Решение № 246 от 16.07.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. гр. Димитровград, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610100605 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит № кредит № 929220 от 18.09.2023 г., поради противоречие със закона.

При условията на евентуалност са предявени искове с правно основания чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите за годишен лихвен процент, годишния процент на разходите и клаузата на чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит, поради противоречие със закона и добрите нрави.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът Е. В. К. твърди, че на 18.09.2023 г. сключила с ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за потребителски кредит № 929220. По силата на този договор, ответното дружество – „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е поело задължението да предостави на доверителката ми – потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 1 000 лв., а ищцата се е задължила да върне заемната сума, при следните параметри на договора: сума на кредита – 1 000,00 лв., срок на кредита – 7 месеца, годишен процент на разходите – 59,92%, годишен лихвен процент – 48%, дължима сума по 1 кредита 1 203,15 лева.

Съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищцата следвало да предостави едно от следните обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответните условия. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, то съгласно чл. 11 от процесния договор, ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 805,85 лв. (допълнителна сума, равняваща се на 80,59% от главницата).

Счита, че процесният договор за кредит за паричен заем е изцяло недействителен по смисъла на ЗПК и ЗЗП, а в случай, че съдът приеме, че договора не е изцяло недействителен, то същия съдържал нищожни клаузи.

На първо място, налице било нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за паричен заем, следва да е посочена не само цифровата стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи, които доверителят ми ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на разходите, тъй като доверителят ми е икономически слабата страна по процесния договор и следва да бъде запознат и максимално информиран за разходите, които следва да направи във връзка с кредита. В настоящия случай, това изискване не било спазено - в договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени в ГПР.

В посочения ГПР не било включено като разход и дължимата се неустойка, начислена съобразно чл. 11 от процесния договор за кредит, което също представлявало нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е налице недействителност на целия договор за кредит.

На следващо място, считам, че в процесния договор за кредит е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. С

Съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен Счита, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5 от същия, респективно поради обективираното в чл. 11 от договора, задължение на доверителката ми за заплащане на неустойка в размер на 805,85 лв.

2

Представляващата на пръв поглед неустойка за неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на обезпечение, всъщност представлява скрита добавка към възнаградителната лихва.

Поради, което предвидената в чл. 11 от процесния договор неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а допълнително възнаграждение за кредитополучателя. Освен това, въпросната неустойката не е включена и при формиране на ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

С оглед горното и в условията на евентуалност, ако съдът уважи отрицателно установителния иск, било то в частта, в която се претендира нищожност на целия договор, или в частта, в която се претендира нищожност на отделни негови клаузи, предявява осъдителен иск за връщане на надвнесени по процесните договори суми съобразно правилата на чл. 23 ЗПК.

Съгласно параметрите на договора ищцата получила в патримониума си сумата от 1 000,00 лв., като е следвало да възстанови 1 000,00 лв. главница, 203,15 лв. лихва и 805,85 лв. неустойка или общо 2 009,00 лв.

С оглед нищожността на процесния договор (или клаузите, уговарящи допълнителните плащания) както и съгласно чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 55, ал. 1 предл 3-то от ЗЗД, и предвид факът, че ищцата извършила плащане по процесния договор на същата следва да бъдат възстановени всички заплатени от нея суми над главницата в размер на 1 000,00 лева.

Счита, че клаузите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 и 2 от договора нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики и представляват допълнителен „разход“ по кредита, който не е отразен при изчислението на годишния процент на разходите. Посочва практика на СЕС.

Искането на ищеца до съда е прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № 929220 от 18.09.2023 г., сключен между ищцата Е. В.

К. с ЕГН ********** и ответното дружество – „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 207079835, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.

3

При условие на евентуалност моли да бъдат обявени за нищожни клаузите за годишен лихвен процент, клаузата регламентираща годишния процент на разходите и клаузата на чл. 11 от процесния договор за потребителски кредит.

При условие на евентуалност моли, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да бъде осъден „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 207079835 да заплати на ищеца Е. В. К. с ЕГН ********** сумата от 500,00 лв., представляваща част от общо платената сума в размер на 2 200,00 лв. по нищожен договор, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който оспорва предявените искове.

Не оспорва, че уговорената неустойка не включена в ГПР.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредита, респ. за нищожност на отделни негови клаузи.

Излага подробни съображения как е бил определен ГПР.

Лихвеният процент също бил посочен съобразно изискванията на закона, бил фиксиран за целия срок и е посочена, както в проценти, така и с цифрова стойност, а частта лихва във всяка една анюитетна вноска била изрично описана в погасителния план.

Възнаградителната лихва била уговорена, че се разпределя във всяка една от вноските по кредита, а нямало да се заплаща на кредитодателя еднократно в пълен размер.

Не били налице и никакви нарушения във връзка с погасителния план към договора

Клаузата за неустойка не противоречала на добрите нрави, като цитира съдебна практика в тази насока и не представлявала заблуждаваща търговска практика.

Не било налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.

4

Счита, че осъдителния иск е неоснователен, тъй като не били представени никакви доказателства за плащане на процесните суми.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

С протоколно определение от 02.07.2025 г. по делото съдът е допуснал увеличение на размера на предявения частичен иск за сумата от 1 114,75 лв. – част от обща претенция от 2 114,75 лв., представляваща заплатена сума по нищожен договор без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а и видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 929220/18.09.2023 г. сключен между ищеца в качеството и на кредитополучател и „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството си на кредитодател, ответникът е предоставил на ищеца парична сума в размер на 1 000 лв., а ищцата се е задължила да върне заемната сума, при следните параметри на договора: - сума на кредита – 1 000,00 лв., срок на кредита – 7 месеца, годишен процент на разходите – 59,92%, годишен лихвен процент – 48%, дължима сума по кредита 1 203,15 лева.

Съгласно чл. 5 от процесния договор за кредит, ищцата следвало да предостави едно от следните обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на съответните условия. В случай, че такова обезпечение не бъде предоставено, то съгласно чл. 11 от процесния договор, ищцата следвало да заплати неустойка в размер на 805,85 лв.

По делото е представен и погасителен план към договора за паричен заем, видно от който всяка една от погасителните вноски е с различен размер, посочен в плана и включваща главница, лихва и неустойка.

По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация на потребителски кредити.

От заключението на назначената поделото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ГПР е в размер на 60.10 % /Приложение № 1/, различаващ се от посочения в договора размер само с 0,18 пункта, което е 5 незначително отклонение от размера посочен в договора. Предвид изложеното, посоченият в договора ГПР не включва разходите по чл. 11 от договора и други такси. Ако при изчисляването на ГПР /при същите горепосочени условия/ бъде включен уговореният в чл. 11, ал. 1 от договора разход за неустойка в размер на 805.85 лв., ГПР би бил в размер на 678,7354 % /Приложение № 2/.

Съгласно предоставената от ответника „Кеш пойнт България“ ЕООД справка, общата сума, която ищцата е заплатила на ,,Кеш пойнт България“ ЕООД по процесния договор за кредит е в размер на 2114,75 лв., в т.ч.: главница – 1000 лв.; - лихва – 203,15 лв.; - неустойка – 805,85 лв.; - такси за администриране на просрочен кредит – 105,75 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Ответникът „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. В този случай е безспорно, че процесния договор за паричен заем попада в дефиницията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК и чл. 143чл.148 ЗЗП.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т.20 и ал.

2 ЗПК.

В исковата молба е направено главно възражение за недействителност на процесния договор за паричен заем поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, а при условията на евентуалност – възражение за нищожност на отделни клаузи в същия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 6 изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпечатката съдържа 56 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e28475b0-d5e8-40c6-a1b0-06d0a5b41808