Решение № 1774 от 14.10.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1774

Враца, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - V състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия МИГЛЕНА РАДЕНКОВА административно дело № 20267080700427 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268, вр. с чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба на „МВ и КО“ ООД в ликвидация, с [ЕИК], представлявано от ликвидатора К. И. против Решение № 99/11.08.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството с вх. № Ж-06-43/29.07.2026 г., срещу Разпореждане за отказ за спиране на принудително изпълнение с изх. № [рег. номер]-026-0046683/28.07.2026 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, ИРМ - Враца.

В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че в рамките на ИД № **********/2012 г. публичният изпълнител е предприел действия по определяне на оценка и продажба на имущество на дружеството, като срещу разпореждането за определяне на оценка е подадена жалба, впоследствие оставена без разглеждане с Решение № 80/15.06.2026 г. на същия орган. Дружеството е оспорило това решение пред АдмС – Враца, където е образувано адм. дело № 334/2026 г., като се твърди, че наличието на висящ съдебен спор относно законосъобразността на оценката и процедурата прави принудителната реализация вредоносна, поради което всъщност е било поискано спиране на изпълнението. Иска се отмяна на оспореното решение, както и отмяна на Разпореждане за отказ за спиране на принудително изпълнение и спиране на принудителното изпълнение по ИД № **********/2012 г.

В съдебно заседание, оспорващото дружество, редовно призовано, представлява се от ликвидатора К. И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнителни аргументи са обективирани в представеното по делото писмено становище.

Ответникът, Директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез гл. юрисконсулт Д. М. в с.з. излага аргументи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, като оправя искане да бъде оставено в сила, а жалбата, като неоснователна моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са приложени писмени доказателства, като от страна на ответника е представено заверено копие от образуваната административна преписка.

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като се запозна с доводите и твърденията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С Възражение вх. № [рег. номер]-000-0413152/21.07.2026 г. – л. 29 гръб и 30, „МВ и КО“ ООД - в ликвидация, чрез ликвидатора К. И., е възразило срещу насрочването и провеждането на търг с тайно наддаване, обявен със съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. № [рег. номер]-111-0002337/16.07.2026 г. В подкрепа на възражението ликвидаторът е посочил наличие на висящ спор по адм. дело № 336/2026 г. по описа на АдмС–Враца, с предмет окончателната оценка на подлежащите на продажба имоти, липса на финансови средства в производството по ликвидация, които да послужат на дружеството в производството по чл. 222а от ДОПК, порочност на процедурата по търга, поради разлика в посочен номер на изпълнително дело в съобщението за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № [рег. номер]-111- 0002337/16.07.2026 г., и в посочен номер на изпълнителното дело в списък - характеристика на продаваемите вещи и в съобщение до длъжника е изх. № [рег. номер]-162- 0002319/17.07.2026 г. С Възражението е поискано спиране или отмяна на провеждането на търга, насрочен за 22.10.2026 г. по изпълнително дело № **********/2012 г. с длъжник „МВ и КО“ ООД - в ликвидация, до окончателното решаване на спора, относно пазарната стойност на имотите с влязло в сила решение по адм. д. № 336/2026 по описа на АдмС - Враца.

По Възражението и формулираното в него искане, с Разпореждане изх. № [рег. номер]-026-0046683/28.07.2026 г. – л. 23 гръб и 24, се е произнесъл гл. публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, който след извършена проверка по изп. дело № **********/2012 г., с длъжник възразилото дружество в ликвидация, запознаване с доказателствата по него и твърденията във Възражението е приел, че наличието на висящ спор с предмет окончателната оценка на подлежащите на продажба имоти, не е сред основанията, предвидени в ДОПК, за отмяна или спиране продажбата по изпълнителното дело. В разпореждането е посочено заявеното от длъжника, че към датата на подаване на възражението не разполага със средства, с които да погаси частично - при условията на чл. 222а от ДОПК или напълно вземанията по изпълнителното дело.Изложени са мотиви, че съгласно условията на конкретната продажба, чрез търг с тайно наддаване, насрочена със Съобщение № [рег. номер]-111-0002337/16.07.2026 г., дружеството има възможност, на основание чл. 243, ал. 2 от ДОПК, до изтичане на срока за подаване на предложенията 16.10.2026 г., да плати задължението си заедно с разноските, което е предпоставка за прекратяване на търга. Дружеството може да се възползва от възможността за спиране на производството по чл. 222а от ДОПК до изтичане на срока за подаване на предложенията 16.10.2026 г. Установено е още, че по делото не са налице данни за постъпили искания, уведомления, актове на административен орган, на прокурор или съдебен орган, които да обосновават спиране на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № **********/2012 г., спиране на производството по принудително изпълнение на конкретен акт или спиране на производството по принудително изпълнение срещу конкретното имущество.

При установена липса на изрично предвидените в ДОПК условия за спиране на производството по принудително изпълнение по конкретното изпълнително дело на основание чл. 222 а от ДОПК с Разпореждането ПИ е отказал спиране на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № **********/2012 г.

С жалба вх. № Ж-06-43/29.07.2026 г. Разпореждането е обжалвано от „МВ и КО“ ООД в ликвидация, чрез ликвидатора К. И. пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново. В жалбата се изтъкват аргументи, че в АдмС – Враца има заведено и висящо адм. дело № 334/2026 г., предмет на което е Решение № 80/15.06.2026 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и Разпореждане за определяне на окончателна оценка от 03.06.2026 г., с които е наложена драстично занижена оценка на единствения голям актив на дружеството. Поискано е да се спре производството по принудително изпълнение и провеждането на търг с тайно наддаване, насрочен за 22.10.2026 г., до окончателното решаване с влязъл в сила акт на спора по адм. дело № 334/2026 г.

Решаващият орган се е произнесъл по сезиралата го жалба с обжалваното в настоящото производство Решение № 99/11.08.2026 г., с което жалбата е оставена без уважение и е отказано спиране на производството по принудително изпълнение по ИД № **********/2012 г. Този извод органът обосновал, след като е анализирал приложимата нормативна уредба, въз основа на която е приел, че изходът от посоченото, образувано в АдмС – Враца дело № 334/2026 г., не може да обуслови спиране на производството по принудително изпълнение по ИД дело № **********/2012 г. Посочено е, че приложимостта на текста на чл. 34 от ДОПК за спиране, се предпоставя от едновременно наличие на две обстоятелства – наличие на съответно удостоверение от органа пред който е образувано производството и наличието на образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което обаче следва да е от значение за изхода производството. В случая не само, че не е установил наличието на такова удостоверение, но от наличните доказателства не се установява и второто условие, посоченото съдебно производство да е от значение за изхода на административното производство. Органът посочва още, че с изричната законова разпоредба на чл. 235, ал. 5 от ДОПК, обжалването на окончателната оценка определена от публичния изпълнител е изключено, поради което съдът не може да се произнесе по акт, за който изрично е предвидено, че не може да се обжалва, като в тази насока цитира актове на Върховен административен съд.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и правен интерес от оспорването, в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК и след изчерпване на задължителната фаза на административния контрол, регламентирана в чл. 266, ал. 1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Въз основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, а именно – териториалният директор на ТД на НАП – В. Търново, в чийто район е извършено обжалваното действие на публичен изпълнител. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК, като са посочени фактически и правни основания мотивирали постановяването му.

Самото разпореждане също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК, в рамките на неговата компетентност и в предвидената форма.

Не се установи в производството по издаването на оспорения пред съда административен акт да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процесното решение е издадено и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Обстоятелството, че дружеството се намира в производство по ликвидация, не е основание за спиране на принудително изпълнение по реда на ДОПК. За разлика от производството по несъстоятелност (където има изрична законова забрана за отделни производства), при ликвидацията публичният изпълнител има право да осребрява имущество за задоволяване на държавните вземания.

Действието по определяне на окончателната оценка е изрично изключено от обхвата на съдебния контрол съгласно императивната разпоредба на чл. 235, ал. 5 от ДОПК, поради което правно обоснован и съответен на доказателствата по делото е изводът на АО, че изходът от образуваното в АдмС – Враца дело № 334/2026 г., предмет по което е предишно Решение на същия орган, с което е потвърдено разпореждане за определяне на окончателна оценка, не може да обуслови спиране на производството по принудително изпълнение по ИД дело № **********/2012 г.

След като на основание цитираната разпоредба на чл. 235, ал. 5 от ДОПК, законодателят не е предвидил процесуална възможност за обжалване на окончателната оценка приета от публичния изпълнител нито по административен, нито по съдебен ред, то съдът по посоченото дело не би могъл да постанови акт, с който да приеме обратното, още повече, че в тази насока има обемна, последователна и непротиворечива практика, включително и цитираната от органа в оспореното решение практика на Върховния административен съд.

Тъй като оценката не подлежи на самостоятелно обжалване, жалбоподателят не може да постигне нейната отмяна или ревизия „по същество“, като атакува следващото хронологично действие в изпълнителното производство – разпореждането/съобщението за насрочване на търг с тайно наддаване. Оплаквания, черпени от пороци в оценката, не могат да служат като основание за незаконосъобразност на самия търг Освен това въпросът за обжалваемостта на оценката към датата на провеждане на съдебното заседание по настоящото дело и към момента на постановяване на настоящото решение, е вече разрешен с влязло в сила съдебно решение в отделно производство между същите страни, а именно по адм. дело № 334/2026 г. С решение от 18.09.2026 г., което е необжалваемо и влязло в сила на същата дата, съдът се е произнесъл по спора, посочвайки, че при наличие на изрична законова забрана за обжалване на окончателната оценка, Директорът на ТД на НАП не е разполагал с процесуална възможност да разгледа по същество възраженията на дружеството относно размера на определената оценка, актуалността на пазарната конюнктура, методиката на публичния изпълнител, представения от дружеството оценителен доклад или твърдяното занижаване на стойността, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Разпечатката съдържа 31 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e284468f-25d0-4f4c-9074-9c01a318d581