Решение № 2282 от 12.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14891/2025
- Вид
- Решение № 2282
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2282 гр. Пловдив, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330114891 по описа за 2025 година
Предявени са евентуални обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата З. И. Р. от с. П. моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен сключения между страните в гр. П. Договор за обезпечен потребителски кредит № ******************** г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и да осъди ответника да й заплати сумата 192, 24 евро (375, 98 лева), платена от нея на ответника без основание по нищожния Договор за обезпечен потребителски кредит, заедно със законната лихва, а, при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли тези искове – да обяви за нищожна клаузата на чл.7, ал.5 от Договора за обезпечен потребителски кредит за заплащане на неустойка в размер на 403, 79 лева на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение чл.19, ал.4 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗПК, и да осъди ответникът да й заплати сумата 400 лева, представляваща платената от ищцата на ответника без основание неустойка по нищожната клауза за заплащане на неустойка по Договора за обезпечен потребителски кредит, заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения.
Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “Сити Кеш” ООД – гр. София оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на 1 исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за липсата на предпоставки за присъждането на пълномощника на ищеца на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. и за прекомерност на претендирания размер на същото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между тях в гр. П. е бил сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № ************ г., с който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на 700 лева, платими на 23 седмични вноски, считано от 04.03.2025 г. – като в чл.7, ал.5 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не предостави на ответника уговореното между тях в чл.6 от Договора обезпечение или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в условията на Договора, тя дължи на ответника неустойка в размер на 403, 79 лева. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че така уговорената неустойка, заедно с дължимата лихва оскъпяват кредита с повече от 50 %, с оглед на което съдът намира, че действително договорът се явява нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Както се установява от представената от самия ответник Справка, действително ищцата е заплатила на ответника над главницата сумата 375, 98 лева (понастоящем равняваща се 192, 24 евро) - лихва и неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковете се явяват доказани по основание (а искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – и по размер – съобразно платените от ищцата на ответника суми извън главницата и направеното от нея и допуснато от съда изменение на този иск) и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху уважения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД от 09.10.2025 г. – датата на подаване на исковата молба (като с оглед уважаването на тези искове съдът не следва да разглежда исковете, предявени при условията на евентуалност).
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 51, 13 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника й – адв. Д. М., адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с ДДС (по 120 евро с ДДС за всеки един от двата иска) - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два обективно съединени иска и общата цена на исковете, както и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, и предвид представения Договор за правна защита и съдействие, съдът намира, че направените от ответника възражения за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение и за недължимост на същото, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
2
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Сити Кеш” ООД, ЕИК
202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115Е, ет.5, представлявано от ************ Н. П. П., със съдебен адрес: гр. С., ул.
„*************“ № ***, офис **, Адвокатско дружество „Н., У., М.“, адв. Х. М., ЧЕ сключения между него И З. И. Р., ЕГН **********, от с. П., П. обл., ул. „*************“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „****************“ № **, ет.**, ап.**, адв. Д. М., в гр.
П. Договор за обезпечен потребителски кредит № ************** г., Е НИЩОЖЕН НА основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.22, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА З. И. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, СУМАТА 192, 24 евро, платена от ищцата на ответника без основание по сключения между тях в гр. П. нищожен Договор за обезпечен потребителски кредит № *************** г., ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 09.10.2025 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 51, 13 евро.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Д. В. М., със служебен адрес: гр. П., ул. „*******************“ № ***, ет.**, ап.**, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 240 евро с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника възражения за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. И ЗА недължимост на същото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3