа различни хипотези и не става ясно коя от тях е имал предвид наказващият орган при определяне на наказанието.

В тази връзка възразява, че не му е бил предоставен снимков материал от заснетото нарушение. Сочи и че не става ясно дали записаната в ЕФ скорост от 88 км/час е действително измерената от техническото устройство или е скоростта след приспаднатия толеранс от 3 %. По-нататък в жалбата са развити доводи за това, че нарушението не е следвало да се санкционира с ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН и съответно издадено НП.

Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

1

Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Л. не се явява.

Представлява се от адвокат В.Н. от ЛАК, който поддържа жалбата с наведените с нея възражение и пледира за отмяна на издадения ЕФ, като незаконосъобразен. Акцентира на съображенията си относно неяснотите за мястото, където е било извършено нарушението, като счита, че така както е описано не става ясно дали е извършено в населено място или иззвън населено място. Сочи и че документа, който е представен за валидността на техническото средство е до 24.05.2020 г., поради което валидността му е изтекла. Изтъква и че липсва снимка на разположението на техническото средство, а е представена само една на полицейския автомобил. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.5/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

В полицейски автомобил от парка на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна система за видеоконтрол и регистрация на пътни нарушения тип TFR1-M, № 608. Системата можела да работи както в установен в покой, така и от движещ се полицейски автомобил и когато засичала превишена скорост на участник в пътното движение, тя го заснемала на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които идвали срещу полицейския автомобил, така и тези, които го подминавали. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 15.02.2022 г. в 10:58:32 часа, на път 307, при км 26+200, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Ловеч със скорост от 91 км/ч лек автомобил.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 5948 установили, че засечената в 10:58:32 часа на 15.02.2022 г. скорост от 91 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 88 км/ч) била от лек автомобил „*****” с рег.№ *****

След справка в централната база данни на КАТ /л.15/ било установено, че собственик на автомобила е П. Т. Л. от гр*****, област Ловеч.

Въз основа на така констатираното нарушение, на 17.02.2022 г. /справка на л.12 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5605481 /л.9/ срещу П. Т. Л. от гр*****.

Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Л. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в размер на 400 лева.

2

Според приложената по делото разписка /л.14/, ЕФ е бил връчен на П. Л. на 27.06.2022 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС АНД на л.12 от делото.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Л. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на П. Л. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /пощенско клеймо от 08.07.2022 г. на л.18 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно П. Т.

Л. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Не е процесуално нарушение обстоятелството, макар и да не е категорично установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл, в съдържанието на ЕФ няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Ясно в обжалвания ЕФ е отразен моделът и номерът на техническото средство, с което е била измерена скоростта от автомобила на жалбоподателя - TFR1-M, № 608. С административнонаказателната преписка са ангажирани доказателства за това, че техническото средство е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология /л.8/ и от протокол от проверка № 4-22.21 от 12.08.2021 г. /л.7/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала периодична проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания. В тази връзка, не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на жалбоподателя относно валидността на АТС, като средство за измерване. Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М е издадено от Български институт по метрология на производителя на АТСС. Макар да е посочено в него, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., то съгласно фикцията на чл.30, 3 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта. Единственото условие е да е преминало съответната периодична метрологична проверка, което в настоящият случай е било сторено, видно от цитирания по-горе протокол от проверка № 4-22.21 от 12.08.2021 г. /л.7/. Ето защо, съдът счита, че изготвеното веществено доказателствено средство посредством мобилната система за видеоконтрол "TFR-1M" е годно да установи съставомерните по случая факти.

Не може да се кредитира и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” - § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави АУАН.

С разпоредбите на чл.189, ал.4-11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура, която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи, прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на 4 нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.

Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.

С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.