Решение № 3994 от 11.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3994 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110101524 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Ф.Х.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез процесуалния му представител – адв. Е. Д.-А., срещу И. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, обективно кумулативно съединени искове правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата 897.75 лв., представляваща установена липса на парични средства в касата на ищеца, намираща се в Регионалния офис на дружеството в гр. Варна, съгласно Протокол от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 897.75 лв., считано от датата на откриване на липсата – 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1440 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ответницата за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, дължимо предвид дисциплинарното уволнение на ответницата, ведно със законната лихва върху сумата 1440 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът „Ф.Х.” АД излага, че между него и ответницата бил сключен трудов договор на 08.05.2019 г., съгласно който последната била назначена на длъжност „касиер-счетоводител“ в регионалния офис за гр. Варна на дружеството-ищец. Предвид изтичането на шестмесечния изпитателен срок, трудовото правоотношение се трансформирало в безсрочно такова и считано от 01.03.2023 г., след неколкократно увеличаване на получаваното от ответницата възнаграждение с допълнителни споразумения, същото станало в размер на 1440 лв. Посочва, че на 06.12.2023 г. служителката поискала разрешение да напусне работното си 1 място по-рано поради семейни проблеми. Доколкото обаче в следващите дни не са явила на работа, работодателят направил множество опити да се свърже с нея за установяване на причината за отсъствието, предвид липсата на каквато и да е информация в тази връзка. Поддържа, че на 28.12.2023 г. било взето решение за отваряне на двете каси в офиса, в който служителката полагала труда си и до които, в съответствие със спецификата на работата си, е имала достъп, една от които на „Ф.Д.“ ЕООД, а другата на ищеца, за което бил съставен протокол от същата дата. При отварянето била установена липса в размер на 897.75 лв., за което била изготвена докладна записка от 29.12.2023 г. Предвид това на 11.01.2024 г. до ответницата било отправено искане за обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ за причините за неявяването й на работа от 07.12.2023 г., както и за констатираната липса на парични средства. Твърди, че независимо от получаването на искането от служителя на 18.01.2024 г., обяснения не са дадени. С оглед на това със Заповед № ИД-1 от 22.01.2024 г. работодателят наложил на ответницата дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. III, чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и трудовото правоотношение между страните било прекратено. Доколкото процесната заповед била връчена на насрещната страна на 03.02.2024 г., ищцовото дружество намира, че за служителя възниква задължението да заплати в полза на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. В съответствие с изложеното иска ангажиране отговорността на ответницата за осъществената от нея вреда, причинена при отчетническа дейност, както и заплащането на обезщетение за неспазване срока на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение. Претендира разноски.

Ответницата И. Г. А., чрез процесуалния си представител – адв. А. А., депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който са изложени доводи за допустимост, но неоснователност по същество на ищцовите претенции. Страната намира, че представените от ищеца писмени доказателства са в противоречие с изложените в исковата молба твърдения.

Сочи, че неясен остава въпросът за размера на установените липси, доколкото посочената за налична сума от 459.76 лв. в касите, отразена в съставения на 28.12.2023 г. протокол, не кореспондира с вписаното в протокол за установени липси от 28.12.2023 г., в който за фактическа наличност е посочена сумата от 897.75 лв. Съобразно посоченото се иска отхвърляне на заявените искови претенции.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.10.2024 г. ищецът се представлява от адв. Й. Д., която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло. В предоставения от съда срок представя писмена защита.

Ответницата се представлява от адв. А. А., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ.

За основателността на така предявените искове е необходимо в производството ищецът в условията на пълно и главно доказване да установи 2 следните обстоятелства: че с ответницата са били в безсрочно трудово правоотношение с ищцовото дружество; че към момента на установяване на липсата на сумата от 897.75 лв. ответницата е заемала длъжността „касиерсчетоводител“, предвид което и като материално отговорно лице на последната е възложено задължението да събира, съхранява, разходва или отчита парични средства; наличието на вреда от посочения в исковата молба вид, както и размера на същата; че е договорено тридесетдневно предизвестие в полза на работодателя; че трудовото правоотношение с ответницата е прекратено поради дисциплинарно уволнение; размера на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е сключен трудов договор № 5/08.05.2019 г., изменен с допълнителни споразумения от 01.11.2021 г. и 01.03.2023 г.; че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя от 22.01.2024 г., по силата на която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ спрямо ответницата, като заповедта е връчена лично на служителя на 03.02.2024 г.

Тези обстоятелства се установяват и от представените от ищеца в производството писмени доказателства.

В първото проведено по делото на 26.06.2024 г. открито съдебно заседание е прието за безспорно установено обстоятелството, че Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ИД-1/22.01.2024 г., издадена от „Ф.Х.“ АД, не е обжалвана от И. Г. А..

От представената длъжностна характеристика на ответницата се установява, че същата на заеманата от нея позиция „касиер-счетоводител“ има задължения да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа; да осчетоводява стопански операции въз основа на счетоводни документи; да извършва касови операции по предварително оформени от упълномощени лица приходно-разходни документи; да води касова книга по форма и ред, установени с вътрешните разпоредби за счетоводната документация и др.

Изрично в длъжностната характеристика е посочено, че ответницата във връзка с поверените й парични средства е материалноотговорно лице.

От представената Заповед № В-4/28.12.2023 г. на ищеца се установява, че е наредено сформирането на комисия в състав: В.А. – главен счетоводител – председател, Ф.В. – счетоводител – член, и Г.Г. – експерт управление на собствеността, наемни отношения – член, във връзка с констатирано нарушение на трудовите задължения – неявяване на работа и липса на връзка с МОЛ И. Г. А. – касиер-счетоводител.

На 29.12.2023 г. е изготвена докладна записка от И. Т. С. – регионален мениджър на „Ф.Х.“ АД за област Варна, и В.Д.А. – главен счетоводител, относно установени извършени нарушения на трудовата дисциплина от И. Г.

А. на длъжност „Касиер-счетоводител“ във „Ф.Х.“ АД. В документа се посочва, че при отваряне на касата на „Ф.Х.“ АД същата е била абсолютно празна.

В производството като свидетели са разпитани именно лицата В.Д.А., Ф.В. и И. Т. С..

Съгласно показанията на свидетелката А., същата познава И. А., която била назначена във „Ф.Х.“ АД като касиер-счетоводител от м. май 2019 г.

Обяснява, че самата тя е била пряк ръководител на ответницата. Офисът им се 3 намира на бул. „*****, магазин *****. Задължение на ответницата било да води касова наличност, да приема пари, да ги разходва и съхранява. Лично И.

Г. отговаряла за касата на „Ф.Х.“ АД, като само на нея били предадени и ключовете за тази каса. И. А. била на работа на 06.12.2023 г. до ранния следобед, когато влязла при свидетелката с молба да бъде освободена да си тръгне по-рано от работа, защото има проблем с мъжа си, който е онкологично болен. Била доста разтревожена и затова й разрешила да си тръгне. На следващия ден й се обадила да й каже, че спешно трябва да отиде до София, за да придружи съпруга си. Посочва, че след датата 06.12.2023 г. двете повече не са се виждали. Направили няколко неуспешни опити да се свържат с ответницата, която след тази дата повече не се явила на работа. Ето защо изпълнителният директор разпоредил с нарочна заповед да се отвори касата на дружеството без присъствието на МОЛ И. А.. Започнали да търсят на бюрото й документи, в чекмеджето, което е в общата стая и намерили една връзка с ключове в органайзера, който е на бюрото, които отваряли вратата към касовото помещение и контейнера с чекмеджетата. В едното чекмедже намерили комплекти ключове, с които отворили касата. Касата била абсолютно празна. Знае, че наличността по касова книга била приблизително 4700 лв. Намерили документи, които не били осчетоводени, за суми от около 3800 лв., като сумата 3600 лв. била даден заем именно на И. А.. Обяснява, че касовата книга я намерили на бюрото, под други документи. Излага още, че ответницата е имала задължения да съхранява и пари от дружеството „Ф.Д.“ в отделна каса, също налична в касовото помещение, където е и тази на „Ф.Х.“ АД.

Съгласно показанията на свидетелката В., същата познава ответницата от 2019 г., откакто последната постъпила на работа във „Ф.Х.“ АД като касиер-счетоводител. Посочва, че само И. А. имала ключ от касата в касовото помещение. За последно тя била на работа на 06.12.2023 г., след което нямали никаква информация за нея. На 28.12.2023 г. свидетелката получила заповед да влезе и да отвори касата на фирмата. Заедно с главния счетоводител г-жа А. влезли да търсят документи на бюрото на И.. Открили връзка с ключове, в която имало ключ от вратата в касовото помещение и ключ от контейнера в чекмеджето. В него намерили ключовете за самата каса. Отворили я и тя била празна. Също обяснява, че в самото касово помещение има две метални каси – на „Ф.Х.“ АД и на „Ф.Д.“ ЕООД, като единствено ответницата имала достъп и до двете каси.

Съгласно показанията на свидетеля С., от главния счетоводител знае, че ответницата последно е била на работа на 06.12.2023 г., след което повече не е идвала в холдинга. Посочва, че той е издал заповедта да бъдат отворени касите, които са в касовото помещение, които са две – едната е на „Ф.Х.“ АД, другата – на „Ф.Д.“. Самият свидетел не е присъствал на самото отваряне на касите.

По делото е прието без възражения от страните заключението на вещото лице А. М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След извършеното посещение на място в счетоводството на ищеца и след преглед на документите за 2022 г. и 2023 г., вещото лице потвърждава редовността на воденето на документите за касова наличност. Всеки лист от касовата книга за определен период съдържа начално салдо, приход/разход, крайно салдо. Приложените приходни и разходни документи съответстват на описаните в касовата книга.