Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1609 от 20.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 654/2024
Вид
Решение № 1609
Подписан
20.03.2024
В сила
20.03.2024
Състав
Свилен Станчев, Даниела Генчева Шанова, Невена Чеуз

Цитирани разпоредби

  • чл. 435 ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 1609 гр. София, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело № 20241100500654 по описа за 2024 година прецени:

Производство по чл. 436 във вр. с чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Е.М.“ ЕООД гр. София срещу разпореждане № 38276 от 17.11.2023 г. по изп. дело № 20239210402036 на ЧСИ С.П., с което органът по изпълнението частично е намалено адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя по изпълнителното дело, определени са размерите на обикновените такси и пропорционалната такса по ТТРЗЧСИ и е отказал да прекрати изпълнителното производство. Жалбоподателят, който е длъжник по изпълнението, излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради внасянето на сумата, която според длъжника е дължима по изпълнителното дело, пораде недоказаност на заплащането на адвокатско възнаграждение и обикновени такси по изпълнението и при евентуалност поради завишаване на адвокатското възнаграждение.

Взискателят по изпълнителното дело Б.Г.Л. чрез пълномощника си адвокат Ангелова оспорва жалбата.

В мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител обосновава правилност на разпореждането.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна.

Изпълнителното производство е образувано по искане на Б.Г.Л. чрез пълномощник адв. Ангелова на основание изпълнителен лист от 23.10.2023 г. по гр.дело № 70390/2022 г. на Софийски районен съд за сумата от 960 лева адвокатско възнаграждение. Към искането е приложено пълномощно за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, с уговорка зца безплатно процесуално представителство. С молбата за 1 образуване на изпълнителното дело пълномощникът на взискателя е направил искане за събиране на възнаграждение за представителство в размер на 480 лева. Длъжникът „Е.М.“ ЕООД е получил покана за доброволно изпълнение на 03.11.2023 г. за сумата от 1720,24 лева, от които 960 лева главница по изпълнителния лист, 480 лева разноски по изпълнителното дело и 280,24 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ (ИД л. 6). Длъжникът е изплатил сумата от 1056 лева (ИД л. 17), която е признал за дължима по изпълнителното дело - 960 лева главница и 96 лева дължима според длъжника такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ и е направил възражение срещу разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ, като е поискал прекратяване на изпълнителното производство с довод за пълно погасяване на дължимите според него суми. С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е намалил адвокатското възнаграждение на 360 лева с ДДС, определил е таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ на 150,72 лева и обикновени такси в размер на 64 лева. По делото не са извършване изпълнителни действия за събиране на вземането, предмет на изпълнителния лист, с оглед изпълнението му от длъжника веднага след поканата за доброволно изпълнение.

При така изложените обстоятелства съдът намира, че на този етап на производството не е било налице основание за приемане за събиране на адвокатско възнаграждение за представителство над сумата дължима за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Възнаграждение в по-висок размер би се дължало само когато процесуалното представителство по изпълнителното дело е съпроводено с конкретни действия по защита и съдействие и действия с цел удовлетворяване на вземанията. По делото не са извършвани други действия, освен действието за подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Направените в молбата за образуване искания за изпълнителни действия са част от действията по образуване на изпълнителното дело и не обосновават дължимо възнаграждение и за процесуално представителство, след като в хода на производството не са правени искания, не са извършвани действия от процесуалния представител на взискателя, а дължимата сума по изпълнителния титул е била доброволно платена от длъжника. Само по себе си пълномощното за процесуално представителство, без извършване на пълномощника на други конкретни действия за защита и съдействие на взискателя, не обуславя определяне и на адвокатско възнаграждение по чл. 10 т. 2 от Наредбата. Поради тези съображения следва съдът да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение от претендираната сума от 480 лева на 200 лева. По делото няма доказателства за регистрация по ДДС на процесуалния представител на взискателя, поради което към тази сума не следва да се начислява ДДС.

Няма основание за начисляване на сума от 64 лева за т.нар. обикновени такси по ТТРЗЧСИ, след като по изпълнителното дело не са приложени доказателства за тяхното заплащане, нито са били изготвени документи за начисляването на такива такси от съдебния изпълнител. Пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се определи от размера на вземането по изпълнителния лист, което е 960 лева, и адвокатското възнаграждение, което е 200 лева. Според т. 26 б. "в" от ТТРЗЧСИ, дължимата такса е в размер на 100 лева плюс 8% от горницата над 1000 лева, или 112,80 лева. Дължимият 2

ДДС е 22,56 лева. Общият размер на таксата е 135,36 лева.

Поради изложеното, следва обжалваното разпореждане да се отмени в частта му за определеното адвокатско възнаграждение, като същото се намали от 360 лева с ДДС на 200 лева, в частта за начислените обикновени такси от 64 лева и в частта за дължимата пропорционална такса, като същата се намали от 150,72 лева на 135,56 лева. Общият размер на дължимите суми е 1295,36 лева.

Тъй като длъжникът "Е.М." ЕООД е внесъл сумата от 1056 лева, която е по-малка от дължимата сума по изпълнителното дело, няма основание за неговото прекратяване.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 38276 от 17.11.2023 г. по изп. дело № 20239210402036 на ЧСИ С.П. в частта за дължимите от длъжника "Е.М." ЕООД обикновени такси, разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ, като отменя начислените обикновени такси от 64 лева, н а м а л я в а разноските за адвокатско възнаграждение от 480 лева с ДДС на 200 лева и намалява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, от 150,72 лева на 135,56 лева с ДДС.

Оставя без уважение частна жалба с вх. № 52567 от 01.12.2023 г., подадена от "Е.М." ЕООД срещу разпореждане№ 38276 от 17.11.2023 г. по изп. дело № 20239210402036 на ЧСИ С.П. в останалата част и срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3