Решение № 10454 от 31.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10454 гр. .., 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20221110139724 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от .... срещу И. Р. И., Р. Е. Т. и К. Е.

Т., с която са предявени обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условия на разделност на дълга при квоти по 1/3 част всеки, съответно сумата от 413,72 лв. – главница по Договор за кредитна карта за физически лица от 19.08.2019г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата от 32,63 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 16.12.2020г. до 23.03.2021г., и сумата от 90,48 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 23.03.2021г. до 21.07.2022г.

Ищецът основава исковите си претенции на Договор за кредитна карта за физически лица от 19.08.2019г., сключен с наследодателя на ответниците ..., по който последният е изпаднал в забава за плащане на дължимите месечни вноски, поради което банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. С оглед твърдяното договорно неизпълнение обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира деловодните разноски.

1

В отговор на исковата молба ответницата И. Р. И., лично и като законен представител на другите ответници, заявява, че признава предявените искове, като е погасила дълга с извършено в полза на ищеца плащане. Поддържа, че ответниците не са дали повод за завеждане на исковете, тъй като са разбрали за задълженията на наследодателя едва с получаване на препис от исковата молба, поради което моли отговорността за разноски да се разпредели в приложение правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 28.05.2024г. ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че действително е получил плащане, като платената сума погасява вземанията за главница и начислени лихви по процесния договор. Моли за присъждане на законната лихва върху главното вземане за периода след подаване на исковата молба до датата на плащането, която твърди, че остава непогасена. Поддържа искането си за присъждане на сторените по делото разноски, като излага съображения за неприложимост правилото на чл.

78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените осъдителни искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ в условия на кумулативност следните юридически факти: 1/ наличие на сключен валиден договор за кредит между ищеца кредитор и ... като кредитополучател; 2/ твърдяното наследствено правоприемство, по силата на което задълженията на кредитополучателя са преминали в правната сфера на ответниците; 3/ предоставяне от страна на ищеца на парична сума в уговорения с договора размер на кредитополучателя; 4/ настъпила изискуемост на вземането на ищеца за връщане на заемната сума; 5/ съдържаща се в договора уговорка за възнаградителна лихва в претендирания размер; 6/ изпадане на длъжника в забава за погасяване на кредита през сочения от ищеца период на забава.

С оглед становището на ответниците и твърденията им за извършено плащане в погашение изцяло на предявените вземания за главница и лихви, съставляващо признание на вземанията както по основание, така и по размер, се явяват безспорни всички посочени правопораждащи факти, с оглед на което същите са отделени като ненуждаещи се от доказване съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с приетия доклад по делото.

От страна на ответниците е заявено оспорване на вземанията единствено с 2 правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. От прието като доказателство платежно нареждане от 15.06.2023г. се установява, че на посочената дата – в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата И. Р. И. е извършила в полза на ищеца плащане на сума в размер от 536,85 лв. с указано основание за плащането погашение на вземанията предмет на предявените искове, по които е образувано настоящото производство. Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главния и акцесорните искове, като ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им размер предявените вземания за главница и лихви. Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания е основателно и предвид извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес, което съдът съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, исковите претенции подлежат на отхвърляне.

От приетите по делото писмени доказателства не се установява ищецът да е предявил извънсъдебно вземанията си срещу ответниците, като доколкото изискуемостта на неплатените вноски от главницата е настъпила след смъртта на наследодателя кредитополучател и по арг. от чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ответниците не са били в забава преди завеждане на исковете. Препис от исковата молба, която в случая има характер на покана за плащане, е връчен на ответниците на 29.05.2023г., поради което същите са изпаднали в забава считано от 6.06.2023г.

Поради това искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху главното вземане следва да се уважи за периода от 6.06.2023г. до датата на плащането 15.06.2023г., като лихвата, изчислена с помощта на лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 1,31 лв.

По разноските: Съдът приема да е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която разпоредба предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Визираната норма свързва правото на ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска. В процесния случай, с оглед приетото по-горе относно липсата на извънсъдебно отправена до ответниците покана за плащане, същите с поведението си не са станали причина за завеждане на исковите претенции, а наред с това признават претенциите на ищеца, поради което се явяват изпълнени кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху 3 ищеца. Така сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.

Ответниците не претендират и не доказват разноски, поради което такива не им се следват.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. .., пл. „..“ № 7, срещу И. Р. И., ЕГН **********, Р. Е. Т., ЕГН **********, и К. Е. Т., ЕГН **********, трите с адрес: ..., искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условия на разделност на дълга при квоти по 1/3 част всеки, съответно сумата от 413,72 лв. – главница по Договор за кредитна карта за физически лица от 19.08.2019г., сумата от 32,63 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 16.12.2020г. до 23.03.2021г., и сумата от 90,48 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 23.03.2021г. до 21.07.2022г.

ОСЪЖДА И. Р. И., ЕГН **********, Р. Е. Т., ЕГН **********, и К. Е. Т., ЕГН **********, трите с адрес: ..., да заплатят на ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 1,31 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 413,72 лв. за периода от 6.06.2023г. до 15.06.2023г.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4