Определение № 1389 от 15.12.2023, Районен съд - Разлог

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. Разлог, 15.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20231240100221 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК. Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от М.М.М., ЕГН*, с адрес: с.Г.К., о.Б., против „ЕРМЗ.“, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№159, б.„Б.М.Б.Ц.“, с посочено правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С разпореждане №873 от 09.06.2023 г., постановено по гр. д. №221/2023 г. по описа на РСРг, съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

По делото е постъпил писмен отговор на ИМ, с който е направено възражение за недопустимост на предявения иск. Ответникът сочи, че между същите страни е образувано гр.д. №40/2023 г. по описа на РС-Рг за процесната сума от 4`571.47 лв.

В изпълнение на задълженията си по чл.140 от ГПК, съдът след като извърши проверка на редовността и допустимостта на предявените искове, приема следното:

От служебно извършените проверки в деловодна система АСУД, ЕИСС и изискана справка относно страните, предмета и етапа на гр. д. №40/2023 г. по описа на РС-Рг и ч. гр. д.

№522/2022 г. по описа на РС-Рг, се установява, че срещу М.М.М., ЕГН*, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, за сумата от 4`571.47 в. – главница по фактура №0003392186/15.11.2021 г. за периода 11.08.2021 г. – 10.11.2021 г. и сумата от 191.74 лв. – мораторна лихва за периода 27.11.2021 г. до 27.04.2022 г. За установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение е образувано гр. д. №40/2023 г. по описа на РС-Рг.

От изложеното следва, че са налице едновременно висящи пред Рг.РС производства по положителен установителен и отрицателен установителен иск за едни и същи претенции.

Висящността на производството по положителния установителен иск съставлява абсолютна процесуална пречка по чл.126, ал.1 ГПК, за започване и за провеждане на производството по отрицателния установителен иск.

С разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК, е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на 2 дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките, на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяване на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързване на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът пред който е образувано покъсно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Забраната по чл.126 ГПК важи и когато страните имат различно процесуално качество в двата процеса ( Решение №119 от 17.04.2015 г. по гр. д.

№3368/2014 г. на IV г.о. на ВКС).

Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално положение по всяко от делата и че предявеният от кредитора установителен иск е положителен, а 1 предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен резултат установяване със сила на пресъдено нещо дали „ЕРМЗ“, ЕИК*, има вземане към М.М.М. за сумата от 4`571.47 лв. – главница по фактура №0003392186/15.11.2021 г. за периода 11.08.2021 г. – 10.11.2021 г.

Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск в зависимост коя от двете страни вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е еднакво. Съществуването на вземането и по двете производства ще се установява към момента на приключване на устните състезания, поради което е налице тъждество между паралелно водените от страните дела. Разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, намира изцяло приложение и в производството по чл.422 ГПК – напр. Решение №60162 от 26.01.2022 г. по т. д. №2482/2018 г. на II т. о., Решение №10 от 25.02.2020 г. по т. д. №16/2019 г. на II т.о. на ВКС и Решение №193 от 10.04.2020 г. по т. д. №3092/2018 г. на II т. о. и др.

Следва да се посочи, че преобладаващата практика на ВКС намира за недопустим предявен от длъжника отрицателен установителен иск при заведен успореден такъв по чл.422 ГПК от заявителя, когато заявлението по чл.410 ГПК е подадено преди подаване на ИМ по ОУИ – Решение №46 от 08.04.2013 г. по т. д. №96/2012 г. на II т. о. на ВКС, Определение №182 от 18.04.2018 г. по ч. т. д. №216/2018 г. на I т. о. на ВКС, Определение №15 от 10.01.2012 г. по ч. т. д. №764/2011 г. на II т. о. на ВКС, Определение №23 от 17.01.2012 г. по ч. т. д.

№867/2011 г. на I т. о. на ВКС, Определение №274 от 12.04.2012 г. по ч. т. д. №131/2012 г. на II т. о. на ВКС. В подобен смисъл е и Определение №3442 от 19.10.2021 г. по в. ч. гр. д.

№10973/21 г. по описа на СГС.

Оттук и следва да се приложи разпоредбата на чл.126 ГПК и да се прекрати по-късно заведеното дело. Ето защо настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА ИМ с вх. №1775/27.02.2023 г. от М.М.М., ЕГН*, с адрес: с.Г.К., о.Б., против „ЕРМЗ“, ЕИК*, с адрес: г.С., б.„Ц.ш.“№159, бл.„Б.М.Б.Ц.“.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №221/2023 г. по описа на Рг.РС.

УКАЗВА да се изиска и приложи по настоящето дело от Служба „Деловодство“ при РС-Рг, относно страните, предмета и етапа на гр. д. №40/2023 г. по описа на РС-Рг и ч. гр. д.

№522/2022 г. по описа на РС-Рг.

Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт с ЧЖ пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2