Определение № 2376 от 23.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2376 гр. София, 23.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20251100604185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 във вр. с ал. 7 и ал. 6 т. 3 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна частна жалба, подадена от В. Д. против Определение от 18.04.2025 г. по н.ч.д. № 5117/15 г. на СРС, 132 състав, с което изцяло е потвърдено Постановление на СРП от 21.03.2025 г. по д.пр. № 15171/24 г. по описа на 057РУ на СДВР, пр.пр. № 14438/24 г. по описа на СРП.

С това Постановление СРП е прекратила наказателното производство, водено за деяние по чл. 209 НК, като е приела, че се касае за неуредени граждански отношения, а не за измама. С обжалваното Определение СРС напълно е възприела тези доводи.

В жалбата се посочва, че М.К. три години не му връща парите, като само обещава да ги върне, без да го направи. Счита, че той го лъже и разиграва, правейки невалидни банкови преводи. Представя банкови документи в подкрепа на твърденията си – а именно, че не е получил обещаните му парични преводи. Прави искане жалбата му да бъде удовлетворена.

Частни жалба е подадени в законоустановения седемдневен срок, като има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустими. При все това не е основателна.

Няма спор относно фактическата обстановка – а именно М.Г. по професия се занимава с внос на коли и части за коли от чужбина; на няколко пъти жалбоподателят В. Д. ползвал услугите му, като всеки път получавал исканата услуга (превоз на коли) и поисканите вещи (закупуване на коли и части). При все това, след като двамата постигнали договорка на 22.03.2022 г. М.Г. да му докара от Холандия лек автомобил Хюндай I 10 и определени авточасти, като В. Д. му предал определена парична сума (на няколко пъти, 1 според неговите твърдения), тази кола и тези части не му били докарани (някои от частите били докарани). М.Г. признава, че не е успял да ги осигури, като е съгласен, че следва да върне определена парична сума – 7 500 лв. При все това, въпреки многобройните обещания, че ще ги върне, не ги е върнал.

Видно от доводите на В. Д. в подадената жалба, неговите оплаквания към М.Г. са насочени не към това, че на 22.03.2022 г. го е заблудил относно намерението си въобще да му достави този автомобил и тези авточасти, а за това, че след като не е успял да ги достави, не е върнал парите – нито тогава, нито в следващия период от повече три години, въпреки многобройните обещания за това. В действителност, в резултат на уговорката, постигната на 22.03.2022 г., М.Г. бил доставил някои от исканите от В. Д. части, но не е доставил колата и другите части, поради което е съгласен да върне 7 500 лв., като В. Д. не оспорва размера на тази сума.

Следователно оплакванията на Д. са в смисъл, че Г., въпреки многобройните обещания, не му връща парите.

Най-напред следва да се посочи, че правилно и законосъобразно СРС е приел, че събитията от 22.03.2022 г. не представляват измама. Такава ще е налице само ако още към този момент Г. не е имал намерение да достави автомобила и частите. Доколкото е установено, че той е имал такова намерение (преди това е извършвал подобни услуги и е доставил някои от обещаните части), то не е налице измама.

На второ място, относно оплакването от страна на В. Д. в жалбата. Това оплакване е концентрирано върху това, че Г. само му обещава, но не връща парите. Твърди, че е извършил банкови преводи, но те са се оказали недействителни и парите не са били постъпили по сметката му. В подкрепа на тези твърдения представя писмени доказателства.

Тези твърдения, обаче, не визират такова деяние на Г., което може да бъде определено като измама. Измамата е налице само ако в резултат на заблуждаващо поведение пострадалият бъде мотивиран да извърши акт на имуществено разпореждане. В случая твърдените лъжи и измамно поведение на Г. нямат такива последица – доколкото Д. не е извършил акт на имуществено разпореждане – напр. да му предаде пари или вещи. Поради което това поведение не представлява престъпление.

Правилен е изводът на СРП и на СРС, че се касае за граждански отношения. В. Д. може да потърси правата си пред гражданския съд.

Следователно обжалваното Определение на СРС следва да се потвърди.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 18.04.2025 г. по н.ч.д. № 5117/15 г. на СРС, 132 2 състав, с което изцяло е потвърдено Постановление на СРП от 21.03.2025 г. по д.пр. № 15171/24 г. по описа на 057РУ на СДВР, пр.пр. № 14438/24 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3