Определение № 45728 от 03.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45728 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110141076 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Г. В. срещу И. Д. М., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата в размер на 9900 лева – главница по договор за заем от 23.11.2018 г., както и сумата в размер на 5298,75 лева – лихва за забава върху дължимата главница за периода 24.02.2019 г. – 21.02.2024 г. В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищцата от държавна такса за производството.

С допълнителна молба от 23.09.2025 г. ищцата е представила декларация по чл.83, ал. 2 ГПК, в която под страх от наказателна отговорност е декларирала, че притежава недвижим имот – наследствен апартамент в адрес притежава туристическо ремарке, паричен влог в „*****“ АД, получава доход от заплата в размер на 1077 лев, както и няма дялово участие в търговски дружества и непълнолетни деца, които да издържа.

От служебно извършена справка за достоверност на декларираните данни се установява, че действително ищцата има осигурителен доход в размер на 1077 лева, неомъжена е и няма непълнолетни деца. Установява се обаче, че освен декларирания от ищцата имот в *****, същата притежава и 0,33 идеални части от следния имот: адрес, както и 0,25 идеални чати от имот в с. ******. Установява се също така, че освен декларираното от ищцата туристическо ремарке, същата притежава и ремарке за лек автомобил, както и че ищцата е едноличен собственик на капитала на следните търговски дружества: „******, „******* и ********.

Съдът, след като разгледа молбата за освобождаване от такси и разноски и приложените към нея доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика неудобство и известно затруднение, а за такова финансовоимуществено положение на лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

1

В съдебната практика по приложението на чл.83, ал.2 ГПК е прието безпротиворечиво положението, че обстоятелствата, регламентирани в цитираната разпоредба като релевантни за наличието или липсата на признато с разпоредбата право на освобождаване на страна по образуваното исково производство от задълженията за внасяне на такси и разноски, се преценяват въз основа на декларация от страната, заявила искане за упражняване на това право, а при липса на представена декларация за същите обстоятелства, включително след указания на съда по реда на чл.101, ал.1 ГПК, искане по чл.83, ал.2 ГПК не може да бъде уважено.

С аргумент за по-силното основание искане по чл.83, ал.2 ГПК не може да бъде уважено в случаи като процесния, при които молителят е представил декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията, регламентирани с разпоредбата е установил, че част от декларираните обстоятелства не са съответни на действително притежаваните от молителя и членовете на семейството му имуществени права, възможен източник на доходи за покрИ.е на задълженията за внасяне на такси и разноски в исковото производство. Така се поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените в декларацията обстоятелства, като ищецът сам е ограничил възможността на съда да извърши обективна преценка на неговото лично, здравословно и имуществено състояние и да формира обективен и съответстващ на реалното положение извод относно основателността на искането за освобождаване от разноски по делото. Затова и същото следва да се остави без уважение (в този смисъл Определение №7701/17.05.2024 г. по в.ч.гр.д. №12276/2023 г. по описа на СГС, Определение № 4425/04.10.2024 гр.д.

2673/2024г. на ВКС).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. В., ЕГН: ********** за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в производството по настоящото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 303,97 лева.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2