Решение № 698 от 27.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 698 гр. Б., 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20242100100421 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Д.

М. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „Р. Д.“ № *, чрез пълномощник адв. Николай Николаев Димитров от АК-Шумен, със съдебен адрес: гр.София 1000, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ бизнес център“, етаж 3 против Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, чрез пълномощник адв.Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.3, офис 6, да бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., изразяващи се в болки, стрес и страдания вследствие на ПТП на 28.05.2023г. на АМ „Тракия“ при км 355,93 в посока гр.Б., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 28.05.2023г. около 17:17 ч. на АМ Тракия А-1 при км 355,93 в посока гр.Б. е настъпило ПТП с автобус м.“Сетра“ модел „С 415 ГТ ХД“ с ДК № А 74 70 РВ, управляван от Д. Н. В. с ЕГН **********, в резултат на което е пострадала возилата се в автобуса Д.

М.. Поради недостатъчно внимание на водача и движение с несъобразена скорост, а вероятно и поради заспиване на водача, автобусът е напуснал 1 платното за движение отдясно, блъснал е намиращ се там билборд и се е преобърнал, за което е било образувано ДП № 7170/2023г., ПОР № 1208/2023г. по описа на РП – Бургас. Ищцата била откарана по спешност в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ Бургас АД, където били установени рана с големина от 4 см на дясната длан, 3 разкъсно-контузни рани в областта на дясна гривнена става, без съдов и неврологичен дефицит. На следващия ден е извършена оперативна интервенция, след която е установена лезия на общия екстензор на втори и трети пръст и лезия на собствен екстензор на втори пръст, което наложило тенопластика, с последваща воларна гипсова лотгета до лакътя, за срок от 30 дни. След изписването, ищцата имала затруднения при движението на дясната ръка, а някои от причинените увреждания са необратими. Последиците са и остра психотравма, потиснатост, постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, безсъние. С времето е станала раздразнителна, самовглъбена, откъсната от реалния свят. Налице е влошено емоционално функциониране, безспокойство и несигурност от справяне с живота, влошена памет, нежелание за общуване, като здравословното състояние продължава да е влошено.

Заявява се от Д.М., че за автобус м.“Сетра“ модел „С 415 ГТ ХД“ с ДК № А 74 70 РВ има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД по полица със срок на валидност от 26.04.2023 г. до 25.04.2024 г. В тази връзка, към ответника била предявена извънсъдебна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от Д.М. неимуществени вреди с твърдяна дата 16.06.2023г., за което била образувана застрахователна преписка № 0000-1000- 03-23-7440.

В постъпилия писмен отговор, ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва предявените искови претенции, като ги счита за неоснователни. Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, участвал в ПТП, за посочения период. Не се оспорва и факта, че е образувано ДП № 7170/ 2023г. , ПОР 1208/2023г. по описа на РП – Бургас относно настъпилото ПТП. Оспорва се наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на МПС. Затова се счита за неизяснен и механизмът на описаното от ищцовата страна ПТП, причината за настъпването му и вината на водача Д.В., въпреки съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р6417/ 28.05.2023г. Ищцата е получила уврежданията си вследствие удари от 2 тяло на друг пътник в автобуса, който също е пътувал без поставен предпазен колан. По нататък в отговора на исковата молба се твърди съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата в нарушение на чл.137а от ЗДвП е била без поставен обезопасителен колан – в противен случай не би получила нито едно от уврежданията. При случилия се челен сблъсък, коланът би бил найефикасен. От друга страна, Д.М. не била провела адекватно лечение, тъй като не е извършила рехабилитация, което е повлияло отрицателно върху характера и продължителността на оздравителния процес. Оспорват се и част от твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и последиците от тях, доколкото няма данни за назначена терапия, обезболяващи медикаменти.

При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че претендираното обезщетение е завишено и не следва да бъде уважавано в такъв размер. Ответникът твърди, че причина за станалото ПТП е неправилно поставен билборд в разрез с чл.15 от Наредба за специално ползване на пътищата и изтекъл срок на валидност на издаденото разрешение. Агенция „Пътна инфраструктура“ е следвало да го демонтира. На последно място се излагат съображения за неоснователност на предявената претенция за лихви, след като представеното пред застрахователя заявление не било редовна застрахователна претенция, тъй като ищцата не е посочила банкова сметка. Било определено обезщетение в размер на 5000 лв., но застрахователят не знаел по каква сметка да преведе сумата. Претендират се разноски.

С определение рег.№ 674/ 07.03.2025г. са конституирани „Динита Транс“ ЕООД с ЕИК 030017190, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к. „Славейков“ бл.17, вх.А, ет.8, ап.24 и Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. „Македония“ № 3 като трети лица – помагачи в настоящото производство.

В свое писмено становище, АПИ счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Причина за настъпилото ПТП е изцяло поведението на водача на МПС, който е загубил контрол и се е движел с несъобразена скорост. Агенцията не следва да носи отговорност за поставения 3 билборд.

В писмено становище, процесуалният представител на „Динита Транс“ ЕООД също счита исковата молба за изцяло неоснователна, като автобусът е бил с изрядни документи и преминат технически преглед.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания, съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моли същото да бъде намалено под минималния размер, определен според Наредба № 1.

В съдебно заседание ответната Застрахователна компания „Лев инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Твърди, че водачът на МПС не носи наказателна отговорност за станалото ПТП, механизмът на което е останал неустановен. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите основна и корегирана съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.

Процесуалният представител на „Динита Транс“ ЕООД твърди неоснователност и необоснованост на исковата претенция, като се позовава на приетите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

Разминаванията в показанията на разпитаните свидетели обосновават тезата за липса на основание за отговорност от привлеченото като трето лице дружество.

Представител на АПИ не се яви в съдебно заседание.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета при застрахователя (л.44-45; 66 по делото) по повод молба с 4 правно основание чл.380 от КЗ от ищцата. С определение рег.№ 674/ 07.03.2025г. е прието за безспорно, че датата на образуваната застрахователна претенция (щета) при ЗК „Лев инс“ АД е 16.06.2023г. Исковата молба е постъпила в съда след уведомяването за одобрен размер от 5000 лв. за плащане от застрахователя.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че ищцата е пътувала като пътник в автобус, който на 28.05.2023 г. е претърпял катастрофа на магистрала „Тракия“ , в близост до гр.

Б.. По делото е прието като доказателство одобрено споразумение по НОХД № 508/2025г. по описа на РС-Бургас, което има силата на присъда, с което е установено, че вина за настъпилото ПТП, носи водачът на автобуса, който причинил самостоятелно ПТП поради нарушение на правилата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, задължаващ водачите да контролират непрекъснато управляваните от тях пътни превозни средства. Водачът е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, предложение второ, във вр., ал. 1, б.“б“, предложение второ, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за причиняване на ПТП по непредпазливост и причиняване на средни телесни повреди на повече от едно лице-шестима пътници в автобуса, сред които е и ищцата по настоящото дело. С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, така одобреното от наказателния съд споразумение има задължителна сила за настоящия съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Извършената по делото съдебно –автотехническа експертиза (л.171-177) също установява, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автобуса, който напуска пътното платно навлиза в банкета, после в канавката, удря се в билборд, опитва се да върне автобуса отново в пътната лента, но поради рязката маневра и това, че автобусът вече е бил наклонен, МПС се е наклонило надясно и е паднало на същата страна.

Съдът приема за доказан посредством компетентно изготвената съдебно- автотехническа експертиза механизма на самостоятелното ПТП, допуснато от водача на автобуса. На 27.05.2023г. около 21:00ч. процесният автобус е потеглил от гр. В. посока гр. Б.. Автобусът бил управляван от Д. Н.

В. и втори шофьор – Д. C. В.. На 28.05.2023г. около 17:17 часа е бил на 5

Автомагистрала „Тракия“, на километър 356, като автобусът е бил управляван от Д. Н. В.. Ищцата Д. М. седяла на трети ред седалки в дясно по посока на движението, на седалката до пътеката. Пак от експертизата става ясно, че автобусът е оборудван с двуточкови предпазни колани, като ищцата, когато е станал инцидента, не е била с поставен предпазен колан.

Водачът на автобуса при движение със скорост около 103 км/ч, изгубил контрол над управлението на автобуса и навлязъл в аварийната лента за движение, десен банкет и отводнителна канавка в дясно от десния банкет.

На виковете на пътниците, че автобусът ще катастрофира, водачът не е реагирал. Изминал е път с дължина около 136.2 метра и се е блъснал в метална конструкция на рекламен билборд. След удара, водачът В. не реагирал и не е въздействал върху уредите за управление на автобуса. Вследствие на удара в билборда и десния наклон на терена, той се обърнал на дясната си страна, просуркал се 32.2 метра в посока напред. Установил се е в покой в десен банкет на дясната си страна под ъгъл около 60 градуса спрямо надлъжната ос на магистралата. В заключението си вещото лице посочва в експертизата, че настъпилото произшествие е вследствие загуба на контрол над управлението на автобуса от страна на водача В., което пък се дължи на заспиване на същия по време на движение.

Не е спорно по делото, че относно автобуса е била налице валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със застраховател ответното дружество.

От извършената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от приложените множество медицински документи се установява, че в резултат на настъпилото произшествие Д.М. е получила порезна рана с дължина 4 см. дорзална част на дясна ръка. Разкъсно контузни наранявания по дорзална част на дясна гривнена става. Увреда на екстензорните сухожилия на втори и пети пръст на дясна ръка. Увредата на екстензорните сухожилия на дясна ръка, трайно затруднявали движенията на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни. Било проведено оперативно лечение с последваща гипсова имобилизация между 25-30 дни (л.111-118).