Решение № 449 от 28.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. София, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000215 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Община Гуланци, чрез адв.Н.Н. от АК Плевен насочена против Решение № 266332/01.11.2021 г., постановено по гр.д. № 15811/2016 г. по описа на СГС, ГО в частта му, с която предявеният от въззивника против «Дженерали застраховане»АД, ЕИК 030269049 иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата от сумата от 12 429,75 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 11.11.2015 г. до окончателното й заплащане.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната му част в противоречие при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - едностранчива и превратна преценка на приобщените доказателства, както и за необоснованост, за всяко от което се навеждат конкретни доводи.

В обобщение на същите се поддържа, че цялостният анализ на всички приобщени по делото доказателства, вкл. на изслушаните експертизи, установявали всички елементи от фактическия състав на чл.208, ал.1 КЗ /отм./, поради което и като правен резултат се иска отмяна на атакуваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения осъдителен иск в пълен размер.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила доводите, развити в нея, и поддържа правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част.

Заедно с отговора е депозирана насрещна въззивна жалба против уважителната част на акт на първата инстанция, с която предявения иск е уважен до сумата от 12 429,75 лв. с аргументи за неговата неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционния съд не е приел за основателно 1 възражението на ответника-въззивник, че в случая е налице изключен риск и застрахователят не дължи претендираното обезщетение. Освен това застрахованият не можел да черпи права от собственото си противоправно поведение, изразяващо се в неспазване на задълженията по агротехническите изисквания при отглеждане на застрахованите култури и да полага грижата на добър стопанин. Тези неизпълнения на задълженията му по договора сочели на наличие на предпоставките за отказ от заплащане на търсеното обезщетение.

Във връзка с тези оплаквания се иска отмяна на обжалваното решение в атакуваната му уважителна част.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.208, ал.1, КЗ /отм./ от Община Гулянци против „Дженерали застраховане“АД.

В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че страните са били обвързани от договор за застраховка, сключен на 11.12.2014 г., касаещ и имот № 000714 в землището на с.Гиген, Община Гулянци, ЕКАТТЕ 14876, представляващ насаждения от дървесни видове - червен дъб и сребролистна липа - с площ от 95 дка.

В застрахования имот настъпило застрахователно събитие - пожар на застрахованите насаждения, за което застрахователят бил надлежно уведомен и при него била образувана щета № 253630/12.08.2015 г.

На 31.08.2015 г. на мястото на пожара се извършил оглед, обективиран в констативен протокол /погрешно е посочена дата 03.08.2015 г./, като въпреки констатациите с писмо изх.

№ 5-17602/11.11.2015 г. ответникът, позовавайки се на чл.39 от Общите условия за застраховане на земеделски култури, отказал да заплати застрахователно обезщетение, поради неспазване на т.38.2 от Общите условия за застраховане на земеделски култури, неспазване на чл.32 и чл.33 от Наредба № 2 за условията и реда за залесяване на горски територия и земеделски земи, неизвършване на задължителните мероприятия по отглеждане на насажденията, съгласно изискванията на проекта за залесяване, неспазване на задължението за премахване или ограничаване развитието на конкурентна растителност, чрез плевене, окосяване, окопаване, култивиране, брануване, фрезуване, отесване или пръскане с хирбициди.

Поддържано е че отказът на застрахователя да заплати обезщетение бил незаконосъобразен, тъй като посочените от него причини не се намирали в причинноследствена връзка с пожара.

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2015 г. до окончателното изплащане.

В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявеният иск по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно договорната обвързаност на страните по делото по договор за застраховка от 11.12.2014 г., както и обстоятелството, че в имота с № 0007 имот настъпило застрахователно в землището на с.Гиген настъпило застрахователно събитие - пожар на застрахованите насаждения, за което след уведомяването му застрахователят образувал щета № 253630/12.08.2015 г.

Оспорил е материалната легитимация на ищеца с възражение, че същият не е собственик на застрахования имот и е въвел правноизключващо възражение за наличието на клауза „изключен риск“ по отношение на новозасадените трайни насаждения в същия имот, позовавайки се на т.8.17 от ОУ.

Отделно от посоченото е въвел и самостоятелно правоизключващо възражение за допуснати нарушения от застрахования-ищец на клаузите по т.38.2 и т.38.6 от ОУ и на чл.32 и ЗЗ от Наредба № 2 за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи, които довели до настъпване на вредоносния резултат.

2

Оспорил е предявеният иск и по размер с твърдения, че възникналият пожар в имота с № 000714, който бил със застрахована площ от 95 кв.м., не е обхванал цялата площ на имота, като останала и необгоряла площ, с незасегнати от пожара насаждения, поради което и е поддържал, че при определяне размер на дължимото се обезщетение следва да се приспадне процента или броя на останалите живи растения върху площта.

Въвел е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдения за неспазване от негова страна на изискванията за осигуряване на агротехнически условия за отглеждането на засадените растения, както и неспазване на пожаротехническото осигуряване на масивите, изоставяне и неполагане на грижа, вкл. грижата на добър стопанин за тях.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение /с оглед двете въззивни жалби същото се обжалва изцяло/ и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт в атакуваните му части са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – всеки един от въззивниците, съответно ищец и ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от отделните части на атакуваното решение – отхвърлителна и уважителна.

Последното е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка оплакванията за неговата неправилност, решаващият състав, съобрази от фактическа и правна страна следното:

Страните не са спорили по установения и от приобщените по делото писмени доказателства релевантен за предмета на производството факт, че са се обвързали валидно от застрахователен договор, обективиран в полица № 160111001924/11.12.2014 г., със срок до 12.12.2015 г., касаещ земеделски култури намиращи се в имоти в няколко села, между които и имот с № 000714 в землището на с.Гиген, Община Гулянци, ЕКАТТЕ 14876. Според условия на самия договор – т.А7 – данни за застрахованата земеделска култура,, групата застраховани насаждения е индивидуализирана като „новозасадени трайни“, вид култура „насаждения – дървесни видове, видно от отразеното в полицата към момента на сключване на договора посочените култури са били засадени приз септември 2013 г. /л.13 от първоинстанционното дело/. Отразено е още, че застрахованите култури са по проект „Първоначално залесяване на земеделски земи“ по мярка 223 от ПРСР. Конкретно имотът с посочения номер, с площ от 95 дка, е засаден с червен дъб и сребролистна липа /спецификацията към договора/. Изрично е посочено, че застрахователното покритие е по клауза 01 и 02, клауза 03, 04 и 06, като са включени и допълнителни рискове /т.А10 от договора/ - продължителна суша, болести и вредители.

Не се спори, че споменатите клаузи се от ОУ за застраховане на земеделски култури на въззивника застраховател, като според т.6.4 от същите клауза 04 касае „пожар на корен“ и същата предвижда застрахователят да плати обезщетение за щети от изгаряне, обгаряне, опушване, щети, вследствие на предприети мерки за ограничаване разпространението на пожара, както и щети, причинени от запалване, опожаряване или изсъхване в резултат на мълния.

В полицата е посочено, че имотът представлява общинска земя, а приобщеният Акт за частна общинска собственост № 805Ч/ 26.08.2013 г. категорично установява, че Община Гулянци е собственик на имота с № 000714 в землището на с.Гиген, м. „Лъката“, въз основа на Решение на П -Гулянци по чл.27 от ППЗСПЗЗ.

Според т.А5 от полицата трето ползващо се от договора лице е Държавен фонд “Земеделие“, който, според част от останалите приобщени писмени доказателства , е 3 отпуснал средства по проект „Първоначално залесяване на неземеделски земи в имоти в Община Гулянци“.

Именно с оглед на коментираната клауза в полица е уговорено, че при тотална щета застрахователят заплаща обезщетението на третото ползващо се лице – фонда, до размера на отпуснатата помощ, а в случай на частично погиване на имуществото, обезщетението се изплаща на ползвателя на помощта.

Между страните не е спорно и се установява от приобщените писмени доказателства /служебна бележка от 12.08.2015 г. на Районна служба „ПБЗН“ при МВР Гулянци/, че на 03.08.2015 г. в обсъждания имот с № 000714 е настъпило застрахователно събитие – пожар.

Не е спорно и че застрахователят своевременно е бил уведомен за този факт, като на 10.08.2015 г. застрахованото лице – Община Гулянци е подала до застрахователя искане за оценка и е образувана застрахователна щета № 253630/12.08.2015 г. На 31.08.2015 г. е бил извършен съвместен оглед на обгорелия участък от служители на страните по застрахователния договор, като е бил съставен и протокол за това действие.

С писмо изх.№ 5-17602/11.11.2015 г., получено от Община Гулянци на 13.11.2015 г., застрахователят отказал да изплати обезщетение по образуваната щета, с мотиви, че са налице предпоставките по т.8.17 от ОУ и са били допуснати нарушения от застрахованото лице на т.38.2 и т.38.6 от ОУ и на чл.32 и чл.33 от Наредба №2 за условията и реда за залесяване на горски територии и земеделски земи.

За изясняване на спорните по делото факти относно това дали настъпилото застрахователно събитие – пожар, е обхванало и застрахованите култури – дървесни насаждения, в собствения на Община Гулянци имот, респ. – каква част от него, както и какви са били причините за настъпване на събитието и допринесъл ли е застрахования за настъпването му, първоинстанционният съд е събрал гласни доказателства, вкл. е изслушал две лесо-технически експертизи.

Разпитаните по делото свидетели Б. /служител в Община Гулянци – специалист Горско стопанство/, Н. и К. /служители на „Дженерали застраховане“АД/ са присъствали на съвместния оглед след настъпване на събитието и са категорични, че огледът е извършен на 31.08.2015 г. /а не както е посочено в протокола поради техническа грешка – на 03.08.2015 год./.