Определение № 559 от 09.09.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Ямбол, 09.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20262300500308 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. К. Г. от гр.******, К. Т. В. от гр.****** и С. Т.

В. от гр.******, подадена от пълномощника им адв.М.О., срещу Определение №1426 от 16.07.2026г., постановено по гр. д. №1484/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели по чл.248 ГПК за изменение на Определение №1094/05.06.2026г., постановено по същото дело в частта за разноските.

С частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение на първата инстанция, с искане за неговата отмяна и произнасяне от въззивната инстанция по същество на искането за изменение на Определение №1094/05.06.2026г. в частта за разноските, като бъде намален размера на присъдените в полза на ответника разноски от 2 000лв. на 409,03евро.

Според частните жалбоподатели, районният съд не е съобразил, че възнаграждението в размер на 2 000лв. на пълномощника на ответника е договорено както за иска по чл.32, ал.2 ЗС, така и за насрещния иск, при което следва да се разпредели по равно. Навеждат още, че съдът е допуснал и нарушение на чл.78,ал.5 ГПК, както и на практиката на ВКС по приложението на нормата, като не е съобразил критериите, приложими при извършването на преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение – действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, извършената от адвоката работа и времето за това.

Ответникът по частната жалба М. К. Д. от гр.********, с подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от ищеца Т.

К. В. от гр.******, срещу Р. Т. М. от гр.******** искове по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен имот в гр.****** – ПИ и самостоятелни обекти в него, и за вземане на мерки за управлението им.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Р.М., чрез адв.Н.А. е подала отговор на исковата молба и е предявила при условията на евентуалност насрещен иск по чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне ползването на общи части на съсобствени между страните обекти в имота в 1 гр.******.

С влязлото в сила Определение №1224 от 15.06.2022г. по образуваното гр. д.

№1484/2022г. по описа на ЯРС, преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, районният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение производството по гр.д.№231/2021г. по описа на Районен съд – Царево.

В периода от време, в който производството по делото е било спряно, са починали и ищецът, и ответницата, като с молба от 04.06.2026г. наследниците на ищеца, настоящите частни жалбоподатели, са поискали да бъдат конституирани като ищци по делото, а като ответник да бъде конституиран единственият наследник по закон на ответницата Р.М. – М.Д.. Със същата молба са заявили оттегляне на исковете и са поискали съдът да прекрати производството по делото, поради десезирането му със спора.

С Определение рег.№1094/05.06.2026г., след като е конституирал на основание чл.227 ГПК наследниците на починалите страни, ЯРС е прекратил производството по делото на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на предявените искове, като със същото определение, на основание чл.78, ал.4 ГПК е присъдил в полза на ответника М.Д., конституиран на мястото на починалата ответница Р.М., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв. (без превалутиране на сумата в евро).

По молба по чл. 248 ГПК, подадена от ищците, Ямболският районен съд с обжалваното Определение рег.№1426 от 16.07.2026г. е оставил без уважение искането им за изменение на определението от 05.06.2026г. в частта му за разноските. Според изложените от съда съображения, присъденото адвокатско възнаграждение е адекватно на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършената от адвоката на ответницата работа, а формираната от ВКС практика за разпределение на разноските при уважен иск по чл.32, ал.2 ЗС не намира приложение в разглеждания случай, тъй като производството по спорна съдебна администрация не е приключило с акт по същество.

При тези данни, ЯОС намира частната жалба за частично основателна.

Съображенията са следните:

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата страна да плати направените от нея разноски, ако постановеният съдебен акт е в нейна полза. И тъй като отговорността е обективна, се дължат реално направените разноски.

Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като основанието за прекратяването е без значение. В случая след предприетото от ищците оттегляне на предявените искове и прекратяване на производството по делото, в полза на ответника се дължат и същият има право да му се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски. Видно от данните по делото, искането на ответника (на неговата праводателка-първоначалната ответница) за присъждане на разноските по делото е направено своевременно, с отговора на исковата молба, ангажиран е договор за правна защита и съдействие и доказателства, установяващи реалното заплащане в брой на адвокатското възнаграждение. Следователно, доказано е извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения ответникът М.Д. има право да му се присъдят разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд и също счита за неоснователно възражението на ищците, сега частни жалбоподатели, че в производството пред първоинстанционния съд по чл.32, ал.2 ЗС не се дължат разноски. Доколкото в случая производството по претенциите по чл.32, ал.2 от ЗС е прекратено, то относно принципа, на базата на който следва да се понесе отговорността за разноските, не намират приложения разясненията, дадени в постановените Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. по описа на ВКС, Второ ГО, Определение № 6 от 15.01.2028г. по ч. гр. д. № 2132/2017г. на ВКС, първо ГО и др. С последните е разяснено как следва да бъдат разпределени разноските между страните по иск по чл.32, ал. 2 от ЗС при уважаване на иска, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като по спора не е постановен акт по същество, а производството по делото е прекратено. При прекратяване на производството по делото, независимо от 2 характера на производството – исково или по спорна съдебна администрация, сторените разноски следва да се разпределят при съобразяване правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК ( в този смисъл е Определение № 31/15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5316/2015 г. на ВКС, II г.о.) Основателно е оплакването на частните жалбоподатели, че ответникът има право на разноски само за защитата по първоначално предявените от ищеца/ищците претенции по чл.32, ал.2 ЗС или на М.Д. следва да се присъдят общо 511,29 евро (1 000лева) за адвокатско възнаграждение - половината от общо договореното възнаграждение в размер на 2 000 лева, предвид липсата на изрично разпределение в представения договор за правна помощ и съдействие, от което разпределение да е видно каква част от възнаграждението е относимо към защитата по първоначално предявените искове и каква част е относима към предявения в условията на евентуалност насрещен иск.

Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника в размер на сумата 511,29 евро (1 000лева), ЯОС намира възражението за прекомерност на ищците, сега частни жалбоподатели, за неоснователно. За този свой извод окръжният съд съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл.633 от ГПК, както и формираната след това решение практика на ВКС. Съобразно цитираното решение и практика на ВКС, при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, като съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия.

В случая процесуалният представител на първоначалната ответница е изготвил подробен писмен отговор на исковата молба, в който е изложил фактите по спора от позицията на ответна страна, заявил е доказателствени искания, релевирал е и е обосновал подробно възражения за недопустимост на исковете, както и за неоснователност и недоказаност на същите, които обуславят делото като фактически и правно усложнено, независимо, че не е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание. Според ЯОС адвокатът е предоставил качествена защита на правата на ответницата/ответника, а според Наредба № 1 при предявен неоценямем иск размерът на адвокатското възнаграждение възлиза на сума от 800лв., според редакцията на чл. 7, ал.1, т.4 към момента на подписване на договора за правна защита и съдействие. Размерът на възнаграждението, което е получил пълномощникът на ищеца/ищците възлиза именно на сумата 800лв.

Предвид тези съображения, настоящият състав на въззивния съд счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на ответницата/ответника за първоначално предявените искове е в размер на сумата 1000лв. или 511,29евро. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответницата/ответника по ищцовите претенции.

Предвид така изложение съображения, налице са основания обжалваното определение на ЯРС да бъде отменено и прекратителното определение по делото на първата инстанция да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените разноски бъдат намалени до размера на сумата 511, 29 евро (1 000лв).

Водим от горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я Определение рег.№1426 от 16.07.2026г., постановено по гр. д.

№1484/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което молбата за изменение на Определение №1094 от 05.06.2026г. по гр.д. №1484/2022г. по описа на ЯРС е оставена без уважение И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение №1094 от 05.06.2026г. по гр.д. №1484/2022г. по описа на ЯРС в частта за разноските, като намалява възложените върху П. К. Г. от гр.******, К. Т. В. от гр.****** и С. Т. В. от гр.******, в полза на М. К. Д. от гр.******** разноски за 3 адвокатско възнаграждение от 2 000 лева на 1 000 лева, с равностойност от 511, 29евро, на основание чл.248, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4